Протокол № 1225 от 08.10.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1225 гр. Пазарджик, 04.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200118 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Й. С. С.-Шкодрова, редовно призована чрез адв.Д.- не се явява. За се нея се явява пълномощникът адв.Х. Д., редовно упълномощен и редовно призован.

За териториалната структура ОД НА МВР- ПАЗАРДЖИК, редовно призовани- не се явява законен и процесуален представител.

Свидетелят С. Й. С., редовно призован- явява се лично, доведен от служители на ОЗ „Охрана“- Пазарджик.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА молба от адв.Х. Д. вх.№ 21061/21.08.2024г., ведно с приложение към нея.

АДВ. Д.: Да се приемат приложенията към молбата.

СЪДЪТ намира, че съдържащата се в приложението към молбата 1 информация е относима към предмета на делото и от значение за правилното му решаване, поради което същото следва да се приеме като писмено доказателство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото: приложение към молба вх.№ 21061/21.08.2024г. от адв.Д.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

С. Й. С.- роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Синитово, обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, женен, със средно образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********, баща на жалбоподателя.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

СВ. С.: Искам да бъда свидетел по делото.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля С. С.:

СВ. С.: Баща съм на Й. С. С.- Шкодрова. Лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег. № **** ми е познат. Този автомобил е на дъщеря ми, тя го управлява. В момента дъщеря ми живее в гр.Пловдив.

През 2023г. дъщеря ми живееше или в София, или в Пловдив, не си спомням. Случвало се и аз да управлявам този автомобил, това се случва често.

На 26.10.2023г. в 14:21ч. по АМ Тракия, в посока на движение към гр.Пловдив, аз съм управлявал автомобила на дъщеря ми. Знам, че на дъщеря ми е бил издаден ЕФ за превишение на скоростта във връзка с това мое пътуване. Не съм предоставил на дъщеря ми копие от моето СУМПС, защото не ми е искала такова. Провеждали сме разговор с нея, за да установи кой е карал колата.

Тези дни 25-27-ми октомври 2023г. аз съм се движил с тази кола, тъй като моята беше развалена. Аз съм управлявал нейния автомобил три дни тогава.

2

Този автомобил е червен цвят. Автомобилът е с автоматични скоростикато моя.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д.: Уважаема госпожо съдия, съдът положи повече от необходимите усилия, за да изясни фактическата обстановка. Безспорно стана ясно, че в действителност деянието не е извършено от доверителя ми, което надлежно е било декларирано на ОДМВР- Пазарджик. Налична е по делото кореспонденция с областната дирекция, от която е видно по мое впечатление, че областната дирекция, непознавайки нормативната уредба и незнаейки как да реагира при взаимно противоречащи се разпоредби, включително закони и регламенти, които са част от вътрешното законодателство, включително и на собствените си указания, за това как се администрират регистрите, до които длъжностните лица имат служебен достъп, с оглед възможността при подадени данни в декларация да проверят лицето, съобразно три имена и адрес с какъв ЕГН е, има ли не СУМПС, бил ли е правоспособен към момента, когато е визирано управлението. В случая наказващият орган е изискал от частно лице, съответно в изпълнение на ЗДвП, да представи чужд личен документ, което е недопустимо по поне три закона и един регламент, т.е. ФЛ не могат да боравят с лични данни, още по-малко с чужд документ за самоличност. Нещо повече- това изискване би следвало да не се прави и защото контролнонаказващият орган е администратор, като има достъп до АИС до МВР система, в която има повече от достатъчна информация, т.е. са администратор и относно регистрационния режим за правоспособност и регистрация на МПС, както имат и достъп до системата ГРАО. Те имат служебното задължение да правят тези справки в тези производства. Отделно от това, действително законодателят по неясни съображения за мен е вменил на ФЛ да изпълнява задължения, които противоречат на други действащи нормативни уредби, което би го вкарало в нарушение, дори в престъпление.

Въпреки че с лекота въпросната информация може да бъде събрана, законодателят, както е формирал разпоредбите, е визирал задължение за 3 предоставяне на чужд документ на ФЛ, несъобразявайки се с останалата нормативна уредба. Дори в тази редакция законът не обвързва анулирането на издадения ЕФ с представянето на документ за правоуправление, а само и единствено с представяне на декларация, т.е. в една и съща разпоредба има задължение, както за нарушителя, така и за наказващия орган.

Във втората си част разпоредбата визира изцяло задължение на контролнонаказващият орган, когато не е изпълнил задължението си, като аз съм събрал от измененията миналата година може би 30 варианта на оправдание защо няма да се анулира един ЕФ, като има всякакви интерпретации, но законодателят е написал „анулиране на правораздавателен акт“. В настоящото производство трябва да коментираме това анулиране на правораздавателен акт. Ако това не го направи контролнонаказващият орган, а е възможност само за него, означава, че във въззивното производство при Вас съдът има и служебно начало да установи извършено ли е деянието, кой е деецът и съответно да направи въззивна проверка на административнонаказателната преписка. В настоящото производство стана ясно, че деянието е извършено не от жалбоподателя, а от разпитания днес свидетел, което е удостоверено и с декларация от подзащтната ми. Отделно от това, стана ясно, че контролнонаказващият орган на практика не си е изпълнил задълженията, въпреки да е бил наясно, че трябва да направи това. В тази връзка съдът има единствена възможност, не за това, че няма нарушение, а за това, че нарушението не е извършено от подзащитната ми и затова, че контролнонаказващият орган не си е изпълнил задължението, да отмени като незаконосъобразен, доколкото съдът няма правомощия да анулира обжалвания ЕФ. Затова ще моля да отмените процесния ЕФ като незаконосъобразен и да ни присъдите сторените разноски в производството, съгласно представения договор. Дори не смятам, че трябва да коментирам окомплектоването на административнонаказателната преписка, тъй като с оглед служебното начало, съдът е преценил, че същата, както е представена, е адекватна. В тази връзка не съм коментирал преписката.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законовия срок.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 10:26 ч.

4

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

5