Акт от 07.10.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 264 град Велико Търново, 07.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 677/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Образователен център

Европа стандарт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Македония“ № 11, вх. В, ет. 1 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 10575 от 24.10.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Жалбоподателят твърди, че използваната от него ЕСФП е изпращала коректно данните за доставените количества горива до сървъра на НАП, за което са получавани съобщения с потвърждения и той нямал възможност да следи какво се случва там впоследствие. Сочи, че за времето от 01.08.2019 г. до 03.10.2019 г. ежедневно са получавани съответните отчети, което означавало, че данните за направените доставки и данните от нивомерната система са постъпили в сървъра на НАП. Счита, че за изясняване на фактите е следвало да бъде назначена техническа експертиза с определени задачи. Излага доводи, че констатациите в ЗНПАМ са недоказани, тъй като в протокола за проверка от 04.10.2019 г. нямало констатация, че дружеството не отчита приходи от продажба на горива. Навежда, че мотивите за срока на мярката са бланкетни, както и че е недопустимо налагането на ПАМ при липса на издадено наказателно постановление. По тези мотиви, доразвити в писмена защита, се иска от съда да отмени оспорената заповед и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 3, ал. 3 и чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18. Сочи, че за две от доставките на горива в системата на НАП не е регистриран документът, с който доставката се осъществява, а за други две доставки документът, с който е извършена доставката е деклариран в системата на НАП на един по-късен етап. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение в размер на 500 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.10.2019 г. инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ДФК, отдел „ОД“ – В. Търново са извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находящ се в с. Козаревец, общ. Лясковец, ул. „Васил Левски“ № 1, стопанисван и експлоатиран от „Образователен център Европа стандарт“ ЕООД, ЕИК *********, за която е съставен протокол за извършена проверка сер.

АА № 00133390/04.10.2019 г. Според съдържанието на протокола била извършена контролна покупка от проверяващия екип на един брой натурална минерална вода „Банкя“ - 500 ml, заплатена в брой с монета от 1 лв. от инспектор М. И.а К., за която не бил издаден фискален бон от монтирания в обекта ЕСФП и фискален принтер, нито касова бележка от кочан. При проверката е установено, че разчетената касова наличност от ФУ е

1877,37 лв., а фактическата наличност е 1434 лв., поради което е налице разлика в размер на 443,37 лв. При проверката са установени също така наличните в обекта резервоари за гориво, колонки, технически средства за контрол и регистрирани фискални устройства, без констатации за допуснати нарушения в тази насока. С протокола органите по приходите са изискали от жалбоподателя да представи до 10.10.2019 г. документи, удостоверяващи произхода и доставката на горивата за периода от 01.08.2019 г. до 03.10.2019 г. - фактури, акцизен данъчен документ, сертификат за съответствие и др. В протокола е вписано възражение на лицето, че липсата на касовата разлика е от договорка за разсрочено плащане.

Съгласно протокол сер. АА № 1178965/10.10.2019 г. изисканите от дружеството документи са били представени. Съгласно протокол сер. АА № 004015/14.10.2019 г. след съпоставка в информационните масиви на НАП се установило, че задълженото лице не е подало данни за полученото гориво по надлежния ред за 4 доставки на горива, описани в протокола. Протоколът е подписан от представляващата дружеството със забележка, че не е съгласна, че въпросните данни не били изпратени.

При тази фактическа обстановка е издадена процесната ЗНПАМ № 10575 от 24.10.2019 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. В същата са възпроизведени констатациите за липсата на издаден фискален бон за извършената покупка на минерална вода при извършената проверка, както и е добавено, че след представяне на изисканите документи за произхода и доставките на горива за периода от 01.08.2019 г. до 03.10.2019 г. и след справка в информационната система на НАП било установено, че дружеството не е подало по надлежния ред данни за получени горива, както следва: 1. доставка на 1636 кг. втечнен нефтен газ, получена на 03.08.2019 г. по фактура, издадена от „Газтрейд“ АД; 2. доставка на 2484 л. бензин А95Н, получена на 21.09.2019 г. по фактура, издадена от „Ромпетрол България“ ЕАД; 3. доставка на 1635 кг. втечнен нефтен газ, получена на 30.09.2019 г. по фактура, издадена от „Газтрейд“ АД; 4. доставка на 2448 л. бензин А95Н, получена на 15.08.2019 г. по фактура, издадена от „Ромпетрол България“ ЕАД Горното е прието като нарушения на чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. „а“ и б. „г“ от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – бензиностанция в с.

Козаревец, стопанисван и експлоатиран от „Образователен център Европа стандарт“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като е разпоредено и предварително изпълнение на наложената мярка. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 28.10.2019 г. Същата е оспорена по съдебен ред с жалба, подадена чрез НАП на 04.11.2019 г.

В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка по издаване на процесната ЗППАМ. По оспорване от страна на жалбоподателя е открито производство по чл. 193 от ГПК за проверка на съдържанието на протокол за извършена проверка сер. АА № 00133390/04.10.2019 г., протокол сер АА № 1178965/10.10.2019 г., протокол сер. АА № 004015/14.10.2019 г. и три броя справки за регистрирани съобщения за доставки на горива – за бензин, дизел и пропан-бутан – за периода от 01.08.2019 г. до 02.10.2019 г.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно – техническа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че за периода от 01.08.2019 г. до 02.10.2019 г. дружеството е използвало в бензиностанцията в с. Козаревец Електронна система с фискална памет /ЕСФП/, която е била надлежно въведена в експлоатация, одобрена, проверена и обслужена.

ЕСФП е била дерегистрирана на 02.10.2019 г. и подменена с друга система, поради което вещото лице не е могло да направи справка за генерираните от системата данни за въпросния период. За този период е установено наличието на дистанционна връзка между ЕСФП и НАП чрез единия от националните мобилни оператори. Вещото лице е констатирало, че според информация от НАП, за периода от 01.08.2019 г. до 02.10.2019 г. в информационната система на НАП не е регистрирано прекъсване/възстановяване на връзката на ЕСФП към НАП. След проверка на предоставените от НАП регистрирани съобщения за доставка на гориво и наличните при жалбоподателя документи вещото лице е установило, че доставките на втечнен нефтен газ от 03.08.2019 г. и 30.09.2019 г., и на бензин А95Н от 21.09.2019 г., са въведени документално, което е отразено в ЕСФП, а за доставката на бензин А95Н от 15.08.2019 г. са подадени данни в НАП на 17.08.2019 г. Прието е и заключение на допълнителна съдебно-техническа експертиза, според която в Наредба № Н-18 липсва изискване при въведен чрез клавиатурата на ЕСФП документ за доставка на гориво, който не е изпратен от системата към сървъра на НАП, ЕСФП да прекъсва работа или да блокира.

Установено е, че получените съобщения в информационната система на НАП за доставките на горива по документ съответстват на информацията в представените по делото справки и съобщенията са приети без грешка.

По искане на жалбоподателя са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Н.И. – служител в бензиностанцията. Същият заявява, че ако има неизпратени данни към НАП системата трябва да спре да работи и описва механизма на въвеждане на документите за доставка на горива в системата. По отношение неотчетената продажба на минерална вода свидетелят сочи, че новата фискална система била монтирана късно предишния ден и на следващия ден не успял да въведе всички артикули, които се продават в бензиностанцията.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. изп. директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.

186 от ЗДДС /л. 51 от делото/. С оглед установеното съдът намира, че процесната ЗНПАМ № 10575/24.10.2019 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган /така и Решение № 4855 от 02.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 15270/2018 г./.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. Не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл. 186, ал.

1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, а според б. „г“ на същата разпоредба ПАМ се прилага и по отношение на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл.

118 в Националната агенция за приходите. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал.

1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, а ал. 4 урежда правомощието на министъра на финансите да издаде наредба в тази област. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба №