Разпореждане № 4854 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4854 гр. София, 18.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. СТ. П. като разгледа докладваното от В. СТ. П. Наказателно дело частен характер № 20211110216819 по описа за 2021 година

Днес, 18.04.2023 г., подписаната В. П., съдия при Софийски районен съд, Наказателно отделение, 95-ти състав, като се запознах с тъжбата, подадена от П. Г. Г. против Н. С. З., намирам следното:

Налице са условията за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 16819/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав на основание чл. 250, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК поради обстоятелството, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК - поведението, описано в нея, не представлява престъпление. Съображенията за това са следните:

Съгласно релевираните в тъжбата твърдения, инкриминирано е следното текстово съдържание, за което се твърди, че е било разлепено от Н. С. З. на видни места в ж.к.

„Студентски град“ в гр. София на 14.11.2021 г. около 23:00 ч.:

„#ОСТАВКА П. Г.

ОСТАВКА ЗА НЕЗАЧИТАНЕ ОСНОВНИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА; ОСТАВКА ЗА

ДИСКРИМИНАЦИЯТА;

ОСТАВКА

ЗА

ЗЛОУПОТРЕБАТА

СЪС

СЛУЖЕБНО

ПОЛОЖЕНИЕ; ОСТАВКА ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА

РЕГИСТРАЦИЯ И КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ; ОСТАВКА ЗА

НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ; ОСТАВКА ЗА НЕЗАЧИТАНЕ

СЕМЕЙНИТЕ ЦЕННОСТИ И НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ИМУЩЕСТВОТО НА

ГРАЖДАНИТЕ; ОСТАВКА ЗА НЕДОПУСКАНЕТО НА ГРАЖДАНИ ЗА ИЗПЪЛНЯТ

ЗАКОНОВИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ; ОСТАВКА ЗА ЗАОБИКАЛЯНЕТО НА згр,

ПРЕГРАЖДАНЕТО НА ДОСТЪПА ДО СПРАВЕДЛИВ ПРОЦЕС; ЧЕ НЕ ИЗПЪЛНЯВАШ

РАЗПОРЕЖДАНИЯТА НА СЪДА; ОСТАВКА ЗА ТОВА ЧЕ ОПИТВАШ ДА МЕ ПРИНУДИШ

ДА НАРУША ЗАКОНА, ЗА ТОВА ЧЕ ОБИЖДАШ ДОМА МИ, НЕ ПРИЗНАВАШ БРАКА МИ,

ЧЕ МЕ ОСТАВИ БЕЗ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ И БЕЗ ПРАВО НА ГЛАС;“

Твърди се, че с всички цитирани изрази в разлепените бележки Н. З. е извършил нещо унизително за честта и достойнството на П. Г. Г. в негово присъствие, като обидните изрази са извършени публично и са насочени срещу длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Относно изразите „ ОСТАВКА ЗА ЗЛОУПОТРЕБАТА СЪС СЛУЖЕБНО ПОЛОЖЕНИЕ“ и „ОСТАВКА ЗА ТОВА ЧЕ ОПИТВАШ ДА МЕ ПРИНУДИШ ДА НАРУША ЗАКОНА“ наред с това се поддържа, че навеждат на клеветнически твърдения 1 спрямо П. Г., отново извършени на публично място и насочени срещу длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

В теоретичен аспект обект на престъплението обида са обществените отношения, свързани с чувството за чест и достойнство на отделния индивид. Изпълнителното деяние се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго, като за преценката относно унизителния характер на казаното или извършеното се изхожда не единствено от субективните възприятия на отделния човек, а и от обективните критерии, относими към общоутвърдените разбирания за чест, достойнство и добро име.

Клеветата по смисъла на чл. 147 НК пък представлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице, изразяваща се в позорни обстоятелства или в данни за извършено престъпление, за които деецът знае, че са неистински, респективно, че престъплението не е извършено. Тези обстоятелства следва да бъдат разпространени със специалната цел личността на оклеветения да бъде злепоставена пред обществото посредством засягане на неговата чест, достойнство и добро име. Освен това винаги следва да се касае за конкретни явления от действителността, респективно за конкретно твърдяно престъпление, и пострадал от клеветата да бъде конкретно персонифицирано физическо лице.

При очертаната фактическа рамка на твърдените да са извършени престъпления от частен характер спрямо личността на тъжителя Г., съдия-докладчикът намира, че не е описано деяние по смисъла на чл. 81, ал. 1 НПК, което да се преследва по тъжба на пострадалия. Видно от съдържанието на изразите, които се инкриминират, се касае за общи и бланкетни фрази, лишени от каквато и да било конкретика относно време, място и обстоятелства, които да подлежат на доказване. Предвид това последните не са от естество да бъдат квалифицирани нито като „обида“ по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК, нито като „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК в двете й алтернативни форми - разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление.

Следователно, доколкото в тъжбата не е описано престъпление, което да се преследва по тъжба на пострадалия, не са налице основанията на чл. 81 НПК. При това образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, съдия-докладчикът

РАЗПОРЕДИ:

НЕ ДАВА ХОД на тъжбата.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 16819/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на Глава Двадесет и първа от НПК в петнадасетдневен срок от получаване на препис от него от тъжителя Г., от поверениците му и от Н. С. З..

Преписът за Н. С. З. да бъде връчен на основание чл. 180, ал. 8 и следващите от НПК съобразно Системата за сигурно електронно връчване.

Препис да бъде връчен и на адв. Х. Б. за сведение.

Указва на тъжителя, че в случай на депозиране на жалба, дължи внасяне на държавна такса за администриране и изпращане на делото във въззивната съдебна инстанция.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2