Решение № 1259 от 12.08.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1259

Габрово, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20267090700216 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, подадена от Н. П. А. от гр. Габрово срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-3287 от 04.05.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Габрово, с която е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. в от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешно полагане на проверочен изпит. Направено е искане за отмяна на ЗППАМ, като неправилна и незаконосъобразна, за което излага своите доводи. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат Д. Н. от АК - Габрово. Двамата поотделно поддържат жалбата и молят съда да отмени обжалваната ЗППАМ.

Ответникът младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Габрово, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт С., която взема становище, че оспорената заповед следва да бъде потвърдена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 04.05.2026 година (л. 6), а жалбата срещу заповедта е депозирана на 14.05.2026 година, видно от входящия номер на ОД на МВР Габрово.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. в от ЗДвП № GPAM-3287/ 04.05.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Габрово на жалбоподателя е наложена следната мярка : временно отнемане на СУМПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешно полагане на проверочен изпит. В мотивите на заповедта е посочено, че жалбоподателят управлявал лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № ЕВ 47 88 АХ в гр. Габрово по бул. Могильов в близост до номер 71 в посока ул. Лазурна, като при наличие на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим и излъчваща жълта светлина (Внимание, спри), не спира, като има възможност да спре без да създаде опасност за движението. В. А. не спира и преминава, като не съобразява поведението си със светлинните сигнали на трисекционната светофарна уредба. При зададения контролен въпрос „Разрешено ли е преминаването на жълт сигнал?“ А. отговори „Разрешено е.“. При зададения контролен въпрос „Какво значи жълт немигащ сигнал на светофара?“ А. отговаря „Внимание, не е забранен за преминаване.“. С действията си и поради незнание и непознаване на ЗДвП е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

В ЗППАМ е налице препращане към Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5079569 от 04.05.2026 г., съставен срещу жалбоподателя, който на 04.05.2026 г., около 20,55 ч. извършил нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като не съобразява поведението си със светлинните сигнали от ЗДвП.

По преписката е приложена справка за нарушител, според която първоначалното издаване на СУМПС на жалбоподателя е на 11.03.2009 г., като е бил наказван пет пъти за нарушения по ЗДвП.

По делото е разпитан в качеството на свидетел Т. Т., приятел на жалбоподателя, който заяви, че на четвърти май 2026 г. заедно с приятелката си бил на бар в близост до мястото на проверката. Забелязал колата на жалбоподателя, която преминала на кръстовището преди кръговото на жълт сигнал и след това светнало зелено. Забелязал и патрулката, която била в кръговото и пуснала бурканите. Няколко дни по-късно разбрал, че полицаите са спрели за проверка жалбоподателя.

Във връзка с изискана информация за светофарната уредба на мястото на проверката по делото е приложено като доказателство писмо от община Габрово, в което посочват, че в района има две светофарни уредби, които работят с бутонно управление. Поради това не е налице възможност да бъде изготвена и представена справка за режима на светлинните сигнали, тъй като същите зависят от подаването на заявка чрез бутон.

С писмо рег. № 264000-11236/ 03.07.2026 г. ОД на МВР Габрово представи запис от персоналната полицейска камера на издателя на заповедта и запис от видеорегистратор на полицейския автомобил по времето на проверката. Същите бяха възпроизведени в съдебно заседание в присъствието на страните и техните процесуални представители.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи :

Обжалваната заповед представлява валиден административен акт, който е издаден от административен орган, разполагащ с необходимата материална компетентност. Издателят на заповедта е служител на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Габрово, който притежава компетентност да издава принудителни административни мерки съгласно заповед № 264з-2761/ 26.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР Габрово. Видно от т. 2.1 от заповедта служителите на длъжност младши автоконтрольор в сектор «Пътна полиция» са оправомощени да издават заповеди по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 4, т. 5, б. а, т. 6 и т. 7 от ЗДвП за нарушения, извършени на територията на ОД на МВР Габрово. По делото няма спор, че издателят на оспорената заповед заема посочената в т. 2.1 от заповедта длъжност, поради което като издадена в пълно съответствие с делегираните законови правомощия обжалваната заповед представлява валиден административен акт.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на принудителни административни мерки да бъдат мотивирани. В обжалваната заповед е налице пълно изложение на фактическите и и правни основания за нейното издаване, поради което съдът намира за спазена формата на административния акт. Спор относно спазването на административнопроизводствените правила не е налице. При извършената от съда служебната проверка на обжалваната заповед такива нарушения не се констатираха.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. в от ЗДВП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.

Анализът и тълкуването на цитираната разпоредба води на извода, че материалноправните предпоставки, обуславящи законосъобразното налагане на процесната ПАМ са : да е констатирано нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е маловажно и да е допуснато от водача поради незнание на правилата за движение.

В конкретния случай във вина на жалбоподателя е вменено, че не съобразява поведението си със светлинните сигнали светофарната уредба, работеща в нормален режим, като преминава на жълт сигнал на светофарната уредба на бул. Могильов в близост до номер 71 към ул. Лазурна. Съдът счита, че така описаното деяние не би могло да бъде квалифицирано като маловажно нарушение по смисъла на §6, т. 32 от ЗДвП. Поведението на жалбоподателя пряко и непосредствено би могло да доведе до настъпване на пътно – транспортно произшествие. Поради което съдът приема, че това отклонение не е незначително, а пълно неизпълнение. Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Т., който заяви, че жалбоподателят е минал на жълт сигнал, който след това се е сменил със зелен. От възпроизведения в присъствието видеозапис от проверката ясно се вижда, че автомобилът, управляван от жалбоподателя преминава на жълт сигнал на светофарната уредба, след което светва червен сигнал и патрулният автомобил, който се движи след него, спира.

Незнанието на определено правило за движение (в случай правилото на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП) се установява чрез задаването на контролен въпрос или контролни въпроси. Тези контролни въпроси следва да са конкретни и да касаят точно това правило, което се твърди, че водачът е нарушил. Всеки правоспособен водач е длъжен да познава правилата за движение, в това число и разпоредбата на чл. 31, ал. 7 от Правилника за прилагане на ЗДвП, в който е описано значението на светлинните сигнали. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗДвП според която жълта светлина на светлинния сигнал на светофарната уредба означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.

В случая контролните въпроси, които са били зададени на водача, както са описани в ЗППАМ са : «Разрешено ли е преминаването на жълт сигнал ?» и «Какво значи жълт немигащ сигнал от светофар?». От записаните в заповедта и от възпроизведените в съдебно заседание от видеозаписа от бодикамерата на издателя на оспорената заповед отговори на жалбоподателя се установи, че според него преминаването на жълт светлинен сигнал е разрешено. Съдът намира, че зададените контролни въпроси са изцяло относими към нарушението, което се твърди, че е извършил жалбоподателят. От отговорите на зададените контролни въпроси може да се направи извод, че същият не знае конкретното правило за движение на пътищата – да не преминава на жълт сигнал на светофарната уредба, освен ако не е толкова близо до светофара, че не може да спре, без да създаде опасност за движението.

В заключение следва да се отбележи, че целта на предвидените принудителни административни мерки в ЗДвП е именно превенция по охраняване и осигуряване на безопасност при движението по пътищата, която цел напълно съвпада и с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП. Оспорената принудителна административна мярка е наложена в съответствие с целта на закона, противно на твърдяното от жалбоподателя – за предотвратяване на възможността поради незнание водачът да извърши други нарушения на правилата за движение до доказване по надлежния ред - чрез полагане на проверочен изпит, на компетентността си да управлява МПС като правнорегламентирана дейност.

По гореизложените съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото неоснователно е направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски. С оглед своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Габрово сумата от 103 евро (равностойност на 201,45 лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.