Определение № 1419 от 28.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1419 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501149 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. П. Д., в качеството й на ищец по гр.д.№ 1986/2025г. на Районен съд- гр.Карлово, против постановеното по делото определение № 290/17.03.2026г. с което е оставено без уважение искането жалбоподателката да бъде освободена от заплащане на дължима такси, разноски и депозити за особени представители.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Като погрешен се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката има възможност да поеме разходите по делото. Сочи се, че делото е заведено за предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните на неговата майка и за определяне на дължимата от бащата издръжка за него. Единственият доход на жалбоподателката бил от получаваното от нея трудово възнаграждение, което било недостатъчно за покриване на нейните и на детето материални нужди и за разходите по делото, включително и за назначаване на особен представител на ответника. Пропускът в подадената от нея декларация за семейно и имотно състояние да посочи, че не притежава недвижими имоти не бил основание за отхвърляне на молбата й.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 1986/2025г. на Районен съд- гр.Карлово е образувано по искова молба от Р. Д. против П. К., с която е предявен иск по чл.127 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетния син на страните П. К. на неговата майка, за определяне на местоживеенето на детето при нея, за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето и за осъждането му да заплащане на сина си издръжка в размер от ¼ от минималната работна заплата. Внесена е дължимата държавна такса в размер от 50 лева.

Тъй като ответникът не е открит на постоянния му и настоящ адрес и няма регистриран трудов договор, по всяка вероятност ще се наложи да му бъде назначен особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Предвид това обстоятелство, с молба от 27.02.2026г. жалбоподателката е поискала, в случай, че ответникът не бъде уведомен и на посочения от нея телефонен номер, тя да бъде освободена от заплащане на такси, разноски и депозити за особени представители. С последваща молба от 06.03.2026г. от Р. Д. са представени декларация за материално и гражданско състояние и удостоверение за трудовото й 1 възнаграждение, видно от които тя не е омъжена, живее с малолетния си син, получава нетно трудово възнаграждение в размер от около 683 евро / нетното й трудово възнаграждение за периода от м.февруари 2025г. до м.януари 2026г. е в размер от 8192,58 евро; разделен на 12 се равнява на приблизително 683 евро месечна/, притежава лек автомобил, произведен през 2005г., и изплаща банков кредит с месечна вноска в размер от 493,48 евро. Съобразно с представените декларация и удостоверение, следва да се приеме, че чистият доход на жалбоподателката не надхвърля 200 евро месечно. Тя се грижи сама за сина си и няма данни да получава материална подкрепа от бащата на детето или от другиго. Минималното адв.възнаграждение по дела, имащи за предмет неоценяеми искове е в размер от 1000 лева, равняващи се на 511,28 евро, а по дела за издръжка- 500 лева, равняващи се на 255,65 евро.

Искът за предоставяне упражняването на родителските права е неоценяем, поради което при назначаване на особен представител на ответника, Р. Д. би следвало да внесе адв.възнаграждение в размер от 511,29 евро, което значително надхвърля чистият й месечен доход. Невнасянето на това възнаграждение би довело до прекратяване на първоинстанционното производство и препятстване на търсената от жалбоподателката правна защита. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като жалбоподателката бъде освободена от внасяне на разноски, включително и за възнаграждение за особен представител на ответника. Първоинстанционото определение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която е отказано освобождаване от заплащане на държавни такси, тъй като дължимата държавна такса вече е внесена.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 290/17.03.2026г. по гр.д.№ 1986/2025г. на Районен съдгр.Карлово, с което е оставено без уважение искането жалбоподателката Р. П. Д. да бъде освободена от заплащане на разноски и депозити за особени представители, като вместо това

ОСВОБОЖДАВА ищцата по гр.д.№ 1986/2025г. на Районен съд- гр.Карлово Р. П. Д. от заплащане на разноски и депозити за особени представители.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р. П. Д. частна жалба против определение № 290/17.03.2026г. по гр.д.№ 1986/2025г. на Районен съд- гр.Карлово в частта, с която е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на държавни такси.

Определението в частта, с която частната жалба е оставена частично без уважение, подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката. В останалата му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2