Решение № 1805 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1805 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100507989 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №7146/22.04.2025 г., постановено по гр. д. №42608/2024 г. В.

П. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Х. А. Д., ЕГН ********** сумите, както следва: - сумата от 7350,00 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, представляваща главница по сключени пет договора за паричен заем, както следва: заем в размер на 6 000.00 лв., представляващ заплащане на дължими от В. Д. нотариална такса, такса вписване и данък по чл. 44 ЗМДТ (във връзка с покупка на недвижим имот от В. Д.), осъществено на 15.04.2022 г.; заем в размер на 150.00 лв., представляващ заплащане на дължимо от В. Д. адвокатско възнаграждение (във връзка с правна консултация относно покупка на недвижим имот от В.

Д.), осъществено на 23.02.2022 г.; заем в размер на 300.00 лв. от 02.05.2023 г.; заем в размер на 500.00 лв. от 13.06.2023 г., предоставен в брой и заем в размер на 400.00 лв. от 15.02.2023 г., предоставен в брой, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 18.07.2024 г. до погасяване на задължението и са отхвърлени предявените искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцата горницата до пълния предявен размер от 14555 лева, която горница е формирана от суми по договори за заем, както следва: в размер на 325.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума за лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57419/25.08.2023 г. от 1

„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 255.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума във връзка с лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57420/25.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 510.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума във връзка с лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57524/28.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 165.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума за лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 188311/25.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 750.00 лв. от 21.03.2023 г., представляващ възстановяване на дължима от В. Д. сума на А.Д.; в размер на 1500.00 лв. от 18.07.2022 г.; в размер на 1500.00 лв. от 15.09.2022 г.; в размер на 1200.00 лв. от 26.09.2022 г. и заем в размер на 1000.00 лв. от 13.09.2022 г.

Настоящото производство е образувано по въззивни жалби, подадени от Х. А. Д., ищец в първоинстанционното производство, и от В. П. Д., ответник в първоинстанционното производство.

С въззивната жалба вх. №166778/13.05.2025 г., подадена от Х. Д. се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата иск за осъждане на В. Д. да й заплати сумата от 750 лв., представляваща заем от 21.03.2023 г., предоставен чрез възстановяване на дължима от В. Д. сума на А.Д.. Въззивникът- ищец счита, че първоинстанционният съд е пропуснал да вземе под внимание всичко заявено от свидетеля А.Д. относно предоставянето на заема от 750 лв. Видно от показанията му, В. знаела, че сумата от 750 лв. му се предоставя от Х. като заем на В., т.е. последната е изразила съгласие да върне сумата на нея. Счита, че са доказани елемтите на фактическия състав, пораждащ вземането, поради което моли въззивната жалба да бъде уважена.

Претендира сторените в хода на първоинстанционното и въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по жалбата е постъпил отговор от В. П. Д., чрез адв. В. Н., с който същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Излага, че процесната сума е била предоставена от нейния брат А.Д., като тя не е била уведомявана, нито е давала съгласието си да връща същата на лицето Х. Д..

С въззивна жалба вх. №178534/22.05.2025 г., подадена от В. П. Д., се обжалва решението в частта, с която последната е осъдена да заплати общо сумата от 6650 лв., от които 6 000.00 лв., представляващ заем за заплащане на дължими от В. Д. нотариална такса, такса вписване и данък по чл. 44 ЗМДТ (във връзка с покупка на недвижим имот от В. Д.), осъществено на 15.04.2022 г.; заем в размер на 150.00 лв., представляващ заплащане на дължимо от В. Д. адвокатско възнаграждение (във връзка с правна консултация относно покупка на недвижим имот от В. Д.), осъществено на 23.02.2022 г.; заем в размер на 500.00 лв. от 13.06.2023 г., предоставен в брой. По отношение на уважения иск за сумата от 500 лв. излага, че същата не представлява 2 предоставен заем, а подарък, даден за абитуирентския бал на сина й. По отношение на сумите от 6000 лв. и 150 лв. излага, че по делото не се доказва съгласието й да получи парите като заем за заплащане на дължимите нотариални такси за покупка за жилище и за консултация с адвокат. В тази част счита, че решението е немотивирано и необосновано, тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че паричните суми са приети със задължение да бъдат върнати. При тези доводи моли жалбата да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по жалбата от Х. Д., с който същата се оспорва и се моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Акцентира върху обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство ответницата не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като изложените едва с въззивната жалба фактически твърдения не следва да бъдат взети предвид.

Решението в частта, с която В. П. Д. е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД е осъдена да заплати на Х. А. Д. сума от 300 лв., представляваща предоставен заем от 02.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2024 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 400 лв., представляваща предоставен заем от 15.02.2023 г., ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до погасяване на задължението, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. А. Д. срещу В. П. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 240 ЗЗД за сумите, както следва: в размер на 325.00 лв., представляваща заплащане на дължима сума за лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57419/25.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 255.00 лв., представляваща заплащане на дължима сума във връзка с лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57420/25.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 510.00 лв., представляваща заплащане на дължима сума във връзка с лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57524/28.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 165.00 лв., представляваща заплащане на дължима сума за лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 188311/25.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 1500.00 лв. от 18.07.2022 г.; в размер на 1500.00 лв. от 15.09.2022 г.; в размер на 1200.00 лв. от 26.09.2022 г. и заем в размер на 1000.00 лв. от 13.09.2022 г., като необжалвано, е влязло в законна сила.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

3

Предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение, в частта му, с която съдът се е произнесъл по исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 240 ЗЗД по договори за заем, както следва: заем в размер на 6 000.00 лв., представляващ заплащане на дължими от В. Д. нотариална такса, такса вписване и данък по чл. 44 ЗМДТ (във връзка с покупка на недвижим имот от В. Д.), осъществено на 15.04.2022 г.; заем в размер на 150.00 лв., представляващ заплащане на дължимо от В. Д. адвокатско възнаграждение (във връзка с правна консултация относно покупка на недвижим имот от В. Д.), осъществено на 23.02.2022 г.; заем в размер на 500.00 лв. от 13.06.2023 г., предоставен в брой; заем в размер на 750.00 лв. от 21.03.2023 г., представляващ възстановяване на дължима от В. Д. сума на А.Д..

Съгласно константната съдебна практика по иск с правно основание чл.

240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, респективно поетото задължение за връщане на сумата. Установяването на първия факт не освобождава ищеца от задължението да установи поетото задължение за връщане, доколкото сумата може да е предадена на друго основание- ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и т.н. /така решение № 192/07.11.2014 г. по гр. д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., на ВКС, ІV г.о., решение № 52/22.5.2009 г. по гр. д. № 695/2008 г. на ВКС, I т.о., решение № 390/20.5.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 837/13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. и др./ На първо място, следва да бъде посочено, че доколкото между страните не се спори, а и по делото се установява, че са роднини от първа степен по права линия /майка и дъщеря/, то ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложимо. В настоящия случай е процесуално допустимо със свидетелски показания да се докаже сключването на процесните договори за заем, като това включва, както бе посочено- предаването на сумите и поемането на задължение за връщането им.

По отношение на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 240 ЗЗД за връщане на сумите от 6000 лв., представляваща зае, за заплащане на дължими от В. Д. нотариална такса, такса вписване и данък по чл. 44 ЗМДТ (във връзка с покупка на недвижим имот от В. Д.), осъществено на 15.04.2022 г. и в размер на 150.00 лв., представляваща заем за заплащане на дължимо от В. Д. адвокатско възнаграждение (във връзка с правна консултация относно покупка на недвижим имот от В. Д.), осъществено на 23.02.2022 г., съдът приема следното.

Видно от представените преводно нареждане от 15.04.2022 г. се установява, че Х. А. Д. е наредила сума в размер на 6000 лв. с получател на 4 превода В. Д. и с посочено основание за извършеното плащане: „такса нотаруис“. От платежно нареждане от 23.02.2022 г. се установява, че ищцата е извършила банков превод на сума в размер на 150 лв., с получател А.Р.Д. с посочено основание за извършеното плащане „адвокатска услуга проверка документи по сделка“. С ангажирането на процесните платежни нареждания съдът намира, че безспорно се доказва първата предпоставка от фактическия състав, пораждащ вземането а именно реалното предаване на сумите на ответника. По отношение на втората предпоставка, а именно поетото задължение за тяхното връщане, са ангажирани преки доказателствасвидетелските показания на разпитания по делото свидетел А.Д.. Същият категорично заявява, че запознат с извършените от Х. Д. парични преводи на сумите от 6000 лв. и 150 лв. във връзка със закупуване на апартамент от страна на ответницата. Сочи, че страните са постигнали съгласие сумите да бъдат предоставени от ищцата, а ответницата да ги върне, когато има възможност и средства. Дадените от св. Д. показания съдът кредитира като достоверни, след като прецени възможната му заинтересованост от изхода на делото /чл. 172 ГПК/, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото, а именно представените платежни нареждания, както и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №195, том I, рег. №2499, нот. дело №176/2022 по описа на нотариус Д.Н. с район на действие СРС, от който се установява, че три дни след предоставяне на сумата от 6000 лв. ответницата е придобила недвижим имот в гр. София.