Решение № 725 от 28.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000555 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 397 от 24.03.2023 г. по т.д. № 1278/ 2022 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 1 състав „Софекострой“ ЕАД - гр. София е осъдено да заплати на „Райстрой“ ЕООД - гр. София на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 288 от ТЗ сумата 169 020 лева, с включен ДДС, представляваща дължимата цена по договори за наем, сключени на 1.02.2019 г. и на 2.12.2019 г., по издадени от наемодателя фактури, както следва: № 1770/ 25.09.2019 г. с остатъчна стойност за плащане 72 240 лева ; № 1833/ 29.11.2019 г. на стойност 75 120 лева; № 1999/ 31.03.2020 г. на стойност 15 660 лева и № 2000/ 31.03.2020 г. на стойност 6 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.07.2022 г. до окончателното плащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Софекострой“ ЕАД- гр. София, в която са изложени оплаквания, че е неправилно - постановено при. съществени нарушения на материалния закон и необсъждане на всички относими към предмета на делото обстоятелства и доказателства.

Съдът неправилно отхвърлил възражението на ответника, че приемо-предавателни протоколи за извършената работа не пораждат правно

1 действие, тъй като не са подписани от упълномощено лице. В хода на производството не били събрани доказателства за да се установи кое лице е било натоварено за оформяне на документите. Неправилен бил и извода, че ответникът е бил уведомен за претендираните суми с нотариална покана, получена на 19.02.2021 г., тъй като била връчена на лице, без посочване на каква длъжност и дали работи в дружеството. Неправилно било отхвърлено и възражението за прихващане със сумата 18 192 лева, тъй като тежестта за доказване на узнаването на изявлението за прихващане било на ищеца и след като той не опровергал твърденията на ответника, възражението следвало да бъде уважено.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Ответникът по въззивната жалба „Райстрой“ ЕООД - гр. София я оспорва като неоснователна

Несъстоятелен бил довода, че не са били представени доказателства за подписани протоколи, тъй като в първото заседание били представени оригиналите на двустранни протоколи и фактури, на които била основана исковата претенция. Неоснователно било и твърдението, че липсват реквизити на фактурите. Нотариалната покана за плащане на дължимите суми била връчена в деловодството на дружеството и след получаването й била платена част от задълженията.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Ищецът „Райстрой“ ЕООД - гр. София твърдял в исковата молба, че сключил с „Чистота Искър“ ЕООД - гр. София (предишното наименование на „Софекострой“ ЕАД - гр. София) договор № Р- 368/ 1.02.2019 г. за отдаване под наем на машини за извършване на услуги с механизация на обекти в гр. София. За предоставените под наем машини и за извършените с тях услуги и изпълнени машиносмени, приети без забележки от наемателя, били подписани двустранни протоколи на обща стойност, както следва: на 25.09.2019 г. - 132 240 лева, с включен ДДС, на 29.11.2019 г. 75 120 лева, с включен ДДС, на 31.03.2020 г. - 15 660 лева, с включен ДДС и на 30.04.2020 г. - 9 349.20 лева, с включен ДДС. Наемодателят издал четири фактури на стойност, както следва : № 1770/ 25.09.2019 г. за 132 240 лева, с включен ДДС ; № 1833/ 29.11.2019 г. за 75 120 лева, с включен ДДС; № 1999/ 31.03.2020 г. за 15 660 лева, с включен ДДС и № 2054/ 19.05.2020 г. за 9 349.20 лева, с включен ДДС. На 31.10.2019 г. наемателят платил сумата 60 000 лева по първата фактура, а на 4.03.2021 г. платил цялата сума по последната фактура.

-3-

2

С договор № ПР-81/ 2.12.2019 г. отдал под наем два специализирани автомобила, като за ползването им бил подписан двустранен протокол на 31.03.2020 г. на стойност 6 000 лева и била издадена фактура № 2000/ 31.03.2020 г. за сумата 6 000 лева, с включен ДДС.

Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати сумата 169 020 лева, с включен ДДС, представляваща неплатената цена в размер на, както следва : 72 240 лева по фактура № 1770/ 25.09.2019 г. ; 75 120 лева по фактура № 1833/29.11.2019 г. ; 15 660 лева по фактура № 1999/ 31.03.2020 г. и 6 000 лева по фактура № 2000/ 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В писмения отговор ответникът „Софекострой“ ЕАД - гр. София оспорил исковете като неоснователни. Оспорил фактурите № 1770/ 25.09.2019 г. и № 1833/ 29.11.2019 г. с твърденията, че не са били оформени законосъобразно, тъй като липсвали задължителни реквизити. Сумите по фактури № 1999/ 31.03.2020 г. и № 2000/ 31.03.2020 г. били платени.

Ответникът извършил плащане на сумата 28 512 лева с платежно нареждане от 9.04.2019 г., от което ищецът приспаднал сумата 10 320 лева, във връзка с което наемателят го уведомил, че сумата 18 192 лева ще бъде прихваната със сумите по претендираните плащания по фактури № 1999/ 31.03.2020 г. и № 2000/ 31.03.2020 г. В първото съдебно заседание оспорил истинността на протоколите към тези фактури.

Молбата към съда била исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Установената от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства фактическа обстановка на спора е следната.

С договор № Р- 368/ 1.02.2019 г. „Райстрой“ ЕООД - гр. София, като наемодател, отдал под наем за временно възмездно ползване на наемателя „Чистота Искър“ ЕООД - гр. София пътно строителни машини за срок от една година, считано от 1.02.2019 г., срещу наемна цена, посочена отделно за всяка една от машините.

В представените с молбата двустранно подписани протоколи за установяване извършването и заплащане на механизация, са отразени видове извършени работи (машиносмени) на обща стойност, както следва : в протокола от 25.09.2019 г. - 132 240 лева, с включен ДДС, от 29.11.2019г.- 75 120 лева, с включен ДДС, от 31.03.2020 г. - 15 660 лева, с включен ДДС.

Наемодателят издал фактури с основание „изпълнени дейности по договор“ на стойност, както следва : № 1770/ 25.09.2019 г. за 132 240 лева, с включен ДДС ; № 1833/ 29.11.2019 г. за 75 120 лева, с включен ДДС; № 1999/ 31.03.2020 г. за 15 660 лева, с включен ДДС.

С договор № ПР-81/ 2.12.2019 г. отдал под наем срещу възнаграждение два специализирани автомобила, за срок от 1.12.2019 г. до 31.03.2020 г., срещу наемна цена по 2 500 лева, без включен ДДС.

3

В двустранно подписан протокол за наем на специализирана техника за м. март 2020 г. от 31.03.2020 г. е отразена наемна цена на двата специализирани автомобила на обща стойност 6 000 лева, с включен ДДС.

Наемодателят издал фактура № 2000 от 31.03.2020 г. за наем на специализирана техника съгласно договор № ПР-81/02.12.2019 г. на обща стойност 6 000 лева, с включен ДДС.

С нотариална покана, рег. № 908/ 12.02.2021 г., т. І1 № 72 на нотариуса В. М., връчена на 18.02.2021 г. ответникът бил поканен в 14 - дневен срок от получаването да заплати на ищеца сумата 178 369.20 лева, в включен ДДС, за погасяване на задълженията по двата договора.

В съдебното заседание на 12.12.2022 г. е прието заключение на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. П., от което се установява следното.

Фактура № 1770/25.09.2019 г. е осчетоводена от ответника на 25.09.2019 г., включена е в дневника за покупки и е подадена справка-декларация в ТД на НАП, като с платежно нареждане от 30.10.2019 г. е извършено плащане на сумата 60 000 лева, а дължимия остатък е 72 240 лева. Фактура № 1883/29.11.2019 г. не е осчетоводена. Фактури № 1999/ 31.03.2020 г. и № 2000/ 31.03.2020 г., са осчетоводени на 29.03.2021 г. само данъчните основи, без начисления ДДС. Тези три фактури не са включени в дневниците за покупки и не е ползван кредит за тях, няма извършено плащане. В счетоводството на ищеца е отразена дължима сума в размер на 169 020 лева, а в счетоводството на ответника дължимата сума е 90 290 лева.

В счетоводството на ответника няма извършено прихващане със суми по фактури № 1999/ 31.03.2020 г. и № 2000/ 31.03.2020 г. По издадената от ищеца фактура № 1646/ 9.04.2019 г. на стойност 28 512 лева, с основание „Аванс по договор“ ответникът превел сумата на 9.04.2019г., като на основание този превод ищецът издал фактура № 1881/ 19.12.2019 г. на стойност 10 320 лева, без включен ДДС, за приспадане на аванса.

В изпълнение на правомощията по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява жалбата като процесуално допустима - подадена е в рамките на установения срок от страна, която има правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

-5-

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните приема, че жалбата е частично основателна по следните съображения.

Основателността на исковата претенция, основана на разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, е обусловена от доказването от ищеца на факта на изпълнение на задължението му да предаде вещта в съС.ие, което отговаря на ползуването, за което е наета, както и 4 неизпълнение от страна на ответника на задължението му да плати наемната цена.

Същината на спора, пренесен пред настоящата инстанция, е съсредоточена върху поддържаните от въззивника възражения за недължимост на сумите на няколко различни основания.

Твърдението, че осчетоводените от него фактури № 1770/ 25.09.2019г. и № 1999/ 31.03.2020 г. не са били оформени законосъобразно, е несъстоятелно, тъй като тези първични счетоводни документи съдържат изискуемата от чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството минимална информация : наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри ; дата на издаване ; наименование и единен идентификационен код от търговския регистър на издателя и получателя ; предмет на стопанската операция.

Несъстоятелно е и твърдението, че сумата по фактура № 1883/ 29.11.2019 г. не е дължима, защото работите, отразени в протокола за установяване извършването и заплащане на механизация от 29.11.2019 г. не били приети - протоколът не бил подписан от оправомощено от наемателя лице. При обсъждането му е нужно преди всичко да се изтъкне неуместното позоваване на клаузата на чл. 6, ал.1, т. 2 от договора. Тя установява задължение на наемателя „да осигури чрез свой представител ежедневното оформяне на документите за извършения вид работа на наетата машина“. Вярно е, че в хода на производството не са събрани доказателства „кое лице е натоварено за оформяне на документите“, но в съответствие с правилото на чл. 154 от ГПК тежестта на доказване на изпълнението на това задължение е на ответника, а той дори не е посочил името и длъжността на лицето, което е трябвало да го представлява, а само е твърдял, че подписът не е на негов служител.

В контекста на изложеното същественото е, че в съставения на 29.11.2019 г. документ срещу „възложител“ (с посочване на фирмата на наемателя по договора) е положен подпис, и съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.3, пр. 1 от ГПК тежестта за доказване на неистинността му пада върху страната, която го оспорва, като са допустими всякакви доказателствени средства. За установяването на твърдението, че подписът не е на негов служител, по искане на ответника съдът допуснал до разпит

Д. Б., но от нейните показания не могат да бъдат извлечени обективни данни в подкрепа на поддържаната теза, тъй като свидетелката заявила, че е постъпила в отдел „Строителство“ на ответното дружество след приключването на процесните „видове дейности“ и че не ги е „виждала там, откакто съм на работа“. Други доказателства в тази насока не са били ангажирани, поради което и оспорването не може да се приеме за доказано. Затова въпросния протокол не трябва да бъде изключен от съвкупността на доказателствата и следва да бъде зачетена неговата доказателствена сила, като на основание чл. 180 от ГПК се приеме, че изявлението, което се съдържа в него (приемането на работите, изпълнени с наетата механизация), е направено от наемателя по договора.