Решение № 2232 от 19.03.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2232 гр. София, 19.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110137760 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 20521/29.06.2021 г., с която от името на Ч.Е.Б. АД, ЕИК *********** против ЕВГ. Й. М., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена електрическа енергия и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление от 03.10.2019 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕВГ. Й. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 298,92 лв., представляваща стойност на доставена и потребена електрическа енергия в имот, находящ се с. Скравена, община Ботевград, област Софийска, ***, клиентски №

300123478323 за периода 19.03.2019 г. – 15.08.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 5,98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.05.2019 г. – 25.09.2019 г., върху главницата за доставена и потребена електрическа енергия. На 17.07.2020 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, като в тази връзка на ищеца са дадени указания за възможността 1 за предявяване на искове за установяване вземанията, за които в производството по ч.гр.д. № 63507/2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 03.06.2021 г. Исковата молба е подадена на 29.06.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „Ч.Е.Б. АД твърди, че има договорни отношения с ответника във връзка с доставяна и потребявана електрическа енергия в имот, находящ се с. Скравена, община Ботевград, област Софийска, ***, клиентски № 300123478323. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна електрическа енергия през процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на последното.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорва се, че страните в производството са били обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия през процесния период и по отношение на посочения в исковата молба недвижим имот.

Оспорва се претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на доставена електрическа енергия.

Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК с правно основание 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с вр. с чл.

327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание 2

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на електрическа енергия, в това число и качеството му клиент на електрическа енергия, обема на реално доставената в процесния имот електическа енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно, че между страните по спора са съществували договорни отношения с предмет доставката на електрическа енергия в процесния имот за претендирания период, в това число и качеството клиент на електрическа енергия на ответника в производството, настоящият съдебен състав намира, че не е проведено пълно и главно доказване на горепосочените обстоятелства от страна на ищцовото дружество, върху когото тежи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства.

По делото са представени и приобщени към доказателствения материал фактури № № 0260534931/25.04.2019 г., ***/27.05.2019 г., **********/25.06.2019 г., ***/25.07.2019 г., ***/26.08.2019 г., които са издадени за обект, находящ се в с. Скравена, община Ботевград, област Софийска, *** и по които получател е ответникът ЕВГ. Й. М.. Сами по себе си тези счетоводни документи не са в състояние да установят обстоятелството, че през процесния период именно ответника е имал качеството клиент на електрическа енергия в процесния обект.

Издаването на фактури, в които като получател се сочи ответникът в производството не могат да установят, че същият е бил собственик и/или вещен ползвател на процесния имот, респективно, че същият е имал качеството клиент на електрическа енергия за обект, находящ се в с.

Скравена, община Ботевград, област Софийска, ***, през заявения в исковата молба период.

3

По делото е представена и приобщена към доказателствения материал справка № 1584599/17.12.2021 г., издадена от Агенция по вписванията към Служба по вписванията за ответника ЕВГ. Й. М., ЕГН **********. Същата не съдържа данни, от които да може да се направи извод, че през процсния период ответникът е бил собственик, респективно вещен ползвател на процесния недвижим имот, находящ се в с. Скравена, община Ботевград, област Софийска, ***. Дори и да съдържаше такива данни, сама по себе си представената справка от Агенция по вписванията към Служба по вписванията не е достатъчна, за да се приеме за доказано обстоятелството, че именно ответникът, в качеството си на собственик и/или вещен ползвател на процесния имот е имал качеството клиент на електрическа енергия през процесния период и дължи заплащането на цената на ползваната в процесния имот енергия. С доклада по делото на ищеца са дадени конкретни и ясни указания за кои твърдени от него в исковата молба обстоятелства не сочи доказателства, като същият е имал възможност да направи доказателствени искания и да се снабди /дори и посредством издадено от съда съдебно удостоверение/ със съответни документи, които да установят право на собственост или ползване върху процесния имот от страна на ответника.

По делото е представено и приобщено към доказателствения материал заявление № 1204378010/08.11.2021 г., подадено от името на ЕВГ. Й. М. до Ч.Е.Б. АД, което не съдържа данни, от които да се направи обоснован извод, че ответникът М. е бил потребител на електрическа енергия, доставена до процесния имот в посочения в исковата молба период. В заявлението не се съдържат изявления, от които да се направи извод, че ответникът извънсъдебно е признал, че е потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в с. Скравена, община Ботевград, област Софийска, ул.

Околовръсна № 23. Същевременно така представеното заявление № 1204378010/08.11.2021 г., подадено от името на ЕВГ. Й. М. до Ч.Е.Б. АД е подадено повече от две години след процесния период, поради което е ирелевантно за настоящия спор и не е относимо към предмета на същия.

Същото не е годно да служи за доказване на обстоятелства реализирали се в обективната действителност повече от две години преди подаването на самото заявление.

Преценката на горепосочените представени по делото и приобщени към 4 доказателствения материал документи, налага извод, че същите не представляват годно доказателство, чрез което да може да се установи, че правото на собственост /респективно вещно право на ползване/ върху процесния недвижим имот е принадлежало на ответника Е.М., поради което само въз основа на тези документи, без да са представени никакви други доказателства за обстоятелството, че ответникът е бил собственик или позлзвател на процесния имот през процесния период, не може да се направи извод, че същият е имал качеството потребител на електрическа енергия.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване в производството, че през процесния период, между страните в производството са съществували договорни отношения с предмет доставка на електрическа енергия, в това число и качеството потребител на електрическа енергия на ответника в производството. С определение № 10212/06.12.2021 г., постановено в настоящото производство, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че през процесния период, ответникът е имал качеството клиент на електрическа енергия, ползвана в имот, находящ се с. Скравена, община Ботевград, област Софийска, ***.

Независимо от горните указания, ищецът не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания за събирането на такива, посредством които да се установи, че именно ответникът М. е имал качеството потребител/клиент на електрическа енергия през процесния период и е следвало да отговаря за потребената в посочения в исковата молба имот такава енергия. Предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства, не може да се направи извод, че е проведено пълно и главно на обстоятелството, че ответникът М. е имал качеството потребител/клиент на електрическа енергия през процесния период и е следвало да отговаря за потребената в посочения в исковата молба имот такава енергия, поради което предявеният иск с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид обстоятелството, че главният иск, предявен за разглеждане в настоящото производство, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, то следва да се отхвърли и акцесорния иск с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с 86, ал. 1 ЗЗД.

5

По отношение разпределението на отговорността за разноските в производството пред СРС:

С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред СРС има ответникът.

От името на същия не е направено искане за присъждане на разноски в производството, нито са представени доказателства за извършването на такива. Следователно в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в настоящото исково производство.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 63507/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 63507/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, нито са представени доказателства за извършването на такива.

Следователно в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 63507/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.