Решение № 1015 от 27.07.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Русе, 27.07.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО

ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3976 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът “Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, твърди, че на 19.04.2018г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № **********, по силата на който първия предоставил на втория потребителски кредит в размер на 3 000.00 лева при лихвен процент на ден от 0.11%, годишен лихвен процент от 41.17% и годишен процент на разходите от 49.89%. Съгласно т.5 от договора за потребителски кредит, кредитополучателят е пожелал да бъде извършено рефинансиране на старо негово задължение към ищцовото дружество с част от отпуснатата сума по кредита от 819.54 лева. С молба от 18.04.2018г. А.П. е пожелал посочените от него задължения към трети лица да бъдат погасени с част от отпуснатата сума по кредита, а именно 1 863.00 лева към „Кеш Кредит” ЕАД. С преводно нареждане № 270PBWP181090024 от 19.04.2019г. тази парична сума била преведена по сметка на третото лице. Остатъчната парична сума по договора за потребителски кредит от 317.46 лева следвало да бъде преведена по посочена от длъжника банкова сметка. ***.04.2019г. ищцовото дружество превело тази паричната сума по посочената от дължника банкова сметка, ***ния. А.П. от своя страна се задължил да върне кредита на 24 месечни вноски от по 185.46 лева всяка. По избран пакет от допълнителни услуги към договора, ответника получил от ищеца и втори кредит в размер на 3 601.44 лева, който също следвало да върне на 24 месечни вноски от по 150.66 лева всяка. Така общото му задължение по сключения договор възлиза в размер на 8 052.48 лева – 6 601.44 главница и договорно възнаграждение в размер на 1 451.04 лева, която следвало да върне на 24 месечни погасителни вноски от по 335.52 лева всяка с падеж 17-то число на съответния месец. А.П. не е извършвал никакви плащания по договора. По тази причина и на основание т.12.3 от Общите условия към договора, на 21.08.2018г. същият бил автоматично прекратен от страна на ищцовото дружество и била обявена неговата предсрочна изискуемост, поради което ответникът дължи всички непогасени месечни вноски. Така задължението на кредитополучателя по договора е в размер на 8 052.48 лева, включващо 3 000.00 лева – главница по договор за потребителски кредит № **********/19.04.2018г.; 3 601.44 лева – главница за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 1 451.04 лева – договорно възнаграждение.

Ищцовото дружество за тези парични суми подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 460/2019г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Длъжникът обаче не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по нея. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 3 000.00 лева – главница по договор за потребителски кредит № **********/19.04.2018г.; 3 601.44 лева – главница за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 1 451.04 лева – договорно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.01.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 460/2019г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът А.П.П. в срока за отговор не е представил такъв, не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на А.П., че дължи на ищцовото дружество сумите от 3 000.00 лева – главница по договор за потребителски кредит № **********/19.04.2018г.;

3 601.44 лева – главница за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 1 451.04 лева – договорно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.01.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 460/2019г. по описа на РРС.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 460/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на 162.04 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 160.06 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.П.П. ***, с ЕГН: **********, че дължи на “Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, сумите от 3 000.00 /три хиляда/ лева – главница по договор за потребителски кредит № **********/19.04.2018г.;

3 601.44 лева /три хиляди шестстотин и един лева и четиридесет и четири стотинки/ – главница за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 1 451.04 лева /хиляда четиристотин петдесет и един лева и четири стотинки/ – договорно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.01.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 460/2019г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА А.П.П. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, сумата от 262.04 лева /двеста шестдесет и два лева и четири стотинки/ - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 460/2019г. по описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.П.П. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, сумите от 160.06 лева /сто и шестдесет лева и шест стотинки/ - направени по настоящото дело разноски за заплатена държавна такса и 200.00 /двеста/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: