Определение № 874 от 02.12.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 874 гр. Шумен, 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Ив. ХаджиИ.

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Петранка Б. П. като разгледа докладваното от Петранка Б. П. Въззивно частно гражданско дело № 20243600500510 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Б. В. Б., чрез пълномощника й адв. С. П. при ШАК срещу определение №2721/10.10.2024 г. по гр.д. №2478/2024 г. на ШРС, с което е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на РС - Варна.

Наведени са оплаквания, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276 ГПК ответната страна по жалбата С. Ж. С. не е депозирал писмен отговор.

Частната въззивна жалба е допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна – Б. В. Б., с правен интерес за това, отговаря на изискванията на закона и е редовна. Макар исковата молба да е подадена и от непълнолетния Ж. С. С., доколкото същият не е страна в производството, съответно не може да е страна и във въззивното частно производство, то следва да се приеме, частната жалба е подадена само от Б. В. Б..

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. дело №2478/2024 г. по описа на РС - Шумен е образувано въз основа на депозирана на 25.09.2024 г. искова молба от Б. В. Б. (настоящата жалбоподателка) срещу С. Ж. С., в която подробно излага твърдения за настъпила промяна в обстоятелствата, при които с решение №726/10.10.2022 г. по гр.д. №179/2022 г. по описа на РС - Шумен, изменено с решение №120/03.05.2023 г. по в гр.д. №572/2023 г. по описа на ОС - Шумен, потвърдено с определение № 442/31.01.2024 г. по гр.д. №3780/2023 г. по описа на ВКС родителските права по отношение на децата Ж. и Е. са били предоставени на бащата и определено тяхното местоживеене, на майката е определен режим на лични отношения с 1 децата, както и тяхната издръжка, което й дава основание да иска тяхното изменение.

За да постанови обжалваното определение, в хода на проверката по чл. 140 от ГПК, първоинстанционният съд е намерил, че е сезиран с искове по чл. 127, ал. 2 от СК за промяна упражняването на родителските права, режим на лични отношения и издръжка на децата Ж.

С. С. и Е. С.а С.а. Приел, че предвид наличието на влязло в сила съдебно решение относно местоживеенето на децата на страните към момента на депозиране на исковата молба, адреса на пребиваване децата е в гр. Варна, като временното пребиваване на детето Ж. С. С. в Кризисен център в Шумен, в който смисъл са аргументите на ищцата, заявени в исковата молба, не може да обоснове местна подсъдност. С оглед на това е приел, че фактическото пребиваване на децата към момента на предявяване на исковете е в гр. Варна, поради което е прекратил делото пред себе си и изпратил същото по подсъдност на РС – Варна.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника С. Ж. С. на 02.10.2024 г., като до постановяване на атакуваното определение по делото не е постъпил отговор на исковата молба. Видно от материалите по делото отговор на исковата молба е постъпил на 01.11.2024 г..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни съображения:

Така предявеният пред ШРС иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.

59, ал. 9 СК.

Независимо че предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, при него се иска разрешение при промяна на въпросите относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката, т. е. същите, които са предмет и на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК. И при двете разпоредби основната цел на законодателя е закрила интересите на детето, което по аналогия следва да намери приложение специалната местна подсъдност за разрешаване на повдигнатия съдебен спор, а именно местно компетентен да се произнесе по него е съответният районен съд по настоящ адрес на детето към датата на предявяването на исковете.

Налице е съдебна практика (определение № 324 от 29.06.2017 г. по ч. гр. д. №2536/2017 г. на ВКС, определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о.), според която за настоящ адрес на детето се приЕ. неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, като не се взима предвид формалния признак – регистрацията по ЗГР. Идеята на законодателя е спорът да бъде разрешен от районния съд, който има най-добра възможност да прецени интересите на детето, а при нужда - да го изслуша, без то да бъде принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си. Разяснено е в определение №77 от 01.03.2021 г. по ч. гр. д. №254/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., че при спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Временното отсъствие на децата от това място не означава смяна на пребиваването им, нито отвеждането им от обичайното местопребиваване от 2 единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където те са отведени. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл.112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора.

В настоящия случай по делото са налични данни, че от 2023 г. двете деца на страните Ж. и Е. живеят с баща си в гр. Варна. От 06.10.2023 г. ОЗД към ДСП гр. Варна работи по случая на децата и е продължена работата по предприетата от ОЗД към ДСП – Шумен мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, като бащата и децата са насочени към ползване на социална услуга в общността към КСУ „.........“ гр. Варна. От доказателствата по делото става ясно, че към датата на подаване на исковата молба детето Ж. (понастоящем навършил 16 години) със заповед №ЗД/Д-Н-072 от 20.08.2024 г. на директора на ДСП гр. Шумен е настанен временно в Кризисен център за деца в гр. Шумен до произнасяне на съда по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето, поради което и на 28.08.2024 г. ОЗД към ДСП – Варна е изпратила административната преписка по случая на детето в ДСП гр. Шумен за последваща работа, а от 25.09.2024 г. е записан в ПМГ гр. Шумен дневна форма на обучение за учебната 2024/2025 г., а по-малкото дете на страните Е. (понастоящем навършила 6 години) живее с баща си в гр. Варна, записана е в детска градина в същия град. При тези данни съдът приЕ., че към датата на завеждане на иска не е налице промяна на обичайното местопребиваване на двете деца, което е в гр. Варна. Временното отсъствие на детето Ж. (на 16.08.2024 г. напуснал дома си в гр. Варна и от 20.08.2024 г. временно настанен в Кризисен център за деца в гр. Шумен) от това място не означава смяна на пребиваването и не може да обоснове промяна в местната подсъдност на спора, с оглед специалната й цел, посочена погоре – да бъде установена обичайната среда на живот на децата. В случая съдът приЕ., че следва да се вземе предвид фактическото местоживеене на по-малкото дете както към датата на исковата молба, така и към настоящия момент, предвид посочените по-горе критерии, поради което първоинстанционният съд правилно се е произнесъл по местната подсъдност на делото. Обстоятелството, че към момента са висящи две дела с искане за настаняване на детето Ж. при неговата баба по майчина линия или да бъде настанен за срок до 25.02.2025 г. в Кризисен център в гр. Шумен, обединени под №2437/2024 г. на ШРС, също не могат да обосноват промяна в местната подсъдност по спора. Действително, както сочи жалбоподателката, ответникът не е направил възражение за местна неподсъдност на спора, но следва да се отбележи, че отговорът е подаден след постановяване на обжалваното определение. Нормата на чл. 127, ал. 2 СК въвежда задължителна местна подсъдност, за която съдът е длъжен да следи служебно. Посочената императивна норма намира приложение и в производствата по чл. 59, ал. 9 от СК.

Съобразно тези аргументи и поради

3 съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2721/10.10.2024 г. по гр.д. №2478/2024 г. на ШРС, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4