Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 21857 от 08.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 42867/2023
Вид
Разпореждане № 21857
Подписан
08.02.2024
В сила
20.06.2024
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21857 гр. София, 08.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110142867 по описа за 2023 година

Производството по чл. 410 ГПК е било образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение от "." АД с ЕИК . срещу длъжника Я. С. Б. с ЕГН **********.

Претендира се заплащането на сумата 1269 лева и 48 стотинки във връзка с изпълнени от поръчител парични задължения на длъжницата. Заявителят твърди, че изпълнилият чуждия дълг поръчител му е цедирал вземанията си срещу длъжника.

Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК. При това положение заповедният съд констатира нередовност и с разпореждане даде указания на заявителя да приложи още редица документи към заявлението си, свързани твърдения договор за потребителски кредит, а именно договор за поръчителство/гаранция, сключен между "." АД и "." ЕООД; платежен документ, удостоверяващ заплащането на претендираните парични задължения от "." ЕООД в полза на "." АД; рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен 02. 03. 2020 г. между "." ЕООД и заявителя, ведно с приложение № 1 към него от 04. 01. 2023 г.; писмо с обратна разписка от 05. 01. 2023 г., връчено на длъжника-потребител. . Разпореждането е бил надлежно връчено на заявителя на 20. 12. 2023 г. В указания от заповедния съд тридневен срок от връчването е постъпило писмено изявление от заявителя, с което отказва да представи изисканите документи. При това положение заявителят не е изпълнил дадените от заповедния съд указания. Само на това основание заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

От съображения за изчерпателност заповедният съд намира за необходимо да отбележи и 1 следното. За да е налице поръчителство е напълно достатъчно да се сключи договор за поръчителство между кредитора и поръчителя. Не се изисква да бъде сключван и втори договор между длъжника и поръчителя. В този смисъл е последователната съдебна практика (решение № 351 от 12. 06. 1995 г. на ВС по гр. дело № 2635/94 г., V г. о.; решение № 1022 от 28. 06. 1999 г. на ВКС по гр. дело № 252/1999 г., V г. о). Регресните вземания на изпълнилия чуждите задължения поръчител възникват срещу длъжника по силата на закона. Преди изпълнението на тези задължения от поръчителя в класическия случай между тях не съществува правна обвързаност (решение № 74 от 01. 07. 1959 г. по гр. дело № 51/59 г., ОСГК на ВС). Действително, частноправните субекти разполагат с автономия на волята да сключват каквито и да било сделки, включително договори, каквито законодателството изрично не предвижда. Следователно поръчителят и длъжникът биха могли да сключат и договор за „предоставяне“ на персоналното обезпечение, макар и такъв да не се предвижда от законодателството и да е напълно ненужен за учредяването на поръчителството.

Автономията на волята на страните обаче е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и до търговските сделки (чл. 288 ТЗ). За спазването на това двойно ограничение съдът следи служебно, в какъвто смисъл са разясненията, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК и с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2020 г., ОСГТК. При така установените характеристики на договора за паричен заем и договора за „предоставяне на гаранция“ от 26. 02. 2022 г. настоящият съдебен състав приема, че възнаграждението за предоставената гаранция по втория договор следва да бъде приравнено на разход по потребителския кредит. Това следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съдът приема, че в разглеждания случай получаването на зааема е било обусловено от сключването на договор за „предоставяне на поръчителство“ от страна на длъжницата. При това положение този разход по кредита е следвало също да бъде включен от страните при изчисляването на годишния процент на разходите по договора за паричен заем, в какъвто смисъл е съдебната практика на въззивния съд, която настоящият съдебен състав напълно споделя (определение № 12852, постановено на 26. 10. 2023 г. от Софийския градски съд, III-Б въззивен състав, по в. ч. гр. дело № 20231100510598 по описа му за 2023 г.). Отказът на заявителя да представи част от документите, които са свързани с цялостното облигационно 2 отношение (и с които той като цесионар би следвало да разполага предвид чл. 99, ал. 3 ЗЗД), не може да предотврати достигането на тези изводи от заповедния съд.

След като възнаграждението по договора за "предоставяне на гаранция" възлиза на 792 лева и 70 стотинки, а главницата по договора за паричен заем е в размер на 1000 лева, а възнаградителната лихва в размер на 35 % на годишна основа, то при посочването на годишния процент на разходите по договора за паричен заем от 40, 95 % страните по договора за паричен заем не са отчели като разход по кредита възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Всеки един от двата договора от – договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция – разгледани изолирано един от друг и сами по себе си не противоречат на закона, но заедно постигат забранена с повелителна правна норма цел – увеличават годишния процент на разходите по договора за паричен заем над императивния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение двата договора са нищожни поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, предл. първо, алт. втора ЗЗД). Щом договорът за паричен заем е нищожен, то нищожен е и акцесорният спрямо него договор за предоставяне на гаранция. „Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно недействително правоотношение и няма как да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по самия договор – това изрично е запретено от чл. 138, ал. 2 ЗЗД, а и нещо различно не е уредено в ЗПК“ – определение № 60729 от 08. 11. 2021 г. на ВКС по гр. дело № 1340/2021 г., IV г. о. Затова и цедираните в полза на заявителя задължения не са възникнали. Поради тези причини заявлението също следва да бъде отхвърлено изцяло, а заявителят може да търси имуществената отговорност на цедента на основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на заявителя „.“ АД с ЕИК . срещу длъжника АЯ. С. Б. с ЕГН **********.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ АД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3