Решение № 649 от 18.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16704/2024
- Вид
- Решение № 649
- Подписан
- 18.02.2025
- Състав
- ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171, т.1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.121, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.136 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 649 гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря А. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110216704 по описа за 2024 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 244332-021424/05.09.2024г . ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 от ЗАНН на П. П. И. , с ЕГН:
********** са му наложени кумулативно административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ОСПОРВА с подробни доводи законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП). Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В съдебно заседание санкционираното физическо лице, редовно призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.
Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание от надлежен процесуален представител, като в депозирана писмена защита се оспорва основателността на въззивната жалба.
1
Претендират се разноски.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
I I I . ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 30.10.2024г. (виж пощенско клеймо на плик в преписката за изпратена пощенска пратка) в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен по надлежния ред с разписка от 23.10.2024г., която е инкорпорирана в постановлението (гръб), подлежащ на законов съдебен контрол пред и от родово, местно и функционално компетентен районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):
Жалбоподателят П. П. И. (неосъждано лице) станал на 14.11.2017г. правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) - категория „В“, като на 29.11.2017г. получил своето свидетелство за правоуправление. В практиката си шофьор са му били налагани минимален брой административни наказания за леки административни нарушения по ЗДвП.
Жалбоподателят И. правоуправлявал на 01.08.2024г., късно вечерта (преди полунощ), МПС - лек автомобил „Х.“ с рег. № ********** (собственост на трето лице **********) в гр.София. Движел се в района на улица „Радовиш“ с посока на движение от ул. „Ген.Н.Столетов“ към ул.
„Опълченска“.
Жалбоподателят И. спрял своето управлявано МПС на пътно кръстовище, свързано с улица „Радовиш“. Блокирал движението. Включил аварийни светлини. Жалбоподателят И. се отделил от лекия си автомобил, който ползвал. Отишъл в неизвестна посока.
По същото време и на същото място, в същия район, се движели като полицейски автопатрул полицаите от 02 РУ-СДВР - свидетелите Н. и К.
Свидетелите Р. и И. възприели неправилно паркиралия автомобил, който пречел на движението (това им направило впечатление). Същите спрели зад него със служебния си автомобил. Проверили и установили, че водачъ на МПС липсвал. Нямоло други лица в спрелия автомобил. Изчакали известно време - около пет минути. Докато изчаквали водача на лекия автомобил, свидетелите Р. и И. извършили справка чрез ОДЧ дали процесното спряло 2
МПС не се издирва. Установили, че не се издирва. След кратко време, при тях се появил жалбоподателят И. (Същият бил сам). Последният казал на свидетелите Р. и И., че той е бил спрял автомобила по този начин, поради което се насочил към шофьорското място, за да го запали и премести.
Жалбоподателят И. преместил автомобила си встрани, извън самото кръстовище, като свидетелите Р. и И. му заявили, да не напуска кръстовището и да не си тръгва, за да му направят проверка по ЗДвП. Жалбоподателят И. изпълнил указанията на органите на МВР.
Свидетелите Р. и И. били материално компетентни длъжностни лица по ЗМВР и можели да извършват (били са обучени и квалифицирани) проверки по ЗДвП, включително и чрез т.нар. технически средства - алкотест дрегер за установяването на алкохолна коцентрация и с дръг тестове за установяването на наркотични вещества и/или техни аналози спрямо водачите на моторни превозни средства (съгласно заповед № 513з-4576/01.06.2022г. на Директора на СДВР; заповед № 13з-2074/01.04.2015г.; протокол от 11.07.2015г., длъжностни характеристики, актове за встъпване, сертфикати, квалификации, графици, информационна карта за наряд, доклад за проверени лица, и други).
Свидетелите Р. и И. проверили редовността на документите за правоуправление на жалбоподателя И., наличието на застрахователна полица, документите на автомобила и не установили проблем. Същите поканили жалбоподателя И., като предварително му разяснили правата, да бъде проверен за наркотични вещества чрез изправно (съгласно протокол № 202450720-1320000 на „Д.“ ЕООД) техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARRH-009, (което носели в полицейския автомобил).
Жалбоподателят И. устно отказал в 00:15 часа на 02.08.2024г. да извърши такава проба с процесното технически средство, тъй като пред свидетеля И.ов самопризнал, че в непосредствено близко време (преди датата на проверката) е бил употребил наркотични вещества (марихуана) и е имал притеснения да не му отчете положителна проба самото средство (теста).
Свидетелите Р. и И. възприели отказа на жалбоподателя И.. Свидетелят Р. издал медицински талон за изследване с № 288065 от 02.08.2024г. като обективирал административно предписание (което не е било обжалвано от жалбоподателя И.) в срок до 45 (четиридесет и пет) минути жалбоподателят И. да посети ВМА гр.София за предоставяне на кръвни проби за химически анализ. Талонът бил връчен на жалбоподателя И. на 02.08.2024г. в 01:10 часа.
Същият, обаче, впоследствие (след като получил талона за изследване) не предоставил кръвни проби за последващ химически анализ. На мястото на проверката, свидетелят И. издал писмена заповед № 24-4332004619/231/02.08.2024г., с която чрез принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е било отнето за срок не повече от 18 (осемнадесет) месеца притежаваното от жалбоподателя И. негово СУМПС (шофьорска книжка).
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото 3 свидетели. Съдът кредитира събраният по делото писмен доказателствен материал и показанията на свидетелите Н. и К. - полицейски служители към 02 РУ-СДВР, като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни, кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната писмена документация по делото. Фактическите констатации от показанията на свидетелите Н. и К. - полицейски служители към 02 РУ-СДВР намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.
Свидетелите Р. и И. са преки очевидци на административното нарушение на жалбоподателя И. То е било извършено пред тях в тяхно лично присъствие.
Възприятията полицейските свидетели съдържат преки факти, свързани с предмета на доказване по делото. Тези възприятия изясняват по безспорен начин обективната истина по делото. Свидетелите Р. и И. са високо квалифицирани професионални полицейски служители с дългогодишен опит.
СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административно нарушение и само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно производство те не са единственото доказателствено средство (визират се показанията на свидетелите Н. и К. - полицейски служители към 02 РУСДВР) – събрани са писмени доказателства и с оглед приложените по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, 4 според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Съдът намира, че свидетелите Н. и К. излагат в показанията си не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на административното нарушение. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на същите, какъвто нямат. Тези свидетели не излагат интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в обективната действителност. Показанията им са достоверни във висока степен. Същите спомагат за изясняването на обективната истина и фактите по делото, водещи до безспорна доказаност на извършеното от жалбоподателя И. административно нарушение, за което е била правилно и законосъобразно ангажирана отговорността му. В показанията им пред съда не се установяват никакво лично отношение, и/или желание да се уличи „нарочно“ някого в административно нарушение и/или данни за преднамереност, противоправност, отмъщение, злоба и други. Показанията им целят да разкрият обективна истина по делото и това са допълнителни аргументи защо възприятията от разпитите им следва да се кредитират изцяло. Показанията свидетелите Н. и К. не са твърдения срещу твърдения, а обективно изложение на възприятия, намиращи колерация и потвърждаване (помежду си) и в останалия кредитиран доказателствен материал. Защитните твърдения на жалбоподателя И. от въззивната му жалба и от съдебно заседание при упражняването на правото му на защита не са потвърждават от друг доказателствен източник на независима информация, така както се потвърждават показанията на свидетелите Р. и И. поотделно и в тяхната съвкупност. Твърденията (оспорванията) на жалбоподателя И. са основани на реализирането на правото му на защита (той е най-заинтересованият субект, който има за цел да избегне инициираното срещу него административнонаказателно преследване и за да не претърпи ограничения на правата си - той има знание за тези законови ограничения). Съдът не може да приеме за доказани възраженията на жалбоподателя И. от жалбата му и в хода на делото пред съда, тъй като са опровергани изцяло от показанията на разпитаните свидетели и от останалия кредитиран доказателствен материал, а от друга страна не се подкрепят от доказателствата по делото. Показанията на свидетелите Н. и К. по делото не са единствените доказателства. Събрани са и писмени доказателства. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените 5 доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
Разпечатката съдържа 37 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6a34ddb-6fce-4974-8b65-4923a324cf13