Решение № 267 от 10.07.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Червен бряг, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20264440100327 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.542 и сл. от ГПК вр. с чл.19 от ЗГР Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от В. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с която на основание чл.19 от ЗГР се иска от съда да постанови решение, с което да извърши промяна на фамилното с предбрачното й име, поради смъртта на съпруга й, и задължи длъжностното лице към Община Червен бряг – общината по месторождението, да отрази тази промяна в регистрите за населението.

В молбата се твърди, че е родена на *** година в гр.Берковица, като в удостоверението си за раждане е записана с имената В. Г. ***. След сключване на граждански брак с *** на 14.02.1990 година, е приела фамилията на съпруга си В.. Твърди се още, че съпруга й починал на 31.07.2011 година и желае да носи предбрачната си фамилия ***, с която е по известна в обществото. Твърди, че не е осъждана и няма заведени досъдебни производства, не дължи пари на съдебни изпълнители, не е издирвана от органите на МВР и не се укрива от правораздавателните органи.

С молбата са представени: препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за раждане, удостоверение за сключен граждански брак и документ за платена държавна такса.

Молителя редовно призован не се явява и не се представлява.

Контролираща страна РП- Плевен- редовно призована се представляват от прокурор *** с Разпореждане № 899/30.06.2026г. на РП-Плевен.

Заинтересована страна Община Червен бряг -редовно призовани, не се явява представител.

1

Заинтересована страна Община Берковица -редовно призовани, не се явява представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявената молба е допустима и следва да бъде разгледана.

Молбата изхожда от активно материално-правно легитимирано лице, имащо качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 544, ал.2 от ГПК удостоверява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същата, поради което допустимо ангажира правораздавателната власт на местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество. Това безспорно се установява и от представените по делото писмени доказателства, а именно: препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за раждане, удостоверение за сключен граждански брак и документ за платена държавна такса.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Съдът счита, че така депозираната молба се явява неоснователна.

Молителя е сезирал съда с искане за смяна на фамилното си име от В. на ***.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино и фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица. Поради това законът допуска да бъде променяно само по изключение – когато са налице предпоставките визирани в чл. 19 от ЗГР – въз основа на писмена молба на заинтересувания, в конкретно посочени хипотези, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В закона не са посочени изрично какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и обществения морал, част от който е гражданският морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носеното на името в частта, в която се иска промяна. В настоящия случай молителя претендира промяна на нейното фамилно име поради наличието на важни обстоятелства, според нея, които последната обосновава с това, че „след смъртта на съпруга си, „желае да носи предбрачната си фамилия ***, с която е по-известна в обществото. Баща й ***, б.ж. на с. Чомаковци е бил известна личност както в селото така и сред нашите среди в Р България.“.

2

Посочените причини не може да се приемат, като „важни“ по смисъла на правната норма.

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. В чл.12 от СК е предвидена възможност при съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак да заяви дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето.

Промяната на име се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.

“Промяната на име” представлява “смяна, замяна” на името/ в случая фамилното/, изменяне на образуваното по силата на закона име на лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото образуване. Правото на име освен лично субективно и неотчуждимо право представлява и основен индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в законодателство принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР. В тази връзка промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.

В настоящия случай съдът намира, че изложените от страна на молителя обстоятелства за промяна на фамилното име от В. на ***, не се явяват достатъчно основателна и важна причина за промяна на същото. От друга страна съдът намира, че това искане е и в противоречие с императивната разпоредба на чл.14, ал.1 ЗГР.

Видно от посоченото в молбата и от писмените доказателствата по делото, при сключването на граждански брак през 1990 г. молителката В. Г. В. е избрала да приеме фамилното име на нейния съпруг - В., като бракът е прекратен със смъртта на съпруга й през 2011 г. От тогава са изминали петнадесет години и чак към настоящия момент преживялата съпруга счела за обществено неприемливо да продължи да носи името на покойния й съпруг.

Още повече, че към исковата молба не е приложен бюлетин за съдимост на В. В., поради което е изискан служебно такъв от ЦАИС Съдебен статус", от който е видно, че В. е осъждана девет пъти в чужбина /в Белгия, Франция, Испания и Германия/, преди подаване на настоящата искова молба.

Това обстоятелство поражда съмнение относно истинските мотиви на молителката относно исканата промяна на фамилията й, а именно посредством исканата промяна да получи възможност за заобикаляне на закона и въвеждане в заблуждение на държавни институции в чужбина с оглед избягване на наказателна, административна или гражданска отговорност.

Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение 3 на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма. В случая молителя е поискал по реда на визираната разпоредба смяна на фамилното си име извън правилата на чл.14, ал.1 от ЗГР. Тази норма е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem,.т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл.14, ал.1 от същия закон. Тъй като в процесния случай искането не съответства на императива на тази разпоредба, то няма как да се уважи.

С оглед изложеното, съдът намира, че молбата на В. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Чомаковци, общ.Червен бряг, обл. Плевен, с която на основание чл.19 от ЗГР се иска от съда да постанови решение, с което да извърши промяна на фамилното й име и задължи длъжностното лице към Община Берковица – общината по месторождението, да отрази тази промяна в регистрите за населението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на В. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. *** с която на основание чл.19 от ЗГР се иска от съда да постанови решение и извърши промяна на фамилното й име от В. на ***.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4