Решение № 1219 от 09.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. Пловдив, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330205996 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-007552 от 06.08.2021г. на Началника Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“- Пловдив, с което на Н. Д. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.103 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на 100, ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, Н. Д. К., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител – адв. П. в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, сектор „Пътна полиция“- Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба - становище по делото от Началника, с която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и 1 приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 14.07.2021 г., около 14:50 часа, в гр.Пловдив, на ул. „Герлово" – кръстовище с ул.

„Вратцата“, свидетелите Г. Г. Г. и И. Т. Т., в качеството им на служители на група „Сигма" при ОД МВР - Пловдив, осъществявали на същото място дейност по контрол на движението, когато забелязали преминаващ през същото кръстовище лек автомобил "Форд Галакси" с рег.№ ***. При това свидетелят Г. Г., който бил униформен, със светлоотразителна жилетка, излязъл на пътя и подал ясен сигнал със стоп-палка на водача на горното МПС, с указание да спре, като сигналът бил подаден на видим участък през светлата част на денонощието. Водачът на МПС с рег.№ *** обаче не изпълнил указанието да спре и продължил движението си. Поради тази причина св. Г. се качил на служебния си мотоциклет и догонил автомобила, като при проверката контролните органи установили, че той бил управляван от жалбоподателя Н. Д. К., който не бил собственик на същото МПС и не представил контролен талон към СУМПС.

За установените нарушения бил съставен АУАН с бл. № 922389 от 14.07.2021 г., в който нарушенията на жалбоподателят били квалифицирани съответно по чл. 103 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че няма възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН, като въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свид.

Г. Г. Г. и И. Т. Т., и частично от показанията на св. И. А. Т..

В тази връзка свидетелят Г. изрично заявява, че на процесната дата и място е подал ясен сигнал със стоп-палка по образец, като той е бил със светлоотразителна жилетка, а сигналът е бил подаден през деня, но жалбоподателят К. единствено е погледнал към полицаите и продължил по пътя си, което принудило органите на МВР да го догонват. Тези му показания се подкрепят и от неговия колега – св. Т..

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Г. Г. и И. Т. Т. и ги приема за непредубедени, произтичащи от достоверен незаинтересован източник, като същите са и логични, последователни, взаимно допълващи се и съответстващи на кредитираните писмени доказателства, служещи за установяване на обективната истина. Действително свидетелят Т. не си спомни с достатъчна конкретика точното разстояние, което е изминал жалбоподателят преди да бъде догонен от колегата му, както и точния вид МПС, но настоящият състав приема това за напълно нормално предвид служебните му задължения, свързани с контрол на движение по пътищата и множеството идентични нарушения, както и изминалия период от време от констатиране на нарушенията – а именно близо година след тяхното извършване. Заявеното от свидетеля след предявяване на АУАН, обаче е достатъчно за съда, за да приеме горната фактическа обстановка.

Не същото се отнася за показанията на свид. И. А. Т., в частта, в която той отрича, че жалбоподателят не е спрял на първоначално подадения му полицейски сигнал със стоп палка за рутинна проверка. В тази им част, показанията на свидетеля се оцениха критично, поради тяхната изолираност, противоречие с останалия кредитиран доказателствен материал, очевидно дадени, за да обслужат и следват линията на защита на жалбоподателя за благоприятен изход от делото, тъй като се установява, че св. Т. и жалбоподателят К. са 2 приятели. В останалата част показанията на свидетеля, в която потвърждава проверката на процесното място, за това че сигналът е бил подаден през деня, за управлението на автомобила от жалбоподателя и последвалата проверка от полицейските служители, се кредитират от съда.

Въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,Съдът намира от правна страна, че описаните в НП деяния са безспорно доказани и правилно квалифицирани като нарушения на чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Правилно във обстоятелствената част на АУАН и НП са описани конкретните действия на водача К..

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от него без същия да отрази каквито и да било възражения в него.

По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Актът и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по делото оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете по чл.

34 ЗАНН.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че не е изпълнил нарежданията на контролен орган и не е спрял плавно в найдяната част на платното за движение при подаден сигнал като нарушение на посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

3

Безспорно се установява, че Н. К. като водач на лек автомобил "Форд Галакси" с рег.№ ***. на 14.07.2021 г., около 14:50 часа, в гр.Пловдив, на ул.

„Герлово" – кръстовище с ул. „Вратцата“, при подаден сигнал от униформен служител на полицията със стоп палка тип МВР не е спрял плавно в найдясната част на пътното платно. Следователно на посоченото място жалбоподателят не е съобразил движението си с нарежданията и задължението му за спиране съобразно тях и е нарушил вмененото му задължение.

Установява се и че не е изпълнил задължението си да носи в себе си контролен талон към СУМПС, с което е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата сочи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава и на това нарушение и то не се оспорва от него.

Неоснователно е възражението, посочено в жалбата, че не било доказано управлението на К. на МПС с рег.№ *** в процесното време и място както и несъобразяването му с полицейския сигнал, доколкото самият жалбоподател в съставения му акт е посочил, че няма възражения по този въпрос. Безспорно полицейският служител е подал сигнала по начин, съобразен с разпоредбата на чл.207 от Правилника за прилагане на ЗДвП, а именно - своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като е излязъл на платното за движение. Условията за осветеност на конкретната улица, облеклото на служителя и аксесоарите към него, също за допринесли за своевременно възприемане на сигнала от жалбоподателя. Въпреки това К., не е преустановил движението на автомобила за извършване на проверка.

Наличните по делото доказателства – и гласните – показанията на св. Г. и св.

Т., и писмените – АУАН според съда са категорични за изграждане на извод за извършването на посоченото както в АУАН, така и в НП и правилно подведено към уреждащата го правна норма нарушение. Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като следва да се посочи, че от страна на санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в 4 достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно административно нарушение, като за тази цел не спомогна и разпитът на ангажирания от жалбоподателя свидетел И. Т., чийто показания в конкретната им част бяха дискредитирани по посочените по-горе съображения.

Ето защо напълно основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вменените му нарушения.

Правилно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е подведено под съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който не носи определените документи свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство се наказва с глоба в размер на 10 лв., т. е. размерът на глобата е фиксиран. Тук отново са съобразени критериите за определяне на наказание, доколкото фиксираният му размер позволява това, и определеното наказание отговаря на целите, които се стреми да постигне законодателят чрез предупредителната и възпитателна функция на наказанието и възпиращата спрямо обществото.

По отношение на другото нарушение по чл. 103 от ЗДвП съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба като чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, но определеното от него наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца е несправедливо и като такова незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган не е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Нарушението не се характеризира с белези, които да сочат, че то е с по-висока обществена опасност от другите нарушения, нито че деецът е такава личност. Напротив, установеното нарушение е типично и по нищо не се различава от обичайните нарушения от този вид. Нещо повече, определената глоба е в нейния максимум, което следва, че нарушението би трябвало да е тежко и с висока степен на обществена опасност, която не се установи. Затова съдът счита, че определената санкция, за да отговори и постигне целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, следва да бъде изменена и намалена. За справедлив съдът намира 5 размера на глобата и лишаването от право да управлява МПС да е в минимално предвидения в закона, а именно глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС в размер на 1 месец.