Определение № 20932 от 30.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20932 гр. София, 30.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Маврова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100110784 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от А. Б. З. срещу Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

С определение № 33 от 13.10.2022 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, по дело смесен състав № 24/2022 г., е прието, че компетентен да разгледа исковата молба по на А. З. в частта, по исковете за нищожност на процесните заповеди, евентуално незаконосъобразност на взетите с тях решения, е СГС.

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, за установяване в отношенията между А. Б. З. и ДП „Пристанищна инфраструктура“ и

Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като упражняващ правата на собственост на държавата, както следва, че: 1/Заповед № ПД-187/16.07.2021 г., поправена със заповед № ПД-189/20.07.2021 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е нищожна, евентуално незаконосъобразни, са приетите с нея решения, поради противоречие на чл.

115п, ал. 1 от ЗМПВВППРБ и липса на основание. 2/Заповед № ПД – 203/04.08.2021 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е нищожна, евентуално незаконосъобразни са приетите с нея решения поради противоречие на чл. 21, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 31 и сл. от ПЗЗПП.

В исковата молба се сочи, че Държавно предприятие „Пристанищна 1 инфраструктура“ е юридическо лице по смисъла на чл.62, ал.3 от ТЗ, образувано със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, в което правата на собственост на държавата се упражняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. След проведен публичен конкурс по реда и условията на Правилника за прилагане на Закона за държавните предприятия със заповед № ПД-25/03.02.2021 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията А. З. е избран за член на управителния съвет на държавното предприятие за срок от 5 години, считано от датата на заповедта. Със същата заповед ищецът е избран и за генерален директор за същия срок. Въз основа на посочената заповед с ищеца е сключен договор № ВД-9/03.02.2021 г. с ищеца за възлагане на управлението на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура, в качеството му на член на управителния съвет, както и договор № ВД-42/03.02.2021г., в качеството му на генерален директор. Съответно е извършено вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към АВ.

На 16.07.2021 г. е издадена заповед № ПД-187/16.07.2021 г. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която ищецът е освободен като член на управителния съвет на ДП „Пристанищна инфраструктура“ и като генерален директор, като двата договора се прекратяват. Посочената заповед е поправена със заповед № ПД189/20.07.2021 г.

В исковата молба се поддържа, в заповедта не са посочени фактическите основания, въз основа на които са приети решенията за освобождаване, и за предсрочното прекратяване на договорите за управление и контрол, а бланкетно са посочени разпоредбите на чл. 115н, т. 1, чл. 1150, т. 2 и 3, чл.

115п, ал. 2 и 5, т. 4 от ЗМПВВППРБ и чл. 9, ал. 1, т. 10 от договор № ВД9/03.02.2021 г. и чл. 10, ал. 1, т. 10 от договор № ВД-42/03.02.2021 г., т.е. липсва основание за приемане на посочените решения. Поддържа се, че заповед № ПД-187/16.07.2021 г., поправена със заповед № ПД-189/20.07.2021 г. е нищожна, евентуално незаконосъобразна, поради противоречие с императивната норма на чл. 115п, ал. 1 от ЗМПВВППРБ. Поддържа, че не е проведена надлежна конкурсна процедура и с освобождаването на ищеца минимално изискуемия числен състав на колективния орган за управление е 2 нарушен.

В исковата молба се поддържа, че в противоречие с материалния и процесуалния закон със заповед № ПД-203/04.08.2021 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията са назначени за членове на управителния съвет на държавното предприятие Д.Г.Я., Г.И.Д. и И.С.И., а Д.Г.Я. е назначен и за генерален директор. След като И.С.И. е назначен за член на управителния съвет със заповед на министъра № ПД190/21.07.2021 г., липсва основание същият да бъде повторно назначаван с последваща заповед, което съставлява основание за нищожност на същата, както и неосвобождаването му като генерален директор. Поддържа се, че заповед № ПД-203/04.08.2021 г. е нищожна, евентуално незаконосъобразна, поради противоречие на императивно правни норми – чл. 21, ал. 1 от ЗПП и чл. 31 и сл. от ППЗПП, защото не е проведена конкурсна процедура, поради което липсва основание за назначаването им. Ищецът поддържа, че не са налице и предвидените в договорите за възлагане на управлението основание за предсрочното прекратяване.

С уточнителна молба с вх. №26145/09.11.2021 г. ищецът е посочил, че има правен интерес от установителните искове, защото се засяга правната му сфера и ненадлежно се прекратяват двата договора, като същите са послужили като основание за вписване на промени по партидата на държавното предприятие.

Ответникът Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е депозирал отговор, в който излага подробни доводи за недопустимост на исковете, евентуално за неоснователност. Поддържа, че съгласно съдебната практика, заличаването предвидено в чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, като последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 от с.з., произвежда своита същински правни последици, ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, като в случая са вписани нови органи на управление. Сочи, че ЗПП не съдържа специални правила за оспорване на актовете на органите, чрез които държавата осъществява правата с капитала на търговските дружества и се прилага чл. 74 ТЗ, който сочи кръга на лицата, легитимирани да оспорват решение на Общото събрание. /В този смисъл т. 5 от ТР № 1/06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г./ Счита, че липсва правна възможност решение на едноличния собственик на предприятието да бъде 3 оспорено по съдебен ред, още по-малко от бивш член на управителния съвет.

Ответникът Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ не е депозирал отговор.

Като съобрази изложеното в исковата молба и отговора, съдът намира че предявените установителни искове са недопустими поради следното:

Ищецът е освободен със Заповед № ПД-187/16.07.2021 г., поправена със заповед № ПД-189/20.07.2021 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като член на управителния свет и генерален директор на държавното предприятие, като решението на едноличния собственик не е атакувано по реда на чл. 74 ТЗ, поради което е породило правни последици, като разглеждането на иск за нищожност на заповедта за прекратяването, ще доведе до заобикаляна на чл. 74 ТЗ. Ищецът няма признато от закона право да участва в управлението на дружеството и съответно няма призната възможност да атакува актовете за избор на управителния съвет, респ. освобождаване /решение № 311 от 06.02.2019 г. постановено по т.д. № 2742/2017 г. на II Т.О. на ВКС/. Доколкото ищецът няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 29 от ЗТРРЮНЦ, по аргумент на по-силното основание няма интерес и от настоящите искове по чл. 124 ГПК.

Не е налице и правен интерес от оспорване на заповед, адресирана спрямо трети лица /Заповед № ПД – 203/04.08.2021 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията/, доколкото същата не обуславя промяна в правната сфера на ищеца.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявените искове по чл.

124, ал. 1 ГПК, за установяване на нищожност на процесните заповеди, по което е образувано настоящето производство са недопустими. В останалата част, исковата молба е върната от СГС с определение от 22.12.2021 г. по гр.д.

9864/2021 г., като същото е потвърдено от САС и ВКС /определение № 50428/17.10.2022 г. по ч.т.д. № 1627/2022 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Ето защо, налице са предпоставките за връщане на исковата молба, като недопустима, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, и прекратяване на производството.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 11803/05.08.2021 г., предявена от А. Б. З.

4

Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, в частта, за установяване в отношенията между А. Б. З. и ДП „Пристанищна инфраструктура“ и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като упражняващ правата на собственост на държавата, както следва, че: 1/Заповед № ПД-187/16.07.2021 г., поправена със заповед № ПД189/20.07.2021 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е нищожна, евентуално незаконосъобразни, са приетите с нея решения, поради противоречие на чл. 115п, ал. 1 от ЗМПВВППРБ и липса на основание. 2/Заповед № ПД – 203/04.08.2021 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е нищожна, евентуално незаконосъобразни са приетите с нея решения поради противоречие на чл. 21, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 31 и сл. от ПЗЗПП, по която е образувано гр.д. № 10784/2022 г. по описа на СГС, , І Г.О., 16 с-в, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 10784/2022 г. по описа на СГС, І Г.О., 16 с-в.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5