Определение № 440 от 28.11.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 468/2023
- Вид
- Определение № 440
- Подписан
- 28.11.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.140а · Граждански процесуален кодекс
- чл.140а, ал.4, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140б · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.117, ал.1 · Конституция на Република България
- Чл.122 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 440 гр. Смолян, 28.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20235400500468 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.273-279 във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
С разпореждане № 663/17.10.2023 г. по ч.гр.дело № 360/2023 г. Маданският районен съд отхвърля частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Изи Финанс” ЕООД-гр.София против А. С. Ю. в частта за разноските по делото от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу тази отхвърлителна част на разпореждането е подадена допустима частна жалба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД-гр.София, чрез юрк.А.Г., с искане да бъде отменено и делото – върнато на РС-Мадан за издаване на заповед за изпълнение против Ю. и за тези суми.
На посочения за длъжник А. С. Ю. не е връчван препис от частната жалба съобразно чл.413, ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното разпореждане, Маданският районен съд приема следното:
При извършена служебна справка в ЕИСС е видно, че срещу длъжника А.
С. Ю. заявителят „Изи Финанс“ ЕООД е образувал в Маданския районен съд 8 бр. заповедни производства за отделни падежирали вноски, произтичащи от един и същ договор за потребителски кредит с № 325923/26.01.2021 г., а именно: ч.гр.д. № №335/2021 г., 272/2022 г. 8/2022 г., 379/2022 г., 67/2023 г., 90/2023, 276/2023 г. и настоящото 360/2023 г.
По ч.гр.д. № 335/2021 г. се претендира част от втората погасителна вноска по договора - 50лв., с падеж 26.05.2021 г., и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и 1 юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По ч.гр.д. № 8/2022 г. се претендира част от втората погасителна вноска по договора - 50лв, с падеж 26.05.2021 г., и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По ч.гр.д. № 272/2022 г., се претендира част от втората погасителна вноска по договора – 25 лв., с падеж 26.05.2021 г., и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с разноски държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По ч.гр.д. № 379/2022 г. се претендира част от погасителната вноска с падеж 26.08.2021 г. по договора и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По ч.гр.д. № 67/2023 г. се претендира част от погасителна вноска с падеж 22.11.2021 г. по договора, и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По ч.гр.д. № 90/2023 г. се претендира част от погасителна вноска с падеж 22.12.2021 г. по договора, и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По ч.гр.д. №276/2023 г. се претендира част от погасителна вноска с падеж 22.03.2022 г. по договора, и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По настоящото ч.гр.д. № 360/2023 г. се претендира част от погасителна вноска с падеж 21.01.2022 г. по договора, както и разноски: държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По делата не са подадени възражения от А. Ю. и са издадени изпълнителни листове.
При тази фактическа обстановка районният съд прави извод, че „Изи Финанс“ ЕООД недобросъвестно е образувал осем отделни заповедни производства за изискуеми отделни части от погасителни вноски, произтичащи от един и същи договор, претендирайки осем пъти по 25 лв. държавни такси и осем юрисконсултски възнаграждения – общо 400 лв.
Според съда, този подход за събиране на разноски за държавна такса и адвокатски хонорар по всяко едно от делата, с предмет вземания за отделните вноски и части от тях, произтичащи от един и същ договор, е в нарушение на принципа по чл. 3 ГПК 2 за добросъвестно и съобразено с добрите нрави упражняване на процесуалните права от участниците в съдебните производства и техните процесуални представители. По този начин по-силната страна в облигационното правоотношение, посредством законово установени средства цели постигане на противоправен резултат - неоснователно обогатяване чрез калкулиране в тежест на длъжника на неоправдано високи по размер разноски в рамките на образуваните осем на брой заповедни производства.
Така, съобразявайки, че законът не допуска упражняването на права за постигане на противоправен резултат, МРС отказва да присъди на заявителя разноски по делото.
Отразено е още, че по първите 3 от така изброените дела, за една погасителна вноски в размер 125 лв. с падеж 26.05.2021 г. са подадени 3 бр. заявления, по които тя е претендирана частично - 50 лв., 50 лв. и 25 лв., въпреки че, към датата на подаване на първото заявление, на заявителя е било известно, че е изискуема цялата вноска. Заявление за частично претендираната в настоящото производство погасителна вноска с падеж 22.01.2022 г. заявителят „Изи Финанс“ ЕООД е могъл да подаде още със заявлението, по което е образувано третото ч.гр.д. № 272/2022 г.
Изложено е също така в мотивите, че, към датата на подаване на заявленията по последните 5 дела, на заявителя е било известно, че настоящата вноска е изискуема като неплатена и, вместо 6 заявления, е могъл да подаде едно. Освен това, съгласно чл.8 от договора за кредит, при забава плащането на 2 последователни погасителни вноски от потребителя, страните се съгласяват, че кредиторът може едностранно да обяви кредита предсрочно изискуем. Вместо да упражни правото си на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, „Изи Финанс“ ЕООД очевидно желае да генерира допълнителен ресурс от юрисконсултско възнаграждение, претендирайки отделните незаплатени погасителни вноски с отделни заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК.
По този начин „Изи Финанс“ ЕООД би могло да генерира за сметка на потребителя средства в размер на сумата по обявената за недействителна клауза за неустойка – 1 402,92 лева, с решение №36/21.03.2022 г. по гр.д. №287/2021 г. на РС Мадан.
По осемте производства държавната такса е общо 200 лв., а, ако вземането беше предявено с едно заявление за всички дължими суми, държавната такса не би била повече от 25 лв.
Поради това РС-Мадан заключава, че не следва заповедта за изпълнение да се издава за претендираните разноски, въпреки че държавната такса от 25лв е заплатена, а съгласно чл.78 ал.8 ГПК след като заявителят е защитаван от юрисконсулт, по принцип му се дължи юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира, че разпореждането следва да се потвърди, като се имат предвид така изложените от първостепенния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК, които настоящият състав споделя напълно.
В допълнение, предвид оплакванията в частната жалба, съобразява 3 следното:
По описаните по-горе дела на МРС със заявител „Изи Финанс“ ЕООДгр.София и длъжник А. Ю. се наблюдава фрапираща злоупотреба с права, която чл.3 ГПК забранява. В случая дори заявленията са подадени не за цяла една вноска от горния договор за кредит, а за части от падежирали вноски. Това поведение не може да бъде допуснато, под предлог, както се твърди в частната жалба, че било разрешено от диспозитивното начало по чл.6 ГПК. Този принцип предполага, че адресатите му упражняват правата си добросъвестно.
Действително, няма законова пречка вземанията за падежиралите вноски по кредита да се предявяват поотделно за всяка една или дори за части от вноските, както прави частният жалбоподател, но при това положение той следва да понесе разноските. Това е така, защото целта на отделното търсене на вземанията с множество заявление е дружеството да се обогати неоснователно от тези разноски. Този извод се налага категорично, тъй като е могло да ги спести както на себе си, така и на длъжника, като предяви с едно заявление всички падежирали до съответния момент вноски наведнъж с едно заявление и най-вече – да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем и да събере наведнъж всичко, което му се дължи при такава хипотеза, включително разноските в заповедното производство.
Гр.дело № 287/2021 г. на Маданския районен съд е образувано по иск на А.
Ю. срещу „Изи Финанс“ ЕООД-гр.София за обявяване нищожността на клаузата на чл.3, ал.2 от договор за кредит между тях от 26.02.2021 г. С Решение № 36/21.03.2022 г. МРС прогласява за нищожна клаузата на чл. 3, ал. 2 от същия договор, сключен между А. Ю. и „Изи Финанс“ ЕООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 1 402,92 лева за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави. Осъдено е „Изи Финанс“ ЕООД да заплати на А. Ю. 56,12 лева разноски; както и на адв. М.М. - сумата от 328,20 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Решението е потвърдено с решение № 222/30.06.2022 г. по В.гр.дело № 155/2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което са присъдени още 328,20 лв. възнаграждение, платимо от дружеството на същия адвокат на същото основание за въззивното производство.
Правно несъстоятелно е предложението в частната жалба, касаещо „моралната страна на въпроса“ – че съдът можел да не разглежда иска на А. Ю. за нищожност на неустойката, като я задължи да потърси извънсъдебно решаване на спора – тя да сключи анекс с „Изи Финанс“ ЕООД, както постъпвали коректни клиенти по повод спорове относно договорни клаузи. Това означава съдът да откаже правосъдие, нарушавайки основното си задължение, установено в чл.2 ГПК – да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Чл.140а и чл.140б ГПК, уреждащи процедурата по медиация, са в сила от 01.07.2024 г., т.е., не биха могли да се прилагат в производството по гр.дело № 287/2021 г. на МРС.
Наред с това, съгласно чл.140а, ал.4, т.5 ГПК, в случаите по ал. 1 и 4
2/задължителна и по преценка на съда медиация/ съдът не задължава страните да участват в процедура по медиация, когато: страна по делото е потребител, с изключение на исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане. В случая Ю. е потребител и, дори да действаха чл.140а и чл.140б ГПК при разглеждане на посоченото дело, съдът нямаше да задължи нея и частния жалбоподател да участват в медиация, защото тя е потребител, от когото се търси вземане по договор за кредит с небанкова финансова институция.
При разглеждането на гр.дело № 287/2021 г. на МРС действа чл.140 ГПК, чиято ал.3, изр.второ предвижда, че съдът може /т.е., не е длъжен, особено ако е очевидна нищожността на атакувана клауза от договор/, да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Ответникът „Изи Финанс“ ЕООД по онова дело обаче по никакъв начин не дава знак нито преди образуването му, нито след това, че е било възможно доброволно уреждане на спора извън съда; не сочи условия, при които това би могло да се постигне, не предлага постигане и на спогодба по самото дело, при която, съгласно чл.78, ал.9 ГПК, половината от държавната такса се връща на ищеца, а разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Наред с това, ответникът би могъл да избегне плащането на разноски при условията на чл.78, ал.2 ГПК – с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. „Изи Финанс“ ЕООД нито е доказало подобно поведение преди делото, нито е признало иска; напротив, до края на производството е оспорвало претенцията на Ю..
Разпечатката съдържа 43 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6a5f149-f0bd-413c-b976-080a1d1442a1