Присъда № 11 от 10.04.2024, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Присъда № 11 от 10.04.2024 г. по НОХД № 211/2023 на Районен съд - Разлог

РП-Б., чрез ТО-Р. е повдигнала обвинение с обвинителен акт на Н.Ж.П., с ЕГН*, от г.Р., о.Б., с адрес в г.С., за това, че на 12.12.2020 г., около 00,30 часа в г.Б., по у.“Ц.С.“, в района на х.

„О.“, е управлявала МПС - л. а. „Ф.Ф.”, с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,29 на хиляда, установена по надлежния ред- с протокол за хим. експертиза №380/15.12.2020 г. на СНТЛ при ОД на МВР-Б., престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В СЗ прокурорът от РП-Б., ТО-Р. поддържа обвинението така както е предявено с ОА.

Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Сочи, че следва да се кредитира заключението на ВЛ, дадено по тройната експертиза, която е назначена предвид различните резултати при предходни две експертизи, тъй като изводите от нея допринасят за разкриване на обективната истина, а именно, че резултатът, отчетен при второто хим. изследване не е точен и трябва да се приеме заключението на първото хим. изследване, което е отчело концентрация на алкохол в кръвта от 1,29 на хиляда. Намира, че подсъдимата П. следва да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Пледира за определяне на наказание в предвидения минимум определен от закона, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 години, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и „Глоба“ от 200,00 лева.

Защитникът на подсъдимата адв. С. изразява становище, че подсъдимата П. следва да бъде оправдана, тъй като не са налице категорични данни за употреба на алкохол над 1,2 промила. Намира, че заключението по тройната експертиза е в рамките на вероятностите, тъй като при повторното хим. изследване е използвана кръв от епруветка с контролна проба, същата не е отваряна, не е била предмет на манипулация т.е. онези опасности, които биха могли да настъпят, а именно предвид летливия характер на алкохола са елиминирани. В тази вр. сочи, че в случай на правилно прилагане на наредбата, би следвало да бъде меродавна контролната проба. Намира, че отчетената концентрация на алкохол в кръвта, предвид физическите данни на подсъдимата би намерила отражение в нейното поведение, което не е отразено в Протокола /л.14 по делото/ и в тази вр. твърди, че са налице противоречия между свидетелските показания и отразеното в протокола. Сочи още, че в талон за мед. изследване, подсъдимата е избрала да бъде тествана с доказателствен анализатор.

Подсъдимата Н.П. - редовно призована, дава обяснения в СЗ, като признава че на инкримираната дата е употребила алкохол, но е била и под силен емоционален стрес.

Твърди, че се чувства ощетена предвид продължителността на производството, както и че е грешно подведена под отговорност. Смята, че следва да бъде оправдана, тъй като не следва да съдът да се позовава на резултата от дрегера, предвид наличието на 2 кръвни проби.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Подсъдимата Н.Ж.П. е родена на *, с ЕГН*, в г.Р., о.Б., с адрес: г.С., българска гражданка, с висше образование, неосъждана, разведена, работи като акаунт мениджър в „Й.Б.“АД-С.

На 12.12.2020 г., около 00,30 ч. свидетелите К.М. и Х.Ф. - служители при РУ на МВР-Б. спрели за проверка в района на х.„О.“, по у.“Ц.С.“ в г.Б., л.а. „Ф.Ф.“ с рег. №*, управляван от подсъдимата. В хода на проверката полицейските служители установили, че подсъдимата П. лъхала на алкохол и говорела заваляно. Това наложило, същата да бъде изпробвана на място с ТС „Дрегер Алкотест 7510“ със сериен №ARBB0019, което отчело 1,24 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух.

За констатираното нарушение, полицейските служители съставили акт за установяване на адм. нарушение на подсъдимата серия АА с №729088/12.12.2020 г., който същата подписала 1 без възражения. Бил издаден и талон за мед. изследване с бланков №0061080, в който подсъдимата е заявила, че не приема показанията на ТС и съответно е дала кръв за изследване във ФСМП-Б.

От заключението на изготвената хим. експертиза с №380/15.12.2020 г. на СНТЛ при ОД на МВР-Б. се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата П. към момента на деянието е била 1,29 на хиляда.

Със заповед за прилагане на принудителна адм. мярка, СУ на МПС на подсъдимата било отнето.

На 17.12.2020 г. с протокол за предявяване на разследване, същото е предявено на подсъдимата и нейния защитник, които са направили искане да бъде извършено повторно изследване на кръвта в друга лаборатория, различна от първата. С постановление на наблюдаващия прокурор от 18.12.2020 г. е уважено направеното искане за извършване на повторен хим. анализ на кръвната проба на подсъдимата, съгласно изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 г., който е бил възложен на УМБАЛ „С.А.“-С.

Видно от заключението по извършеното повторно хим. изследване в МБАЛ „С.А.-С.“АД, е че е установена концентрация на алкохол в кръвта от контролната проба на подсъдимата от 1.11 на хиляда. В протокола от изследването е отразено, че състоянието на пробата отговаря на изискванията на Наредба №1 от 2017 г. Материалът е изследван за етилов алкохол, чрез газохраматовски метод. В хода на ДП е назначена комплексна съдебно-мед. и хим. експертиза, в която ВЛ са дали заключение, че използваното ТС „Дрегер“ Алкотест 7510, която проба е отчела положителен резултат от 1.24 промила в издишвания въздух от подсъдимата е с висока селективност за етилов алкохол и полученият резултат от него отразява точно концентрацията на етиловия алкохол в кръвта чрез изследване на издишан въздух. Съгласно техническата спецификация на апарата, грешката на изчисляване с него е под 5% от измерената стойност в диапазон до 1%. По установените правила, на водача е връчен талон за мед. изследване, като резултатите от протокола от ХЕ №380 при проведеното на 15.12.2020 г. (3 дни след инцидента) е доказало наличие на алкохол (етанол) в кръв в концентрация от 1.29 промила. При проведеното на 21.01.2021 г. (40 дни по-късно) повторно газхроматографско изследване на кръвна проба взета от П. в нея е доказано наличие на алкохол (етанол) в кръв в концентрация 1.11 %.

В даденото заключение от ВЛ по комплексната съдебно-мед. и хим. експертиза, същите изразяват категорично становище, че подсъдимата П. преди спирането й за проверка, категорично е употребила алкохол, като сравнителните резултати от изследвания, проведени с неспецифични и със специфични методи, безспорно доказват по-голямата прецизност и точност на газхроматографския метод за изследване на алкохол. В процесното заключение ВЛ обясняват, че разликата в отчетеното количество алкохол при двата проведени хим. анализа на 15.12.2020 г. /3 дни след деянието/ и на 21.01.2021 г. /40 дни по-късно/ следва да се отдаде на това, че етиловият алкохол е лесно летливо вещество и независимо от начина на съхранение на пробата, поради изтеклия значителен период от време е възможно малка част от алкохола в кръвната проба да се е изпарила, което е причина за намаляване на концентрацията му.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от дадените от обвиняемия обяснение на ДП, показанията на свидетелите, справка за съдимост, автобиографията на подсъдимия, декларацията за неговото семейно и материално положение, АУАН №729088 от дата 12.12.2020 г. на РУ на МВР-Б., Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка от 12.12.2020 г., документи доказващи годността на ТС „Дрегер Алкотест 7510" с фабр.

№ARBB0019, разпечатка е резултата от пробата за алкохол на подсъдимия, извършена в 00:43:48 часа на 12.12.2020 г., справка за нарушител/водач, касаеща подсъдимата, Талон за изследване №0061080, протокол за мед. изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от дата 12.12.2020 г., Протокол за хим. експертиза №380/15.12.2020 г., съставен от В.К.Ц. - екперт-химик при 2

СНТЛ-ОД МВР-Б.; Протокол за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №51/21.01.2021 г., съставен от М.В.М., химик в специализирана хим. лаборатория към УМБАЛ „С.А.“-С.АД; Комплексна съдебномед. и хим. експертиза П-37/2021 г., изготвена от д-р Ц.Н.Г., В.Н.Д. и В.К.Ц.;

Съдът не намира противоречия в показанията на свидетелите: нито вътрешни, нито помежду им; същите се подкрепят от останалите доказателства. Всички доказателствени средства са събрани в законосъобразно проведено ДП, при строгото съблюдаване на процесуалните правила. Няма такива, които съдът да намира за недостоверни.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимата Н.Ж.П. е извършила престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Обект на това престъпление са обществените отношения, които осигуряват безопасността в транспорта, чрез забраната да управляват МПС водачи, употребили алкохол с такива концентрации в кръвта, които ги правят опасни.

Субект на престъплението може да е всяко наказателноотговорно лице, в т.ч. подсъдимата.

От обективна страна на 12.12.2020 г., около 00,30 ч. в района на х.„О.“, по у.“Ц.С.“ в г.Б., тя е осъществила изпълнителното деяние управление на МПС - л. а. „Ф.Ф.“ с рег. №*, при това с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,29 на хиляда, която е установена по реда на надлежния ред – с протокол за хим. експертиза №380/15.12.2020 г. на СНТЛ при ОД на МВР-Б. В тази вр. съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС №1/1983 г., според които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на ПС, независимо дали ПС се намира в покой или в движение. На следващо място от обективна страна, няма спор, че л. а. марка и модел „Ф.Ф.“ с рег. №*, който подсъдимата е управлявала, е „МПС” по смисъла на §6, т.11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово ПС.

За да бъде престъпно поведението на подсъдимата, законът изисква управлението на МПС да се осъществява с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от приложените доказателства, след направената проверка с ТС - „Дрегер Алкотест 7510“ със сериен №ARBB0019, безспорно се установява, че подсъдимата е била с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 на хиляда, а и видно от свидетелските показания които съдът кредитира изцяло, подсъдимата е миришела на алкохол и това е била причината, същата да бъде тествана от полицейските служители. В съдебната практика на ВКС по повод приложението на чл.343б, ал.1 от НК, като например Решение №35 от 13.02.2009 г. на ВКС по н. д. №646/2008 г., II н.о., безпротиворечиво е изяснено, че надлежен ред за установяване на употреба на алкохол е този, залегнал в съответната Наредба. В случая това е Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ. бр.61 от 28.07.2017 г.). Този надлежен ред е разписан в същата Наредба, като в чл.1, ал.3 изрично е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта се установява чрез използване съответно на ТС, тестове, мед., хим. или химико-токсикологични изследвания. Това води до извода, че използването на ТС е еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване (Решение №188 от 11.01.2018 г. на ВКС по н. д.

№895/2017 г., III н.о .). Следователно за да бъде осъществен състава на чл.343б, ал.1 от НК, се изисква концентрацията на алкохол в кръвта на водача да бъде установена при спазване на изискванията на Наредбата, който ред гарантира обективност и достоверност на резултата. В конкретния случай се доказа, че след направена проверка с годно и калибрирано ТС се е установила концентрацията на алкохол в кръвта на водача П. над 1,2 на хиляда. В този случай разпоредбите на Наредбата задължават длъжностното лице от съответната служба за контрол да издаде талон за мед. изследване. Спазвайки този ред, свидетелят К.М. е издал талон за мед. изследване №0061080/12.12.2020 г., който 3 подсъдимата е получила, като в последствие е дала кръвна проба за изследване, придружена от полицейските служители. Видно от изготвената от СНТЛ при ОДМВР-Б. хим. експертиза, е, че е установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата от 1.29 на хиляда. Възползвайки се от предвидената в чл.27 от Наредба №1 възможност и в предвидения 7-дневен срок от датата на която й е повдигнатото обвинение подсъдимата е поискала повторно извършване на хим. анализ в друга лаборатория. Съблюдавайки изискванията на цитираната наредба тази възможност е била предоставена на подсъдимата в хода на ДП, като е изготвен повторен хим. анализ в МБАЛ«С.А.-С.», като изследването е отчело 1.11 на хиляда. От назначената в хода на ДП комплексната съдебно-мед. и хим. експертиза се установи, че и при първоначалния и при повторния хим. анализ е използван един и същ метод на изследване – газхорматографски метод. В самия протокол от повторното хим. изследване е отразено, че състоянието на пробите отговаря на изискванията на Наредба №1 от 2017 г. В този смисъл не могат да бъдат приети възраженията на защитата за компрометиране на контролната кръвната проба дадена от подсъдимата. В случая разликата между първоначалния и повторния хим. анализ от установеното от ВЛ по назначената на ДП комплексна експертиза се дължи на летливия характер на етиловия алкохол и изтеклия период от време, което води до възможност за изпаряването му, предвид малката разлика между двете стойности. Съгласно изложеното по делото са налице 2 хим. изследвания на кръвни проби, взети от подсъдимата, при което едното от изследванията показва наличие на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,29, а другото 1,11 на хиляда. При тези обстоятелства, съдът дава вяра на комплексната съдебно-мед. и хим. експертиза, както и на обясненията на изготвилите я ВЛ в СЗ, а именно - същите считат, че най-точният отчетен резултат при проверка за наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача е резултатът, даден от ТС, респективно и кръвната проба, взета и изследвана непосредствено след деянието. В тази вр. съдът счита, че резултатът от взетата контролната проба, изследвана повече от месец по-късно, независимо, че същата не е била компрометирана, не следва да се кредитира, тъй като видно от доказателствата по делото е, че най-точният резултат е този, даден непосредствено след извършване на деянието, а именно в настоящия случай, това е резултатът, отчетен от ТС и резултатът, даден при първото хим. изследване на кръвта от 15.12.2020 г. В настоящия случай химическото изследване от 15.12.2020 г. е извършено 3 дни след деянието, неговият резултат не се различава съществено от получения такъв от ТС отклонението е в рамките на допустимото съобразно Наредба №1 от 2017 г.