Решение № 1036 от 01.12.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Стара Загора, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря М. Огн. Н. като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20235530100937 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата Ж. К. С. твърди, че с Трудов договор от ************ г. била назначена на длъжност „*****************************“, с код по НКПД:

********, във „КЛИНЕКА“ ЕАД, с място на работа в гр. **********. Сочи, че на ******** г., около 16:34 часа, била на работа, в гр. **********, ул.

„****************“ № **, УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян К.ич“ АД, ет. **, в офиса на „КЛИНЕКА“ ЕАД и изпълнявала трудовите си задължения. В процеса на работа, при подреждане на папки с документи в най-горната клетка на метален шкаф, намираща се на около 2,40 м от пода на помещението, била качена на стандартна метална стълба, намираща се непосредствено до бюрото с папките, с платформа /площадка/ и три стъпала, като платформата била на отстояние 0,8 м от пода. Навеждайки се да вземе папки от бюрото, стълбата била изведена от равновесното си положение, наклонила се е и ищцата загубила равновесие, в следствие на което паднала 1 на пода, удряйки главата си. Свидетели на случилото се били колегите й А. С.

Д. и С. С. И.

От Епикриза към ИЗ № ************* г., издадена от УМБАЛ „Проф.

Д-р Стоян К.ич“ АД - гр. **********, било видно, че на ********* г. ищцата постъпила в Клиниката по неврохирургия на болницата във връзка с описаната по-горе злополука. При извършен преглед били установени мекотъкънен травматичен оток на главата, болезненост паравертебрално на шията и болезненост в областта на таза След проведеното лечение, на ******* г. пострадалата била изписана с подобрение. Дадени й били препоръки за прилагане на медикаментозна терапия. Поставена била окончателна диагноза: contusion capitis, colli et pelvis sinistri, commotion cerebri. От Амбулаторен лист № ****************** г., издаден от д-р *************** - семеен лекар, било видно, че на ищцата е извършен преглед, с поставена основна диагноза хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“ и придружаващи заболявания и усложнения „мозъчно сътресение“. От Амбулаторен лист № ************** от ******** г., издаден от д-р ********** - кардиолог, било видно, че на ищцата е извършен преглед, при който е поставена основна диагноза хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“ и придружаващи заболявания и усложнения „мозъчно сътресение“. Видно от амбулаторен лист № *********** от ***********г., на ищцата е бил извършен и вторичен преглед, при който е потвърдена поставената основна диагноза. От Амбулаторен лист № ********* от ********** г., издаден от д-р ************ - невролог, било видно, че на ищцата е извършен преглед, при който е поставена е основна диагноза „световъртеж от централен произход“ и придружаващи заболявания и усложнения „мозъчно сътресение“ и „травма на други и неуточнени нерви на шията“. От Амбулаторен лист № *** от ********* г., издаден от д-р **************** - очен хирург, било видно, че на ищцата е извършен преглед, при който е поставена е основна диагноза „първична глаукома с отворен ъгъл“ и придружаващи заболявания и усложнения „пресбиопия“. Във връзка с инцидента и вследствие на причинената от него временна неработоспособност на ищцата били издадени 2 болнични листа общо за периода от ********* г. до ********* г. /35 календарни дни/, както следва:

Болничен лист № ************ от ******** г., издаден от УМБАЛ „Проф.

Д-р Стоян К.ич“ АД и Болничен лист № ********** от ******** г., издаден 2 от ************************ ЕООД - гр. Стара Загора.

За станалия инцидент била подадена в ТП на НОИ - София град Декларация за трудова злополука с вх. № *** от ********** г. и с Разпореждане № ************ г., издадено от ТП на НОИ - София град, декларираната злополука била приета за трудова такава по чл. 55, ал. 1 КСО.

В резултат на злополуката ищцата получила contusion capitis, colli et pelvis sinistri, commotion cerebri; както и душевни болки и страдания в резултат на преживения стрес. Дълго време е имала проблеми със съня и липса на апетит.

Фактът, че злополуката е настъпила именно при извършване на обичайната й работа е предизвикала у нея и чувства на несигурност и страх при изпълнение на професионалните й задължения занапред. Вследствие на получените травми при претърпяната на ******** г. трудова злополука, ищцата се е възстановявала в продължение на около 2 месеца, като и след този период от време е продължила да изпитва болки в таза и главата, както и изтръпване на ръцете. Внезапността и неочакваността на претърпения инцидент, както и продължителният възстановителен период от полученото увреждане несъмнено са се отразили негативно и върху психиката на пострадалата.

Ищцата започнала да се чувства непълноценна, ограничила е социалните си контакти и е изпитвала негативни емоции. Във връзка с назначената медикаментозна терапия и съгласно издадените рецепти, ищцата направила и разходи за лекарствени продукти на обща стойност 153,72 лв.

С оглед на посочените обстоятелства ищцата счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ, предполагащ обезщетяването на вреди от работодателя, а именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник и ответника към момента на настъпване на злополуката; безспорно установена злополука с характер на трудова такава; настъпило в резултат на злополуката увреждане; претърпени неимуществени и имуществени вреди от увреденото лице; причинна връзка между вредите и злополуката. В конкретния случай пострадалата не е допринесла по никакъв начин за настъпването на злополуката. А съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

На основание чл. 84, ал. 3, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът следва да заплати на ищцата и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането - ******** г., до 3 окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1250,00 лв., представляващи част от цялата претенция в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в contusion capitis, colli et pelvis sinistri, commotion cerebri; както и преживени душевни болки и страдания и негативни емоции, в резултат на претърпяната от ищцата трудова злополука на ******** г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от ******** г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата и сумата от 153,72 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като заема позиция за допустимост и неоснователност на исковете.

Ответникът сочи, че фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по съществото си обективен характер, за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, включва следните предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение; 2. увреждане здравето на работника вследствие на трудова злополука, които са причинили временна или трайна неработоспособност 50 и над 50 %; 3. наличие на причинна връзка между накърняването на телесния интегритет вследствие на трудовата злополука и неработоспособността /временна или трайна/; 4. наличие на претърпени вреди като техният размер трябва да надвишава плащанията, получени от общественото осигуряване и застрахователните суми по сключени договори за застраховане на работниците или служителите, тъй като обезщетението при трудовата злополука е в размер на разликата между тези плащания и действителните вреди /арг. чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ/. В случая тези предпоставки не били налице.

В исковата молба не били посочени следните факти - при постъпването си на работа ищцата представила Карта за предварителен медицински преглед от ******* г. В предоставеният медицински документ, ищцата била в 4 перфектно здравословно състояние и можела да изпълнява служебните си задължения. Като част от анамнезата тя не съобщавала за минали заболявания и честота на отпуски по болест. По отношение на инвалидността - дали има или няма такава - личният лекар е заградил отговор „НЕ“. От ********* г. до ********* г. общо около 19 месеца, ищцата е била на работа около 13 месеца.

През останалото време - около 6 месеца, при средна норма 20 работни дни на месец, е била в болнични или в отпуск, като работодателят се е съобразявал винаги с изискването на закона, че лицата с ТЕЛК ползват 6 допълнителни дни платен годишен отпуск, който е за сметка на работодателя. Ответникът сочи, че по време на интервюто за работа ищцата не информирала потенциалния си нов работодател, че има ТЕЛК и съобщила този факт чак след подписване на договора си на ************ г., и след започване на работа - на ********* г. Всички описани в исковата молба здравословни проблеми на ищцата били същите, описани в Експертните решения за ТЕЛК, изготвени в УМБАЛ „Проф.д-р Ст. К.ич“АД, описани като диагноза в няколко болнични листове на ищцата за периоди преди „злополуката“ и нямат пряко отношение към „злополуката“, а не, че са следствие от нея както се твърдяло в исковата молба.

Проведеното лечение в периода ********* г. до ******* г. било извършено в УМБАЛ „Проф.д-р Ст. К.ич“АД. Единствената диагноза, посочена в Епикризата от Клиника по неврохирургия, УМБАЛ Проф. др.

Стоян К.ич, била сътресение на мозъка, известно с медицинското наименование комоцио, която се базирало изключително върху субективните оплаквания на ищцата, тъй като в заключението на същата епикриза било посочено, че: „Няма КТ данни за травматични промени на черепни кости, мозъчни обвивки и мозъчен паренхим. Не се установяват КТ данни за травматични промени по видимите костни структури на шията. Изписва се с подобрение от страна на соматичния и неврологичния статус. Без настъпили усложнения“. Никъде в представените епикризи и амбулаторни листове не се споменавало за охлузвания и натъртвания, които се споменавали в исковата молба и в свидетелските показания на мъжа й.

В процеса на основното лечение във връзка със „злополуката“ ************* не били налице симптоми, съпътстващи заключението „мозъчно сътресение“, издадено на база събрани от ищцата вербални анамнестични данни и субективни оплаквания. Имало медицинско 5 заключение - Епикриза, в което било записано, че няма данни за травматични промени, както било описано и в Разпореждането от НОИ от ********* г.

Впоследствие, в рамките на месец януари 2023, ищцата правела контролни прегледи при различни лекари от различни болници и медицински центрове, и резултатите от тези прегледи повтаряли заболяванията й, които вече присъствали в Експертното решение на ТЕЛК или в голяма част от болничните й листове от 2022 година.

Ответникът прави възражение по чл. 200, ал. 3 КТ като изяснява, че ищцата вече е получила обезщетение по трудова злополука за периода от ********* г. до ********* г., на база на два болнични листа. Това обезщетение било в размер на брутната сума от 2062,30 лв. или нетната сума от - 1666,31 лв., което било предостатъчно да покрие „евентуалните и вреди“.

Поради обстоятелството, че на инцидента не били налични свидетели, преки очевидци, както се виждало и от писмените показания на А. С. Д. и С. С. И.а, че последните отсъствали по време на „злополуката“, и че ищцата е била поканена от колегите да си тръгнат заедно предпразнично, но тя им е отказала с „абсурден“ мотив, ответникът таял дълбоки съмнения и подозрения, че ищцата е осъществила състава на чл. 201, ал. 1 КТ и по тази причина, работодателят не следвало да отговаря по чл. 200 КТ. В тази връзка сочи, че на инцидента не присъствали свидетели като по време на инцидента ищцата е била сама.