Решение № 5729 от 11.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5729 гр. С., 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110156969 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от А. А. Д. срещу [фирма], иск. за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 400 евро - представляваща обезщетение на пътник за отменен полет W6 4322 от 08.07.2022 г. по направление летище Б., П. -летище С., ведно със законната лихва от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането;

- 50 лева – имуществени разходи във връзка с отменения полет, представляващи стойността на автобусния билет от летище T., С. до гр. С., ведно със законната лихва от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането;

- 80.33 евро - имуществени разходи във връзка с отменения полет, заплатени за храна/4,94 евро/, разходи за 2 нощувки в Хотел С. В., Б. /69,27 евро/ и разходи за такси от Хотел С. В., Б. до летище Б., П. /6,12 евро/, ведно със законната лихва върху общата сума от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането;

- 500 лева - неимуществени вреди за претърпените стрес, психически и физически дискомфорт в резултат на отменения полет, ведно със законната лихва от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането;

Ищецът твърди, че заедно с родителите си сключили договор за въздушен превоз, като закупили самолетни билети за полет W6 4322 от 08.07.2022 г. по направление летище Б., П. -летище С.. Полетът бил отменен. На ищеца бил предложен полет от летище Б., П. до летище С. на 10.07.2022 г. Във връзка с отменения полет направил имуществени разходи за две нощувки /1/3 от 207.80 евро/, за такси от хотела до летището /1/3 от 18.36 евро/ и за храна на 09.07.2022 г. /1/3 от 14.81 евро/. От С. до С. ищецът се придвижил с автобус като билетът струвал 50 лв. С оглед отменения полет претърпял и неимуществени вреди, 1 изразяващи се в стрес, психически и физически дискомфорт. Моли иск.те да бъдат уважени.

Претендира разноски. Сочи банкова сметка IBAN **************.

В законоустан.ния срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за устан.но от фактическа и правна страна следното:

Предявени са иск. с правна квалификация - чл. 7, параграф 1, б. „б“ вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.; чл. 9, параграф 1 и чл. 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 82 ЗЗД във вр. с чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г.

По иска по чл. 7, параграф 1, б. „б“ вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.;

Съдът приема за устан.но, че между ищеца и ответника е възникнало валидно договорно правоотношение с предмет въздушен превоз по полет W6 4322 от 08.07.2022 г. по направление летище Б., П. -летище С.. Представено е по делото . от електронен билет, а и обстоятелството не е спорно между страните и се признава в о. с. з. на 13.03.2023 г. Оттук и съдът намира, че e доказано сключеното договорно правоотношение между страните.

В тежест на ответника е да докаже, че полетът е бил изпълнен съобразно предвиденото разписание, респ. наличието на освобождаващи отговорността предпоставки по смисъла на чл. 5, параграф 1, б. „в“, i-iii или чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. В доказателствена тежест на ответника е установяване на точното във времето изпълнение на полета – виж решение № 579 от 22.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13347/2018 г., решение № 1707 от 4.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6959/2019 г., решение № 264711 от 13.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5399/2020 г., решение № 263190 от 18.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5427/2020 г.

По делото не е спорно, че полет W6 4322 от 08.07.2022 г. по направление летище Б., П. -летище С. е отменен и не се е състоял. Налице е неексплоатация на полет, който е предварително планиран и за който има поне едно резервирано място по смисъла на чл. 2, б.

„л“ от Регламент № 261/2004 г.

Процесуалният представител на ответника не оспорва в с. з. на 13.03.2023 г., че пътникът се е явил и регистрирал на летище Б. най-малко 45 минути преди определения час за излитане, което обстоятелство се установява и от разпита на свидетеля В. Д.а. На следващо място, съгласно определение от 24. 10. 2019 г. по дело С - 756/18 "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или п.че часа, устан.но при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по - конкретно посредством бордните си карти, че са се 2 представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да пр.ри". В този случай в тежест на въздушния превозвач е да пр.де пълно обратно доказване и да установи, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет - виж решение № 873 от 15.04.2022 г. по в. гр. д. № 9275/2021 г. на СГС.

Не е спорно по делото е, че разстоянието от летище Б., П. до летище С. е над 1500 км.

Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на превозвача да осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри. Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламента пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на разстояние над 1 500 км /какъвто е и настоящият случай/. За да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се поз. на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинноследствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет - решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС. Съгласно съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, може да възникнат в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, риск. за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач . За да бъде определено едно събитие като извънредно, то следва да „не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач” и да „се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход“ - в този смисъл и Решенията по дела C-12/11 и C-257/14 на СЕС.

По делото в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба и ответникът не се позовава на изключващи отговорността обстоятелства по чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. или на наличието на извънредни обстоятелства.

Напротив, в съдебно заседание ответникът признава, че ищецът има право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен за сумата 400 евро. Като законна последица следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 20.10.2022 г. до окончателното изплащане.

По иск.те по чл. 9, параграф 1 и чл. 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент № 261/2004 г. на пътниците се предлага безплатно – храна и напитки според времето на изчакване, настаняване в хотел при престой за една или п.че нощи и превоз между летището и мястото за настаняване (хотел или друго 3 място), а според чл. 8, параграф 3 - когато, в случай на обслужване на град, агломерация или регион от няколко летища, опериращ въздушен превозвач предлага на пътник полет до летище като алтернатива на това, за което е направена резервацията, опериращият въздушен превозвач поема разходите за прехвърлянето на пътника от алтернативното летище или до това, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласувано с пътника. При отмяна на полет пътниците получават помощ от опериращия въздушен превозвач по член 8 и помощ от опериращия въздушен превозвач по член 9, параграф 1, буква „a“, както и при премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко в деня след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта, посочена в член 9, параграф 1, буква „б“ и буква „в“ – чл. 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004 г.

Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Отговорността предвидена в чл. 8 и 9 от Регламент № 261/2004 г. е израз на принципа на пълното обезщетяване на пътниците за всички вреди вследствие договорното неизпълнение на превозвача. Когато даден превозвач не изпълни задълженията си по чл. 8 и 9 от Регламент № 261/2004 г., пътниците във въздушния транспорт могат да упражнят правото си на обезщетяване, позовавайки се на посочените в тези член. обстоятелства.

По делото се установи и не се спори, че полет W6 4322 от 08.07.2022 г. по направление летище Б., П. -летище С. е отменен и не се е състоял, както и, че на пътника А.

А. Д. е предложено премаршрутиране с полет на 10.07.2022 г. от летище Б. до летище С. с полет, който се осъществил. Не се установяват по делото освобождаващи отговорността на превозвача обстоятелства или извънредни обстоятелства. За превозвача е възникнало задължението за осигуряване на безплатна храна/напитки, нощувка, превоз от летище до хотел, както и да поеме разходите за прехвърлянето на пътника от алтернативното летище до това, за което е направена резервацията.

За основателността на претенцията е необходимо ищецът да докаже направата на имуществени разходи.

Представен е по делото автобусен билет за пътуване от С. до С. на 10.07.2022 г. на стойност 50 лв. Представени са документи за разходи за храна и такси между летището и мястото за настаняване на стойност 14.81 евро за храна /1/3, от които са претендираните от ищеца 4.94 евро/ и 18.36 евро за такси /1/3, от които са претендираните от ищеца 6,12 евро/.

Така, направените разходи не са оспорени от ответника, който в съдебно заседание оспорва единствено разходите за нощувки в хотел. Направата на разходите се установява и от свидетелските показания на В. Д.а, който сочи, че сами са платили храната и такситата.

Дори се наложило да вземат добавки от познати, за да си заплатят всичко. Твърди, че са пазарували в „Лидл“, взимали са храна, за да ядат. Около 18 евро била стойността на таксито в едната посока, като това сочи, че е бележката за таксито е документът на л. 12 от делото.

Свидетелските показания съвкупно с представените писмени документи и обстоятелството, че направените разходи не се оспорват от ответника нито в срока по чл. 131 ГПК, нито в 4 съдебно заседание, води съда до извода, че претенциите за заплатен автобусен билет, храна и напитки и разходи за такси са доказани в пълния си размер.

Относно разходите за хотел. Действително по делото е представен платежен документ на френски език /л. 11/ относно заплащането на сумата в размер на 207.80 евро.

Писмените доказателства на чужд език следва да са представени с превод на български. В чл. 185 ГПК е въведено изискването представеният документ на чужд език да бъде придружен с точен превод, заверен от страната. При неспазване на това изискване обаче съдът е длъжен да даде указания и възможност на страната да представи точен превод на документа и едва при неизпълнение на тези указания, да откаже приобщаване към доказателствата по делото. Задължението за указания следва категорично от разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК. Неизпълнението на това задължение представлява процесуално нарушение – виж решение № 106 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 2885/2020 г. на III г. о. на ВКС, решение 345 от 08.03.2018 г. по т. д. № 53531/2015 г. на IV г. о. на ВКС.