Протокол № 1181 от 08.07.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1017/2022
- Вид
- Протокол № 1181
- Подписан
- 08.07.2022
- В сила
- 08.07.2022
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Невин Реджебова Шакирова
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.3 · Семеен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1181 гр. Варна, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501017 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът Л. Й. АНГ., редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв.
К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна ПЛ. В. П., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. Ч., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно призована,
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу решение № 575/07.03.2022г., постановено по гр.д. № 1363/2021г. по описа на ВРС, както следва:
1.Жалба от вх. № 17312/15.03.2022г. от Л. Й. АНГ., чрез пълномощник адв.М.К. -ВАК 1 срещу посоченото решение в частта, с която е определен режим на лични контакти между детето М., ЕГН ********** и бащата ПЛ. В. П., както следва: до навършване на три години на детето-без преспиване и без присъствие на майката или на психолог в подходяща среда по избор на бащата: всяка нечетна седмица от месеца в събота и неделя от 10 до 17 ч.; всяка четна седмица- понеделник, сряда и петък от 16 ч. или след края на учебните занятия до 19 часа, като бащата ще взема детето от дома на майката или детското заведение и ще го връща в дома на майката; след навършване на три години на детето, режимът да се осъществява с преспиване в дома на бащата всяка нечетна седмица от месеца от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя, всяка четна седмица от месеца от 16 ч. или след учебни занятия в сряда до 8 ч. в четвъртък, като бащата ще взема детето и ще го води до детското заведение; всяка четна година на рождения ден на детето и рождения ден на бащата; на всички национални празници през първата половина на годината- всяка четна година от 10 ч.на 03.03., 01.05., 06.05., 24.05. до 20 часа на последния почивен ден- с преспиване; на официалните празници през втората половина на годината- всяка нечетна година от 10ч. на първия ден-06.09.,22.09., 01.11. до 20 ч. на последния почивен ден с преспиване; през коледната ваканция всяка четна година от 10 ч. на 23.12. до 20ч. на 29.12.; всяка нечетна година от 10 ч. на 30.12. до 20 ч. на 03.01.; през великденските празници всяка четна година от 10ч. в петък до 20 ч.в неделя, а всяка нечетна година от 10ч. в събота до 20 ч. в понеделник; през лятната ваканция от 10 ч. на 07.06. до 20 ч. на 14.06.; от 10 ч. на 01.07. до 20 ч. на 07.07.; от 10 ч. на 07.08. до 20 ч. на 14.08.; от 10 ч. на 01.09. до 20 ч. на 07.09.; през междусрочната ваканция всяка четно година от 10 ч. на първия ден до 20 ч. на последния ден; през пролетната ваканция всяка нечетна година от 10ч. на първия ден до 20ч на последния ден. В жалбата се излага, че решението в посочените части е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че съдът не е обсъдил в цялост и взаимносвързаност доказателствата по делото, като не е отчетен интереса на детето. При определяне на режима, съдът е взел под внимание единствено приетото по делото заключение на СПЕ, като не са обсъдени и ценени констатациите изложени в приетият социален доклад. Необосновано и в противоречие на данните по делото, че бащата е виждал детето през цялото време на раздялата между родителите, съдът е приел, че майката е възпрепятствала контактите.
Твърди се, че определеният от съда режим на лични отношения е довел до задълбочаване на споровете между родителите и се е отразил негативно върху детето- детето е на медикаментозно лечение, след констатирани от психиатър поведенчески промени. С определения режим на лични отношения, на практика съдът е постановил съвместно упражняване на родителските права, без да е постигнато съгласие за това в противоречие с даденото разрешение в ТР №1/2016г. На първо място е поставена претенцията на бащата, като интересът на детето не само е останал незащитен, но и осъществяването на този режим е довел до страдание, наложило медикаментозно лечение. Не е съобразено и правото на майката на свободно време и свободна комуникация с детето и на нормален живот. В режима няма 10 последователни дни, в които майката да може да отсъства или пътува извън града с детето, тъй като е длъжна да осигури РЛК на бащата с него. Посочва също, че съдът не е извършил анализ на родителските , възпитателските качества на родителите, техния 2 морален облик, проявените грижи и отношение към детето, възрастта на детето. Не са обсъдени доказателствата, от които се установява поведението на бащата след раждането на детето и дезинтересирането му от него. Излага се, че детето е на 1г. и десет месеца и не може да вербализира какво изпитва и как се чувства, както и, че поради начинът на вземане на детето от бащата при осъществявания РЛК, то е некомуникативно, не си играе, не се храни, сънят му е накъсан от плач и писъци. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на решението в обжалваната част, като се определи режим на лични контакти както следва: до навършване на 4 години от детето, бащата да го взема всяка първа и трета седмица от месеца от 10 до 14 часа, всяка година на 26.12. и 01.01. от 10 до 14 ч.; на Великден – на втория ден от великденските празници от 10 до 14 часа; след навършване на 4 години до навършване на 6 години: на 26.12. и 01.01. от 10 до19 часа; за Великден – на втория ден от празниците от 10 до 19 часа и всеки ден за периодите 02.06.- 06.06. и 05.09.10.09 от 10 до 19 часа; след навършване на 6 годишна възраст- всяка първа и трето седмица от месеца от 10 ч. в събота до 16 часа в неделя с преспиване, както и за Коледа от 10ч. на 26.12. до 16 ч. на 29.12. и от 10 ч. на 01.01. до 16ч. на 03.01.; всяка година от 10ч. на втория ден от Великден до 16 ч. на последния ден; всяка година през лятото от 10ч. на 02.06. до 18 ч. на 10.06. и от 10 ч. на 02.09. до 18 ч. на 12.09. С въззивната жалба са отправени искания за: допускане на СПЕ, с вещо лице –детски психиатър, който след обследване на детето, поведението му преди и след РЛК, в присъствие на майката и присъствие на бащата, процеса ан предаване на детето при осъществяване на РЛК да даде заключение: какво е емоционалното състояние на детето преди и след всяка от ситуациите; какво е отношението на детето към бащата; има ли поведенчески промени и емоционално отражение върху детето рязкото откъсване от обичайната му среда; каква е дългосрочната прогноза при реализиране на определения РЛК върху физическото и емоционално развитие на детето, като вещото лице посочи конкретен режим за изграждане на връзката дете – баща; за назначаване извършване на нов социален доклад; за приемане като доказателства по делото на представените с въззивната жалба амбулаторни листи от 23.02.2022г. и 04.03.2022г., рецепта от 23.02.2022г., издадена от д-р Топалова – детски психиатър, касов бон от 24.02.2022г. за закупуване на лекарство „Атаракс“. С писмен отговор, насрещната страна е оспорила въззивната жалба като се излагат подробни съображения относно неоснователността на същата. Излага се, че бащата не е извършвал действия, представляващи пряка и непосредствена опасност за личността, живота и здравето на детето, поради което и не се налага ограничаване на контактите между бащата и детето. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, в условие на евентуалност да се определи РЛК, както следва: до навършване на три години на детето: всеки понеделник, сряда и петък от 16ч. до 19 часа; всяка нечетна седмица в събота и неделя от 10 ч. до 19 часа; на рождения ден на детето и рождения ден на бащата от 10 ч. до 19,30ч.; през Коледната ваканция, всяка четна година на 24.12., 25.12, и 26.12. от 10 до 19,30часа и всяка нечетна година на 30.12., 31.12., 01.101. и 02.01. и 03.01. от 10 до 19,30часа; през великденската ваканция-нечетна година от 10 до 1,30часа; през лятната ваканция всеки ден от 01.06. до 15.06. ; от 01.07. до 15.07. ,от 16.08. до 30.08., от 10 до 19,30 часа, след навършване на тригодишна възраст на 3 детето: всяка първа седмица от всеки месец от 16ч. в понеделник до 7,30ч. на следващия понеделник, всяка трета и пета седми;а от месеца от 17,30ч. в четвъртък до 7,30 часа на следващия понеделник, а в останалата част режима не се променя. С отговора се изразява становище за неоснователност на направените от насрещната страна доказателствени искания. Отправени са искания за приемане като доказателство по делото на диск със запис от 03.04.2022г. в РЛО, жалба вх.№ 3543 от 23.03.2022г. до ВРП, сигнал вх.
№СИГ/ДВ/157/23.03.2022г., както и ако се допусне приемането на представените с въззивната жалба амбулаторни листи, на П.П. да се издаде СУ, въз основа на което да се снабди с друго такова от детска ясла „Приказен свят“, от което да е видно присъствените и отсъствени дни на детето М. от 14.02.2022г. до датата на издаване на удостоверението, като изрично се отбележи било ли е детето в детското заведение на 23.02.2022г. и предадено ли е на някой от родителите в по-ранен час; да се допусне изготвяне на нов социален доклад, като социалните работници проведат слещи и разговарят с двамата родители и възпитателите и директора в детското заведение, което посещава М. относно наблюденията за настъпила промяна в поведението на детето след 14.02.2022г. и в какво се изразява тя; за допускане на един свидетел при условията на призоваване- М.а Г. – директор на детска ясла „Приказан свят“ за установяване на състоянието на детето преди и след предаването му сутрин в детското заведение, от кого се води и взема детето, как детето се е адаптирало в яслата, как и от кого се предава на бащата, какво е състоянието на детето при предаването на бащата, как се отнася бащата с детето при предаването му, налага ли се детето да бъде подкрепяно от служители за да тръгне с бащата. 2. Въззивна жалба с вх.№ 18853/2.03.2022г. от ПЛ. В. П., чрез пълномощник адв. Д.Ч. – ВАК слещу постановеното по делото решение в частта с която е определен месечен режим на лични контакти на детето с бащата и присъдената в полза на детето издръжка за в бъдеще за разликата над 250лв. до присъдените 330лв. и издръжка за минало време в размер на 960лв. Твърди, че определения месечен режим не дава възможност на детето да изгради пълноценна емоционална и доверителна връзка с бащата и не гарантира в достатъчна степен интереса на детето да има възможност да общува и се среща с двамата си родители, които да участва в грижите по отглеждане и възпитанието му. Не е определен режим на ЛО до навършване на три години на детето за рождените дни на детето и бащата, за ваканциите, Великден и Коледа. Моли да се определи режим на лични отношения, идентичен с предложения в отговора на въззивната жалба на Л.А., като в останалата част, решението, с което е определен РЛО да се потвърди. По отношение на издръжката се излага, че от 26.08.2020г., до момента на подаване на исковата молба и в хода на делото, бащата ежемесечно и редовно е заплащал средства за издръжка на детето в размер на 250лв., месечно, като само за м. август 2020г. е превел сума в размер на 170лв. Майката е приемала плащането на издръжката, като не се е противопоставяла на размера и не е предявявала претенции за заплащане на сума в по-голям размер. Твърди, че издръжката в полза на детето за периода от една година назад от предявяване на претенцията е изплатена. Определената издръжка в размер на 500лв. е необосновано завишена, като и е неправилно разпределена между двамата родители. По делото не са налице данни и твърдения за нужди на детето, извън обичайните за дете на неговата възраст, 4 които да налагат и по висок размер на средствата, необходими за издръжката му.