Решение № 190 от 23.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Враца, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Евгения Г. С.

Катя Н. Гердова при участието на секретаря М. К. Ценова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20261400500285 по описа за 2026 година

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, с вх.

№2824/07.04.2026г. от „Тулипа“ ЕООД, чрез адв. М. С. от АК – Враца против Решение № 109/24.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1382/2025 г. на PC - Бяла Слатина, в частта му, с която са уважени предявените против дружеството обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.

В жалбата се посочва, че съдът е признал за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 9/09.09.2025г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ и го е отменил на формално основание, без да разглежда спора по същество, тъй като в текста на уволнителната заповед не са посочени конкретните липсващи качества на ищцата. Жалбоподателят оспорва тези изводи и твърди, че недоволствата на клиентите са били доведени своевременно до знанието на ищцата и възможността й за защита не е нарушена.

Посочва се, че сигналите против ищцата за нейната работа се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели и показват, че тя е в цялостна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, тъй като се касае до тотална липса на качества и желание за работа. Поддържа се, че процесната заповед е мотивирана с оглед съдържащия се в нея запис: „Невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си“ и в този смисъл се явява законосъобразна, включително 1 тъй като е съобразена с ТР №4/01.02.2021 г. по тълк.дело №4/2017 г.на ОСГК на ВКС.

В условията на евентуалност жалбоподателят прави възражение за произнасяне свърхпетитум по иска по чл. 344, ал. 1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Твърди, че ищцата не претендира обезщетение за периода от максимално допустимите 6 месеца, каквато възможност дава КТ, а за по-кратък такъв и за конкретна сума.

Развива доводи, че ищцата не е направила доказателствени искания в тази посока, поради което и при евентуално потвърждаване на първоинстанционното решение, присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъде намалено до размера, претендиран от ищцата.

Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

В условията на евентуалност, в случай на потвърждаване на обжалваното решение, моли за обезсилване на същото в частта, в която „Тулипа“ ЕООД е осъдено да заплати на В. С. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3 303,97 евро, поради произнасяне на съда свръхпетитум, и уважаване на иска до размера, претендиран от ищцата. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ТПК от въззиваемата В. С., чрез адв. Б. Й., е постъпил отговор на исковата молба. В отговора се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че в частта относно признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна решението е съобразено и със задължителната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г., ОСГК. Развиват се доводи, че правото на защита в производството по оспорване на уволнението се гарантира чрез мотивиране на уволнителната заповед. Твърди, че е недопустимо работодателят да излага за първи път конкретни факти и обстоятелства едва е отговора на исковата молба, тъй като това лишава уволнения служител от възможността да организира адекватно защитата си в законоустановения срок за предявяване на иск. Оспорва възражението за произнасяне свръхпетитум на PC - Бяла Слатина. Развиват се доводи, че в хода на производството пред първата инстанция били представени писмени доказателства, от които безспорно се установява, че ищцата е била останала без работа за целия 6-месечен период на уволнението. Твърди, че формулировката в уточнителната молба „за периода, през който съм останала до момента без работа“ не ограничава иска до датата на подаването, а очертава претенцията за целия период на безработица в рамките на законовия максимум. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и в останалите си части, с които са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, както и в частта за разноските.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и оставяне в сила на Решение № 109/24.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1382/2025 г. по описа на PC Бяла Слатина като правилно и законосъобразно. Претендира се и адвокатско 2 възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по изготвянето на отговора на въззивната жалба на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С въззивната жалба и с отговора не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка е изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с обективно кумулативно съединени искове от В. Н. С. от гр.Бяла Слатина против „Тулипа“ЕООД гр. Бяла Слатина, с ЕИК ***, с които ищцата иска на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да се признае за незаконно прекратяването на трудовото й правоотношение, извършено със заповед № №9/09.09.2025 г. на управителя на дружеството, като същата се отменени като неправилна и незаконосъобразна; на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в продължение на шест месеца, считано от 09.09.2025г.; на основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ да се извърши поправка на основанието за уволнение в трудовата й книжка; на основание чл.220, ал.1 от КТ, да се осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на 1077.00 лева, както и иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, с който да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 247.00 лева.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответника въз основа на сключен трудов договор №11/18.09.2024г. на длъжност „продавач-консултант“, с договорено възнаграждение в размер на 933.00 лева. Въз основа на сключено между страните допълнително споразумение, считано от 01.01.2025г., страните са се споразумели трудовото възнаграждение на ищцата да бъде увеличено на 1077.00 лева.

Ищцата посочва, че за периода от 21.07.2025 г. до 05.08.2025 г., включително е ползвала платен годишен отпуск, но поради възникнал спор с работодателя й за неизплатено в срок месечно трудово възнаграждение, избухнал скандал и на същата 3 било казано да не се явява на работа на 06.08.2025г. Твърди се, също че за периода от 06.08.2025 г. до 19.08.2025 г. ищцата ползвал отпуск поради временна неработоспособност, поради възникнали й здравословни проблеми.

В исковата молба се твърди, че на 27.09.2025 г. ищцата провела среща със счетоводител на работодателя си и подписала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 06.08.2025 г. Според изложеното от ищцата, не са и били платени обезщетения за неползван платен годишен отпуск и отпуск за неспазен срок на предизвестието.

Поддържа, че ответното дружество не е спазило формата и реквизитите на заповедта за прекратяване на тр.правоотношение, както и че не са посочени качествата, които й липсват за изпълнение на трудовите й задължения. За случая е подала сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца и до РП – Враца.

С уточняваща молба с вх.№6925/05.11.2025 г. и становище с вх.

№159/13.01.2026 г., ищцата е конкретизирала претенциите си, включително и за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа за срок не повече от шест месеца, като е конкретизирала размера на обезщетението за изтеклия период към всяко подадено от нея уточнение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като навежда доводи за неоснователност, респективно законосъобразност на уволнителната заповед. В отговора се твърди, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено законосъобразно, след изтичане на едномесечно предизвестие от 06.08.2025 г., което е било изпратено до С. чрез куриерска фирма Еконт, и същата е отказала да го получи. Поддържа се, че трудовият договор е прекратен поради невъзможността на служителя да изпълнява задълженията си и постъпилите множество сигнали срещу работата на ищцата от страна на недоволни клиенти. По отношение иска по чл.224, ал.1 от КТ за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 247.00 лева, посочва, че на ищцата дължимата сума е изцяло изплатена на 16.12.2025 г., за което прилага по делото и платежно нареждане. Поискан е и бил допуснат разпита на двама свидетели.

Иска се отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.

При така подадените искова молба и отговор, с обжалваното решение PC-Бяла Слатина е уважил иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ като основателен.

Приел е, че уволнителната заповед е немотивирана, в нея липсва посочване на кои знания, умения или навици са възпрепятствали служителя да изпълнява задълженията си, както и в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата. Според първоинстанционния съд, едва в отговора на исковата молба, работодателят за първи път е посочил кои са липсващите знания и умения на служителя за изпълнение на възложената работа.

Районният съд е уважил и иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.

4

225,ал.1 от КТ, като е приел, че въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства, ищцата не е започнала работа при друг работодател и размера на брутното й месечно възнаграждение възлиза на 1077.00 лв. Предвид установеното, съда е приел, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер по реда на чл.162 от ГПК – 6462.00 лв. за претендирания шестмесечен срок.

С обжалваното решение районния съд е отхвърли иска по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието, като е приел, че щом е уважен иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и уволнението е признато за незаконосъобразно, то не се дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.

Отхвърлен е и иска по чл.344, ал.1, т. 4 от КТ, тъй като по делото не е установено да е вписано в трудовата книжка невярно вписано основание за уволнение.

Не са ангажирани по делото доказателства, че действителното основание за прекратяване на правоотношението е по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, каквито са твърденията на ищцата.

Първоинстанционният съд е отхвърлил и иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, като е приел, че задължението на ответника за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е погасено в хода на процеса, тъй като с плащане на 16.12.2025 г., ответникът изцяло е платил на ищцата сумата в размер на 247.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи в обжалваната част от решението и намира, че в същата част то е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: