Решение № 14970 от 26.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14970 гр. София, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110140771 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ от „Т С“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П. и М Ц,против С. Г. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответницата да заплати сумите от 382,98 лева ( 195,81 евро ) главница за топлинна енергия за периода м.07.2022 г. до м.04.2024 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,67,15 лева ( 34,33 евро ) мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 03.07.2025 г.,40,45 лева ( 20,68 евро ) сума за дялово разпределение за периода м.06.2022 г. до м.04.2024 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от 10,55 лева ( 5,39 евро ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.08.2022 г. до 03.07.2025 г.

В исковата молба се твърди,че ответницата като собственик на имота в ***** е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Твърди се,че за процесния период задължението за топлинна енергия възлиза на 382,98 лева,която сума съответства на реално доставена топлинна енергия и не е заплатена. Предвид обстоятелството,че стойността на доставена топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 67,15 лева. С исковата молба са предявени и искове за сумите от 40,45 лева и 10,55 лева съответно за сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.

Ищецът моли съда да уважи предявените искове.

Ответницата С. Г. С. в подадения писмен отговор чрез назначения особен представител оспорва исковете като твърди,че не е доказано наличието на облигационно правоотношение,както и изтъква,че задълженията следва да бъдат разпределени между ответницата и бившия й съпруг. Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност. Оспорени са претенциите за 1 лихва,защото не е доказано кога са публикувани общите фактури. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за доказани по основание.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

С решение на СРС от 03.05.2006 г.,постановено по гражд.дело № 4416/2005 г. ползването на семейното жилище,находящо се в гр.С е предоставено на двамата съпрузи Г Д И и С. Г. И,която след развода ще носи предбрачното фамилно име С..

Установява се,че с молба от 25.08.2006 г. С. Г. И е поискала разделяне на партида за имот в *****. С писмо от същата година „Т С“ЕАД уведомява Г И,че партидата по абонатен номер 123879 остава на името на С. С.,а за партидата на Г И следва да бъде предоставен нов номер.

Видно от договор от 25.09.2002 г.,сключен между „Т С“ЕООД и етажните собственици в *****,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици приемат да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.

По делото са приети общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател С. Г. И.

Установява се,че с договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕООД се съгласява да заплаща възнаграждение.

Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че в имота е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация,както и за щранг лира в баня,не са начислявани топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,за отопление,за общи части на сградата. Дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба,а топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,което означава,че е годно средство за търговско измерване,главницата за топлинна енергия възлиза на 194,67 евро,без да има включени задължения извън процесния период.

Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза прогнозните месечни задължения са сторнирани и са включени в информационната система задълженията по общите фактури,размерът на незаплатената главница възлиза на 382,96 лева ( 195,81 евро ),мораторната лихва е 67,17 лева ( 34,34 евро ),сумата за дялово разпределение е 40,45 лева ( 20,68 евро ),а лихвата за забава – 10,69 лева ( 5,47 евро ).

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ е обусловено от доказване,че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,при което с предявяването на иска доставчикът на топлинна енергия цели да получи изпълнение на задължението за заплащане цена на доставена топлинна енергия,когато липсва доброволно изпълнение. Това означава,че страната ищец следва да проведе доказване,че страните са обвързани от договорно правоотношение и да докаже доставеното количество топлинна енергия,а в тежест на ответницата е доказването,че е изпълнила точно своето договорно задължение или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Съдът счита,че от представените по делото доказателства може да бъде направен категоричен извод,че между страните има облигационно правоотношение – дружеството ищец е доставчик на топлинна енергия,а ответницата С. е клиент на топлинна енергия,тъй като не е спорно,че процесният недвижим имот е придобит от ответницата по време на брака й,а впоследствие с решение по бракоразводно дело ползването на жилището е предоставено и на двамата съпрузи. В подкрепа на извода,че ответницата С. отговаря за заплащане стойността на топлинна енергия е и наличието на подадена от нея декларация,съдържаща искане за откриване на партида,защото подаването на такава декларация представлява предложение за възникване на договорно правоотношение. Така мотивиран,съдът намира,че ответницата С. е клиент на топлинна енергия и е длъжна да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия,защото разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,поради което приложение намират именно общите условия. В хода на производството ответницата не е провела доказване да е заплатила цената на доставена топлинна енергия или част от същата,поради което съдът приема,че исковата претенция е доказана по основание. От представените по делото доказателства се установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,което е реализирано от избрано от общото събрание на етажните собственици дружество.

Следователно клиентът на топлинна енергия за конкретен имот заплаща стойността на доставена топлинна енергия,определена от дялово разпределение,за имота му. Съдът,отчитайки заключението по съдебнотехническата експертиза,което определя стойност на топлинна енергия за процесния период,без да са включени задължения извън процесния период,намира,че искът подлежи на уважаване за сумата от 380,74 лева ( 194,67 евро ),а за разликата до пълния претендиран размер от 382,98 лева ( 195,81 евро ) искът подлежи на отхвърляне. Изводът на съда за основателност на иска не се променя предвид доводите на ответницата С. чрез назначения особен представител,че за претендираната от ищеца парична сума отговаря и друго лице – бившият съпруг на ответницата. Софийският районен съд счита,че от представените по делото доказателства може да бъде направен извод,че по настоящото производство са претендирани единствено паричните суми за частта,ползвана от ответницата С.. В тази насока от подадена от 3 ответницата С. молба до ищцовото дружество ответницата моли да бъде разделена партидата на две партиди – едната с обем 76 куб.м. и другата с обем 77 куб.м.,а с писмо от ищцовото дружество до Г И,последният е уведомен,че досегашният номер на партидата се запазва за титуляр С. С.. С оглед обстоятелството,че ищецът претендира изпълнение на задължения за абонатен № 123879,както и като взе предвид,че според заключението по съдебно-техническата експертиза отопляемият обем за този абонатен номер е 76 куб.м. ( т.е. както е посочено в искането за разделяне на партидите ) и такъв отопляем обем съответства на ползването на ½ част от жилището,съдът приема,че с исковата молба са претендирани парични суми,за чието изпълнение ответницата С. отговаря еднолично. Софийският районен съд намира,че и исковата претенция за сума за дялово разпределение подлежи изцяло на уважаване – при отчитане клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик купувачът на топлинна енергия заплаща сумата за дялово разпределение на доставчика,т.е. на дружеството ищец. Предвид липсата на проведено доказване,че ответницата е заплатила паричните суми,както и като взе предвид заключението по съдебносчетоводната експертиза съдът намира,че искът е доказан по основание и по размер. Изводът на съда за основателност на исковете за главница и за мораторна лихва обосновава необходимостта от разглеждане на своевременно формулираното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства.

Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съдът намира,че възражението за давност за суми,представляващи стойност на топлинна енергия е недоказано,защото найстарото задължение е за м.07.2022 г.,платимо в периода 01.08.-15.09.2022 г. и към предявяване на иска на 17.07.2025 г. е изминал период,по-кратък от три години. Съдът приема,че е погасено по давност вземането за сума за дялово разпределение м.06.2022 г.,защото това задължение няма регламентиран срок за изпълнение и при отчитане разпоредбата на чл.114 от ЗЗД се счита изискуемо от възникването му,при което към 17.07.2025 г. тази парична сума от 1,63 лева ( 0,83 евро ) е погасена по давност. По изложените съображения съдът счита,че искът за сума за дялово разпределение при отчитане частичната основателност на възражението за давност следва да бъде уважен за сумата от 19,85 евро.

За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД,необходимо е да бъде доказано,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забавата длъжникът отговаря пред кредитора. Когато задължението има падеж или срок,считано от деня,следващ падежната дата или последния ден от срока,длъжникът се намира в забава,докато ако задължението няма определен падеж,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо до него да бъде отправена покана. Съдът намира,че задължението за заплащане на топлинна енергия възниква като срочно – според общите условия срокът за плащане на месечното задължение е четиридесет и пет дни,считано от изтичане месеца на доставката,срок от четиридесет и пет дни е предвиден и за задължението по общата фактура. При липсата на плащане на задълженията в рамките на предвидения по общите условия срок клиентът на 4 топлинна енергия отговаря пред доставчика и за заплащане на мораторна лихва като искът следва да бъде уважен изцяло,тъй като според заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на лихвата е по-висок спрямо претендирания с исковата молба. Софийският районен съд намира,че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне. Общите условия на ищцовото дружество не уреждат срок за изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а същевременно ищецът не доказва да е канил ответницата да заплати сумата за дялово разпределение,с която покана да я постави в забава. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че искът за сумата от 10,55 лева ( 5,39 евро ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.08.2022 г. до 03.07.2025 г. подлежи на отхвърляне.