Определение № 1123 от 12.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1123 гр. Велико Търново, 12.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

ДИМО КОЛЕВ като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело № 20224100500808 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. В. В., ЕГН ********** срещу Определение № 3031/25.07.2022г., постановено по гр.дело № 6637/2021г. по описа на Районен съд-Плевен, с което е върната подадената от него срещу Гл.директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ искова молба поради недопустимост на предявения иск и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно в частта, в която съдът е отказал да разгледа иска му за установяване на основния мотив на ответника за издаване на Заповед № Л-5320/20.12.2018г. за преместването му от ОЗ- Ловеч в ОЗ-Плевен – съществува или не следното обстоятелство – писмо, издадено от структурите на МВР, по оперативни данни от което лишеният от свобода е търсил начини за осъществяване на бягство от затвора. Излага, че съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита на лични права, а в случая е било нарушено правото му по чл.58 от ЗИНЗС да изтърпява наказанието си лишаване от свобода в място за лишаване от свобода, намиращо се най-близо до постоянния му адрес, каквото е ОЗ - Ловеч. Посочва, че към датата на подаване на настоящата частна жалба отново бил приведен в ОЗ – Ловеч, с което било възстановено правото му да изтърпява наказанието си в най-близкото до постоянния му адрес МЛС, но чрез установяване несъществуването на посоченото писмо ще се изчисти досието му от престъпление каквото не е извършил. Прави искане за отмяна на обжалваното определение в частта, отнасяща се до установяване съществуването или не на посоченото писмо от структурите на МВР, и върне делото в тази част за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба от ответната страна, в който се заема становище за нейната неоснователност. Моли за оставянето й без уважение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба, становището на насрещната страна и данните по делото, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на 1

Г. В. В. срещу Гл.директор на ГД „ИН“, в която ищецът е изложил твърдения, че е в затвора - Бургас от 21.10.2010г., като от 05.12.2015г. е преведен в затвора Ловеч, където съгласно нарочна заповед следвало да изтърпява наказание лишаване от свобода. Твърди, че на основание Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на ответника с цел избягване на критични ситуации в група на доживотно осъдени лица и с оглед сигурността в затвора Ловеч бил преместен от ОЗ- Ловеч в ОЗ-Плевен, с което били нарушени правата му. Поради това счита, че за него е налице правен интерес от установяване на факта съществуват ли все още обстоятелствата, послужили като основание за отправянето на предложение на началника на затвора - Ловеч и издаване на посочената заповед, въз основа на която е осъществено фактическото му преместване от едно МЛС в друго, тъй като същите били свързани с възможността за връщането му в ОЗ-Ловеч и възстановяване на първоначалното положение.

Препис от ИМ е бил връчен на ответната страна, която подала писмен отговор, в който заела становище за недопустимост на предявената искова претенция.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Същата се явява неоснователна по следните съображения:

Изцяло следва да се споделят доводите на първостепенния съд за недопустимост на предявената искова претенция. Искането за произнасяне по въпроса съществуват ли обстоятелствата, послужили като основание на Гл.директор на ГД „ИН“ в издадената от него заповед за преместване на ищеца, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, от едно МЛС в друго, е претенция за установяване на факт, а такъв иск съобразно разпоредбата на чл.124 ал.4 изр.2 ГПК е допустим само в случаите, предвидени в закона. Доколкото предявеният иск за установяване на факт не представлява регламентирано от закона изключение, същият е недопустим и производството по делото правилно е било прекратено.

Освен изложеното, наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск по чл.124 от ГПК и за наличието й съдът следи служебно. Дори при положителен за ищеца резултат от така предявения иск, то за него не биха възникнали преки положителни последици, като директна промяна в положението му. Издадената за преместването му заповед е индивидуален административен акт и оспорването й е по друг ред. Пряк контрол върху нейната законосъобразност не може да се осъществи по реда на чл.124 ал.4 ГПК, а и от изложеното в частната жалба става ясно, че фактическото положение е възстановено и ищецът отново е върнат в ОЗ-Ловеч, където продължава да търпи наказанието си.

С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.8 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за изготвяне на отговор на частната жалба, определено по чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3031/25.07.2022г., постановено по гр.дело № 6637/2021г. по описа на Районен съд-Плевен.

ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ-Ловеч, ДА ЗАПЛАТИ на ГД „ИН“ сумата от 50.00 /петдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да обжалва с частна касационна жалба пред ВКС, при наличие предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3