Определение № 19217 от 30.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19217 гр. София, 30.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110129119 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Т. А. срещу М. Р. Ч., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от ... лева, представляваща заета сума по Договор за заем от 09.04.2021г.; сумата от 1200 лева, представляваща заета сума по Договор за заем от 14.04.2021г. и сумата от ... лева, представляваща заета сума по Договор за заем от 04.02.2023г., ведно със законната лихва върху всяко от вземанията считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

В исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск до размера от ..... лева чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Ищецът счита, че били налице убедителни писмени доказателства за вземанията - подписани от ответника договори за заем с уговорен падеж, в които било посочено още, че сумите са предадени на ответника в брой.

Съдът, като съобрази становището на ищеца и представените писмени доказателства, намира искането за допускане на обезпечение за неоснователно.

За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е допустима и подходяща. В настоящия случай предявените искове са процесуално допустими, но не е изпълнено изискването за посочване на допустима и подходяща обезпечителна мярка, тъй като исканата мярка е неконкретизирана. В исковата молба е посочено, че се иска запор на банковите сметки на длъжника /ответника/ до общия сбор на претенциите, но не е уточнено в коя банка или банки следва да бъде наложен запорът. С оглед на това съдът не може да прецени дали исканата обезпечителна мярка е допустима и подходяща с оглед интереса на ищеца, освен това дори да бъде допуснато такова обезпечение, то е неизпълнимо от съдебния изпълнител. Същевременно установеният в чл.

395, ал. 2 ГПК срок за произнасяне по съществото на молбата за допускане на обезпечение – в деня на подаването й – изключва възможността същата да бъде оставена без движение с 1 даване на указания на молителя. Ето защо искането за допускане на обезпечение следва да бъде оставено без уважение, което не преклудира възможността на ищеца да подаде ново искане с посочване на конкретната банка или банки, след влизане в сила на настоящото определение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Т. А. за допускане на обезпечение на предявените от него срещу М. Р. Ч. осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от ... лева, представляваща заета сума по Договор за заем от 09.04.2021г.; сумата от 1200 лева, представляваща заета сума по Договор за заем от 14.04.2021г. и сумата от ... лева, представляваща заета сума по Договор за заем от 04.02.2023г. чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да не се връчва на ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2