Решение № 3401 от 30.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3401 гр. Пловдив, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330100237 по описа за 2024 година

Производството по делото е Съдът е сезиран с искова молба от СИТИ КЕШ ООД с ЕИК:

202531869 и адрес: гр. София, УЛ.СЛАВЯНСКА 29, ет.7, Р-Н СРЕДЕЦ , общ. Столична, обл.

София (столица) против К. П. У. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ЖК ****, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, общ.П., обл.П. с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл.

240 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лв.- главница по Договор за заем № ****** от ****** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.11.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 16291 по описа за 2023 г. на ПРС.

Претендират се сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в заповедното производство разноски.

Ищецът сочи, че на ****** година между „Сити кеш“ ООД, като заемодател и К. У. като заемател е сключен Договор за паричен заем № ****** при спазване на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

Заемателят се сочи, че съобразно установената форма за кандидатстване е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем, две лица за контакт. По този начин е обективирал волята си, че желае сключване на договора. Параметрите и условията на сключения договор се сочи, че са описани и в предоставения на заемателя договор, както и СЕФ към договора. Индивидуализацията на начина на плащане от страна на заемателя – размер на погасителни вноски, падеж се сочи, че се съдържат в погасителния план към договора за заем. Сочи се, че съгласно чл.4, ал.1 от договора същият служи за 1 разписка за получената в заем сума. Твърди се, че предоставената в заем сума не е върната в уговорения срок, поради и което е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Моли се исковете да се уважат, като се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Ответникът е подал отговор в законоустановения срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения.

Оспорва да е сключвал договор за заем и да е получавал заемна сума в размер от 500 лв.

Оспорва да е налице валидно сключен договор между страните.

Оспорва да е получавал сумата, както по банков път, така и в брой.

Моли исковете да се отхвърлят.

Претендира разноски за исковото и заповедното производства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

На ****** г. между ответника в качеството на кредитополучател и СИТИ КЕШ ООД е сключен договор за паричен заем кредирект № ****** към Искане № ******, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 500 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 525,59 лв. чрез заплащане на 11 вноски за периода от 07.12.2022 г. до 15.02.2023 г. Видно от приетия договор, уговореният годишен лихвен процент е в размер от 40,05%, а ГПР е в размер на 49, 93 %.

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора кредитополучателят К. У. с полагането на подписа си удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 500 лв., като договорът служи за разписка за получаната сума. Видно от приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, то същият е подписан от ответника, като автентичността не е оспорена от ответника в законоустановените срокове. Изрично с протоколно определение от 09.05.2024 г. съдът е указал, че се ползва от преписите на документи, приложени в заповедното производство.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 5 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 145,41 лв. с начин на разсрочено плащане, като неустойката се начислява автоматично с подписване на договора. В чл. 5 от договора са подробно описани изискванията за обезпеченията, които следва да се предоставят.

В договора за заем е инкорпориран погасителен план с включена неустойка и без включена неустойка.

Приет е като писмено доказателство и договор за посредничество за предоставяне на потребителски кредит от ****** г., сключен можду КЕШ ПОЙНТ ООД – кредитен 2 посредник, чрез което посредничество е сключен договора за потребителски кредит и ответникът.

Представени са и искане за сключване на договор за кредит и СЕФ, подписани от ответника.

Приета е като писмено доказателство и Тарифа за таксите и разходите, за която липсват данни да е подписана от някоя от страните.

На ****** г. между Сити Кеш ООД в качеството на продавач/цедент и ищцовото дружество в качеството на купувач/ цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който е прехвърлено вземането по Договор за заем от ****** г., като същото е описано в Приложение № 1 към договора.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като неоспорено от страните, отговарящо в пълнота на поставените задачи, компетентно изготвено и обективно, се установява, че освен отразеното в договора няма други счетоводни документи, удостоверяващи усвояване на заемната сума от 500 лв. В случая обаче такива не са необходими, доколкото ответникът с подписа си е удостоверил получаване на заемната сума. Вещото лице не установява да са извършвани плащания по договора за кредит.

Между ответника и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална 3 недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Относно възраженията за недействителност на процесния договор за паричен заем, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:

Съдът счита за основателни възраженията на ищеца за нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съдът намира, че посочените в договора годишен процент на разходите от 49,93 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 525,59 лв. не съответстват на действителните такива. Предвидено е още при сключването на договора, че неустойката по чл.6.2 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя сума от по 57,11 лв. по първата вноска и от по 8,83 лв. по следващите вноски, като общият размер на допълнителната сума за неустойка е 29% от предоставената в заем сума.

Така въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. В случая е предвидената неустойка се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски неустойка на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

С оглед на това настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени 4 икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.