Решение № 4043 от 13.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4043 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110110932 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба с която ищецът Х. К. К., ЕГН ********** от град В., чрез упълномощен представител адв.Й. А. от АК В. е предявил иск с пр.осн.чл.432, ал.1 КЗ срещу Л. и. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., район С., бул.“С. ш.“ № *** за заплащане на сумата 20000 лева, частичен иск от общо дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000 лева /след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК/, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и отрицателни психически преживявания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 05.8.2023 г. в гр.Варна по вина на водача на лек автомобил „О.

З.“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.214 от ГПК.

Ответникът оспорва иска по основание и по размер.

Не оспорва наличието на застрахователно събитие и че за лек автомобил „О.

З.“ с рег.№ *** е имало сключена застрахователна полица по застраховка „Граждаанска отговорност“ със срок на действие 7.2.2023 г. - 6.2.2024 г.

Оспорва механизма на ПТП, както и твърденията, че вината е изцяло на водача на лек автомобил „О. З.“ с рег.№ ***. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца.

Оспорва, че описаните неимуществени вреди са настъпили вследствие на процесното ПТП.

Оспорва размера на претенцията като счита същия за прекалено завишен и моли за редуцирането му съобразно наличието на съпричиняване от страна на ищеца.

1

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, както отделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат спор, че към датата на ПТП автомобилът, който е причинил ПТП „О. З.“ с рег.№ *** е имал валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ , сключен с ответника „Л. и.“ АД.

Страните имат спор за размера на дължимото от ответника обезщетение по застрахователния договор, за механизма на ПТП, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за получаване на вредите, че вината е изцяло на водача на лек автомобил „О. З.“ с рег.№ ***, че описаните неимуществени вреди са настъпили вследствие на процесното ПТП, за размера на претенцията за неимуществени вреди.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 819 от 05.08.2023 г. се установява, че на същата дата в гр.В., на бул.С., на кръстовището с ул.Л. К. е настъпило ПТП между ППС с рег.№ *** „О. З.“ с водач Г. Й. В. и ППС с рег.№ *** „С. Г.“ с водач Х. К. К. е настъпило ПТП. Налице са видими щети по ППС 1- деформация лява задна част и по ППС 2 – деформация предна част.

Пострадало лице от ПТП Х. К. с контузия на долни и горни крайници и глава.

Посочени са обстоятелства и причини за ПТП- При маневра обратен завой от участвик № 1 отнема предимството на участник № 2, който се движи по пътното платно. На отношение на виновния водач – участник № 1 е издаден АУАН.

От фиш за спешна медицинска помощ от 05.08.2023 г., лист за преглед на пациент № 4345/05.08.2023 г., допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 4345, допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 4345, резултати от изследвания в МБАЛ „Света Анна – Варна“ от капилярна кръв 353746 и 353748, медицинско удостоверение № 945/2023 г. се установява, че ищецът е доведен от екип на ЦСМП в Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“ с травма на главата и загуба на съзнание. Извършени са медицински изследвания. ПостраД.т е отказал хоспитализация.

От медицинско удостоверение № 945/2023 г., издадено от д-р Е. Д., лекар в отделение Съдебна медицина при „Св.Анна-Варна“ АД се установява, че същата е извършила освидетелстване на ищеца Х. К. на 07.08.2023 г. Описано е обективното състояние на лицето. Заключението е, че се касае за разкъсноконтузни рани и ожулвания по лицето, контузия, кръвонасядания и ожулвания на дясното рамо, множество ожулвания по горните, доолните крайници и лявата хълбочна област, ожулвания по горните долните крайници и лявата хълбочна област, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош, травматичен подкожен хематом по дясното бедро. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Загубата на съзнание представлява разстройство на здравето временно опасно за живота, следва да бъде потвърдена от свидетелски показания. Дадени указания за консулт със специалист по дентална медицина.

2

От заключението на СМЕ, изготвено от д-р Д., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че установените травматични увреждания на ищеца, които са описани в медицинските документи са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите не са се нуждаели от специализирано лечение. В такива случаи се прилага дезинфекция в областта на ожулванията и обезболяващи медикаменти при необходимост. Пълно възстановяване след получените травми е за период от около две до три седмици. Непосредствено след инцидента К. е бил в съзнание, контактен, объркан, с нормални жизнени показатели. Получените увреждания имат временен характер, като след период от 2-3 седмици се получава пълно възстановяване. По делото няма медицински данни за усложнения в хода на възстановителния период.

От заключението на съдебно-психологична експертиза, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че осв. Х. К. К. е на 33 години. Завършил средно специално образование в Техникум по корабостроене и корабоплаване, специалност „Електрообзавеждане“. В момента не работи. Издържа се с помощ от близките си. Натрупал трудов опит в изработка и поставяне на дограма. Несемеен. Неосъждан. Без данни за отклонения в ранното невро-психично развитие. Споделя, че на 05.08.2023г. около 02:30 часа претърпял ПТП, вследствие на което паднал на земята, загубил съзнание. Вследствие на удара получил физически охлузвания на ръка, крак, лице. Носът му бил изкривен, зъбите му все едно се клатили всички. Психически инцидента му се отразил негативно. Не можел да спи, изпитвал силно нервно напрежение. Реагирал нервно и напрегнато на всякакви ситуации. Влизал в пререкания със семейството си. Започнал да става апатичен и безразличен. Към момента споделя подобни усещания, които са непознати за него. По време на разговора, лицето демонстрира висока степен на емоционална възбуда, раздразнителност и склонност към вербална агресия, насочена към инцидента и резултатите от него. Често повишава тон при разказване на преживяното, използвайки категорични и обвинителни изрази по адрес на другите участници в инцидента и на институциите, ангажирани след него. Отчетена е ниска фрустрационна търпимост – лицето лесно губи самообладание при задаване на уточняващи въпроси. Наблюдават се нервни двигателни прояви (напрежение в тялото, стискане на юмруци, избягване на очен контакт), които съпътстват емоционалната реакция. Осв. многократно подчертава усещането си за несправедливост и липса на контрол, заявява, че животът му се е променил и той не може да приеме това.

Преживяванията на осв. в този период, някои от които са налични и днес са свързани с физически дискомфорт, напрежение, раздразнителност и проблеми със съня. Психологичното изследване очертава следните параметри:

Налице е умерен самоконтрол, социалната адаптация е средна, няма крайности в поведението. В ролевите отношения се наблюдава баланс между доминанатност и подчинение. Във взаимоотношения с авторитети нито се налага, нито се подчинява напълно. Това улеснява взаимодействието с околните, особено в групова среда. Споделя вътрешно напрежение, стремеж към перфекционизъм. Изпитва трудности да се отпусне, както и страх от 3 грешки и провал. Основното настроение е преобладаващо в негативния регистър, налице са депресивни черти: потиснатост, страхливост, интроспекция. Склонен към затруднения в адаптацията към промени и стресови ситуации. Интровертен, затворен тип, предпочита тишината и уединението. Трудно изгражда нови връзки, недоверчив, склонен към рефлексия, което може да задълбочи тревожноста му. Избягва да поема инициативи в общуването. Склонен към психологическа изолация, срамежливост, ниска самооценка. Комбинацията от висока ситуативна тревожност и умерено повишена личностна тревожност подсказва, че напрежението в момента е над обичайното за това лице. Лицето вероятно е поемоционално реактивно и в моменти на стрес реагира с по-изразено безпокойство. Не се наблюдава клинично ниво на тревожност, но резултатите показват нужда от внимание към текущи стресори, както и от развитие на стратегии за саморегулация и справяне. Заключението на вещото лице е, че Х.

К. е вътрешно напрегнат, интровертен и чувствителен човек, с депресивна нагласа и повишена тревожност, както като личностова черта, така и в отговор на конкретни събития. Изразените реакции съответстват на остра гневна реакция, най-вероятно в резултат от психотравматичната ситуация и нейните последици. Гневът изпълнява защитна функция, но при продължително задържане и липса на психологическа обработка, може да се трансформира в хронична раздразнителност, междуличностни конфликти и емоционално изтощение. Поведението и емоционалните реакции на лицето отговарят на интензивна гневна и раздразнителна реакция, проявена във връзка с преживяна травма от ПТП. Гневът не се явява изолиран симптом, а е част от по-широка емоционална и поведенческа реакция на стрес, която следва да бъде наблюдавана и при необходимост – коригирана чрез психологическа подкрепа или терапия. Към момента осв. не е потърсил психологическа помощ и подкрепа. Налице са признаци на дисрегулация на емоциите, свързана със загуба на усещане за справедливост, страх и потребност от контрол. Трудно показва емоции и нужда от помощ, въпреки че изпитва нужда от емоционална подкрепа и разбиране. Липсата на ефективна външна подкрепа допринася за задълбочаване на гневните реакции. След преживяния пътен инцидент, осв. Х.

К. за период от няколко месеца е изпитвал по-силно напрежение, раздразнителност, проблеми със съня. Същият се е отразил на общото му функциониране. Осв. е прекратил трудовата си дейност, променил е ежедневното си функциониране, ограничил е контактите с определени хора от обкръжението си. Към момента не управлява двуколесно моторно превозно средство(мотор). Управлява лек автомобил, но с известно напрежение. Не успява да регулира и контролира емоциите, не ги владее. Състоянието зависи от личностните характеристики на лицето и в същото време е резултат от променения му начин на живот след настъпилия инцидент.

Продължителността на това състояние зависи от личността и индивидуалните характеристики. Има остатъчни страхови изживявания, които продължават да пречат на общото му функциониране, като ищецът не може да изпълнява любимото си занимание карането на мотор, ограничил е контактите си с неговите приятели, с които ги е свързвало точно това.

4

От заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че съгласно КП за ПТП ударът за лек автомобил „О. З.“ с рег.№ *** е в странична лява част на превозното средство.

След инцидента не е извършен оглед на местопроизшествието и няма обективни данни за точното местоположение на превозните средства и няма данни за конкретния пътен участък след проиизшествието, поради което експертизата не може да установи дали водъчът на мотоциклета е имал възможност да предотврати произшествието. С оглед установените телесни увреждания, експерта счита, че скоростта на мотоциклетиста преди ПТП е до 50 км/час. Съпоставяйки схемата в Протокол за ПТП и уврежданията на превозните средства, вещото лице приема, че механизма на ПТП е описания в протокола за ПТП.