Определение № 86 от 19.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Велико Търново, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264100600152 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частна жалба от тъжителя Т. Г. Т., ЕГН **********, срещу Разпореждане № 49/23.02.2026г., по НЧХД № 5/2026г. на Районен съдПавликени, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството по делото.

В частната жалба се оплаквания против така постановеното разпореждате за прекратяване на наказателното производство. Тъжителят поддържа тезата, че чрез инкриминираните в тъжбата му думи и изрази, подсъдимата изразява клеветнически твърдения, като в тази насока излага пространни разсъждения за елементите от обективния и от субективния състав на престъплението "клевета". Частният тъжител претендира обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на започналите съдопроизводствени действия.

Великотърновският окръжен съд след като обсъди доводите във въззивната частна жалба и след като провери правилността на атакуваното определение, констатира следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, 1 поради което е процесуално допустима.

Наказателното производство пред РС - Павликени е образувано с подаване на тъжба от частния тъжител Т. Г. Т., с ЕГН ********** против С. С.

Ш. с ЕГН **********.

В тъжбата и в подадена допълнителна тъжба се развиват фактически твърдения за това, че на 22.11.2025г., в кратки текстови съобщения (SMS), получени от него на същата дата, на ползван мобилен телефон с номер ***, изпратени от подсъдимата С. С. Ш., от телефон с мобилен номер *** се съдържали клеветнически твърдения със следното съдържание:

„Наглостта ти няма граници. Ползваш ток в жилището а претендираш обезщетение че не го ползваш. Ако не си тогава да знаеш, че докато ме няма някой живее там и се отоплява на ток. Имаш ключ наглеждай си имота.“, „По добре гори дървата, че аз 150лв. ток не мога да платя.“, „Нямам нищо против да си в жилището, когато не съм там, почвай да гориш дървата.“ , „Ако си съгласен ти да го ползваш през седмицата, а аз през почивните дни“, „помисли си, така ще го наглеждаш имота и няма да влизат други хора.“, „Някой е влизал и се е грял на ток“, „Оглеждай се през седмицата или прати някой да проверява.“ Поддържа, че с посочените изрази му било приписано престъпление, в това число, че е нарушил действаща заповед за защита и неправомерно ползване на жилище и ел.енергия. Посочва, че изложените твърдения не отговарят на обективната истина и квалифицира същите като клеветнически такива.

С Разпореждане № 49/23.02.2026г. постановено по НЧХД № 5/2026г. на Районен съд- Павликени, съдията-докладчик е прекратил наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, като е приел, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление, доколкото в инкриминираното изречение не се съдържат изрази, които могат да бъдат квалифицирани като приписващи конкретно престъпление или на разгласяване на позорни обстоятелства за личността на тъжителя. При това решаващият съд е приел, че описаните твърдения, са адресирани до самия тъжител, като липсват твърдения, тези съобщения, респективно съдържащите се в тях обстоятелства да са били сведени до знанието на трети лица, извън страните по делото. Предвид на изложените съображения първостепенният съд е приел, че описаната в тъжбата и в допълнителната такава деятелност, 2 която се твърди да е била извършена от С. Ш. не съставлява престъпление.

Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението на делото, съдът намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е неоснователна.

За да бъде сезиран валидно съда, съгласно изисквания в чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва и обстоятелствата на престъплението. Повдигането на обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на фигурата на подсъдим, допълнително обуславят необходимостта да се извърши преценка - твърди ли се в тъжбата извършване престъпление и каква е неговата правна квалификация. В случай, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, решаващият съд следва да прекрати наказателното производство.

В конкретният случай въззивният съд изцяло споделя направения от решаващия съд извод, според който в съдържанието на подадените от С. Ш. до Т. Г. Т. на 22.11.2025г., кратки текстови съобщения (SMS), получени от него на същата дата, на ползван мобилен телефон с номер ***, изпратени от подсъдимата от телефон с мобилен номер ***, подробно описани в съдържанието на подадената тъжба и допълнителна такава (посочени по – горе) не се съдържат изрази, чрез които да се разгласяват позорни обстоятелства или да се припише извършване на престъпление спрямо личността на тъжителя.

Осъществяването на клеветнически действия е свързано с накърняване на обществените отношения, гарантиращи спазването на конституционната забрана за засягане на достойнството на човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността като пълноценна и свободна.

Клеветата по чл. 147 НК е престъпление, при което деецът разпространява, т.е. довежда до знанието на поне още едно лице извън себе си поне едно лице, различно от пострадалия), на позорящи другиго обстоятелства, отнасящи се включително до извършено престъпление.

Необходимо е тези обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят, да са станали достояние на поне още един 3 човек освен разпространителя и да са неистинни (Решение № 2 от .02.2011 г. по нак. д. № 698/2010 г. на ВКС). Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.

Обективният състав на престъплението по чл. 147 ал. 1 НК ангажира наказателната отговорност на този, който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, факт чието разгласяване води до засягане на обективната чест и достойнство на пострадалия, авторитетът му и оценката на околните за него (Решение № 347 от 25.09.2009 г. по к.н.о.х.д. № 372/ 2009 г. на ВКС).

За да бъде престъпно, поведението на дееца, следва да е от такова естество, с което да засегне описаните неимуществени блага на личността, респективно обществените отношения, които ги защитават, и само ако се разпространяват твърдения, които, проверено, са неистинни. При това е необходимо и деецът осъзнава това, като той следва да цели злепоставяне на пострадалия. В правната теория и съответната съдебна практика, безпротиворечиво и последователно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т.е. недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на престъпление.

Предвид на изложеното настоящият състав приема, че районният съд правилно е приел, че изложеното в процесната молба не може да се възприема като разгласяване на позорни обстоятелства или на приписване на престъпление. В обжалваното разпореждане, решаващият съд е направил подробен, пълен, обоснован анализ на всеки един от инкриминираните изрази, който въззивният състав, изцяло възприема и споделя, като не се констатират противоречия, непълноти, или неправилни съждения, поради което не следва същият да бъде осъществяван повторно.

На следващо място, както правилно е приел първостепенният съд, при осъществената преценка, за съставомерността на описаното в тъжбата деяние, кратките съобщения, са адресирани до самия тъжител, като липсват твърдения 4 тези съобщения да са сведени до знанието на трети лица, различни от страните по делото.

По този начин, липсва основен елемент на изпълнителното деяние на престъплението клевета, изразяващо се в това деецът да е разпространил, т.е. да е довел до знанието - на поне още едно лице, извън себе си (поне едно лице, различно от пострадалия), на позорящите, според тъжителя, обстоятелства, отнасящи се включително до извършено престъпление.

Въз основа на изложеното, споделен от въззивния съд е направения от решаващия съд извод, че описаната в тъжбата и допълнителната такава деятелност - не съставлява престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

По тези съображения съдът прие, че обжалваното Разпореждане № 49/23.02.2026г. по НЧХД № 5/2026г. на Районен съд- Павликени, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството по делото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл.

250, ал. 5, изр. 2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 49 от 23.02.2026г. постановено по НЧХД № 5/2026г. на Районен съд- Павликени.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

За изготвяне на определението да се съобщи, писмено, на тъжителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5