Решение № 4607 от 17.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4607 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110112359 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД от „О.Р.М.Б.Г“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град П., бул. „П.“ № **, ет.**, офис ** срещу „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град В., Т.център Ф., ул. „Х. Б.“ № **, вх.**, ет.** с искане да се осъди „Ф.“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на „О.Р.М.Б.Г.“ ООД, ЕИК ******* сумата от 8000 лева, представляваща имуществена вреда, изразяваща се в начислена законна лихва за периода от 11.02.2020 г. до 26.03.2023 г. по отношение дължимата сума в полза на Национална агенция по приходите в размер на 24 944,44 лева, настъпила в резултат на неправомерните действия на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******, изразяващи се в обжалване на извършеното разпределение по изпълнително дело № 11/2020 г. по описа на ЧСИ О., с район на действие Окръжен съд – град Пловдив и депозиране на искова претенция, с която се оспорват вземА.ята на НАП, присъединен взискател по изпълнително дело № 11/2020 г. по описа на ЧСИ О., с район на действие Окръжен съд – град Пловдив.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: През 2020 г. е образувано от страна на ответника изпълнително производство, с оглед издаден в негова полза изпълнителен лист от 30.12.2019 г. В изпълнителното производство е присъединен като взискател НАП.

Наложен е запор на банковите сметки на дружеството, в това число и на банковата сметка в УниКредит Булбанк. На 27.01.2020 г. от сметката на ищеца по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 27 702.38 лева. От нея сумата от 24 944,44 лева е разпределена в полза на присъединения взискател НАП. От страна на ответника е подадено възражение срещу извършеното 1 разпределение, от съдебния изпълнител. С решение от 23.06.2020 г. по гр.д. № 1128/2020 г. разпределението е потвърдено. Последното е обжалвано с частна жалба, а до произнасянето на Апелативен съд – Пловдив, разпределението е спряно. Предявена е искова претенция на 06.03.2020 г., с която се оспорват вземА.ята на ТД на НАП се твърди, че същите не съществуват, а сделките по които са възникнали са симулативни. В това исково производство е поискано обезпечение чрез спиране на изпълнението, което е уважено. Постановено е решение по гр.д. № 560/2020 г. по описа на Окръжен съд – град Пловдив, с което исковата претенция е отхвърлена. Същото е потвърдено с решение на Апелативен съд – Пловдив по в.гр.д. № 236/2022 г. и не е допуснато до касационно обжалване. След влизане в сила на решенията, действията по изпълнителното производство са продължени като сумата от 24 944.44 лева е разпределена на НАП. От датата на спиране на изпълнителното производство до датата на постъпване на сумата в НАП е начислена законна лихва в размер на 8000 лева. Твърди, че неоснователно предявените искови претенции от страна на ответника са причинили имуществена вреда на ищеца в размер на 8000 лева. Заявява, че и действията по обжалване на извършеното разпределение от 03.02.2020 г. и депозираното на исковата молба от 06.03.2020 г. са неправомерни и е налице причинно – следствена връзка между тях и настъпилата имуществена вреда в размер на 8000 лева. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В него същият оспорва исковата претенция като твърди, че е кредитор на ищеца и вземането му възлиза на 145 000 лева, съгласно постановеното арбитражно решение по арб. д. № 172/2018 г. на Арбитражен съд. Не оспорва, че решението по т.д. № 560/2022 г. е влязло в сила, но оспорва наличието на вреда в посочения размер, а освен това заявява, че са присъдени разноски в полза на ищеца. Твърди, че ищецът извършва сделки като разпродава имуществото си и кумулира ДДС за внасяне, което не внася и това води до присъединяването на НАП като кредитор с привилегия. Прави възражение за прихващане за сумата от 10 000 лева, която е част от общо дължимата от страна на ищеца главница в размер на 86 200 лева, която е обективирана и в издадения изпълнителен лист от страна на Окръжен съд – град Пловдив по ч.гр.д. № 1093/2019 г. Твърди, че сумата е следвало да се заплати след образуване на изпълнителното дело № 11/2020 г. по описа на ЧСИ О. с район на действие Окръжен съд – град Пловдив, но до удовлетворяване не се стигнало. Твърди, че е налице образувано и ново изпълнително дело от 08.08.2024 г. отново по описа на ЧСИ на О. с район на действие Окръжен съд – град Пловдив. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

С оглед събрА.те по делото доказателства и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

2

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, че е налице образувано изпълнително дело № 11/2020 г. по описа на ЧСИ Мариана О., със стрА. ищеца като длъжник и ответника като взискател; че по изпълнителното дело като взискател е присъединена НАП; че е налице извършено разпределение от страна на съдебния изпълнител на 03.02.2020 г., което е обжалвано от страна на ответника; че е налице предявена искова претенция от страна на ответника на 06.03.2020 г., че вземането на НАП не съществува и сделките, по които са възникнали данъчни задължения са симулативни; че е налице постановено решение по гр.д. № 560/2022 г. по описа на Окръжен съд – град Пловдив, с което исковите претенции, предявени на 06.03.2020 г. са отхвърлени; че решението на Окръжен съд – град Пловдив е потвърдено с решение по в.гр.д. № 236/2022 г. по описа на Апелативен съд – град Пловдив; че постановеното решение на Апелативен съд – град Пловдив, не е допуснато до касационно обжалване.

За да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на определено деяние и на вредоносен резултат, който да се намира в причинна връзка с него. Трябва също така деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени законови разпоредби. В този смисъл решение № 668 от 19.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о., ГК.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличие на неправомерно действие от страна на ответника, изразяващо се в обжалване на извършеното разпределение по изпълнителното дело № 11/2020 г. по описа на ЧСИ О. с район на действие Окръжен съд – град Пловдив и депозиране на искова молба за оспорване възникналите задължения към НАП; че е претърпял твърдените от него имуществени вреди, изразяващи се в дължима лихва за периода от спиране на изпълнението до постановяване на решението на Апелативен съд – град Пловдив - 11.02.2020 г. до 26.03.2023 г.; че е налице причинно следствена връзка между неправомерните действия и настъпилата вреда; размер на настъпилата имуществена вреда; заплащане на претендираната сума по направеното възражение за прихващане в размер на 10 000 лева. Липсата на доказване, на който и да е от елементите от фактическия състав, разпределен в доказателствена тежест на ищеца води до извод за неоснователност на претенцията и до нейното отхвърляне.

Прието като писмено доказателство по делото е удостоверение от 19.05.2020 г., издадено от ЧСИ с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – град Пловдив, от което се установява, че срещу ищеца като длъжник е образувано изпълнително дело № 11/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – град Пловдив, по което взискател е настоящият ответник. Отразено е, че на 24.01.2020 г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 27 702.38 лева, вследствие наложен запор на банковата сметка на длъжника в УниКредит Булбанк. На 03.02.2020 г. е изготвен протокол за разпределение, срещу който „Ф.“ ЕООД подава жалба.

3

Приет като писмено доказателство е и протокола от 03.02.2020 г., от който е видно, че взискатели по делото са настоящият ответник и Национална агенция за приходите като сумата от 24 944.44 лева е разпределена в полза на Национална агенция по приходите. От решение № 613/23.06.2020 г. по гр.д. № 1128/2020 г. по описа на Окръжен съд – град Пловдив е видно, че е потвърдено извършеното разпределение на суми, в протокола от 03.02.2020 г.

С депозирана искова молба, от 06.07.2020 г., от страна на „Ф.“ ЕООД са предявени искови претенции с правно основА.е чл. 464 във връзка с чл. 124 ГПК срещу „О.Р.М. Б.Г.“ ЕООД и НАП, въз основа на която е образувано гр.д.

№ 560/2020 г. по описа на Окръжен съд – град Пловдив и е спряно предаването на сумата от 24 944.44 лева в полза на НАП, видно от протокол от 21.12.2020 г. по изпълнително дело № 11/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – град Пловдив. С решение № 260032/07.03.2022 г. по гр.д. № 560/2020 г. по описа на Окръжен съд – град Пловдив исковата претенция е отхвърлена. Решението е потвърдено с решение № 169/26.10.2022 г. по гр.д. № 236/2022 г. по описа на Апелативен съд – град Пловдив и не е допуснато до касационно обжалване, видно от определение № 1756/20.06.2023 г. по гр.д. № 1025/2023 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.

По делото не се установи извършените действия от страна на ответното дружество – депозиране на частна жалба срещу извършеното разпределение и депозиране на искова молба по реда на чл. 464 ГПК да са противоправни такива. Противоправността на деянието представлява всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичната забрана да не се вреди другиму, стига да липсват основА.я, които да оправдават вредата.

Депозирането на частна жалба и воденето на исково производство не представляват действия, които по своята същност да са противоправни такива.

Сезирането на съдебните оргА. е израз на упражняване на конституционното право на лицата, било физически или юридически такива, да търсят съдействие на компетентните оргА., когато смятат, че правата им са засегнати от действията или бездействията на други граждА., респ. юридически лица.

Фактът, че ответното дружество е депозирало частна жалба срещу извършеното разпределение на сумите по изпълнителното производство и в последствие е предявило и искови претенции по реда на чл. 464 ГПК и е водило тези производства спрямо ищеца не води до извода за противоправност на тези действия.

Напротив чрез предвидените и законово установени средства в ГПК ответникът е искал да защити правата си спрямо ищеца, на когото се явява кредитор и чрез предявените искове е целял да отрече правата на присъединения взискател с привилигировано вземане, което да доведе до разпределение на постъпилата сума по изпълнителното производство в негова полза. С оглед приетите по делото крайни съдебни актове на Окръжен съд – град Пловдив, Апелативен съд – град Пловдив и ВКС е видно, че исковата 4 претенция на „Ф.“ ЕООД срещу НАП и „О.Р.М. Б.Г.“ ЕООД е отхвърлена.

Стигнало се е до благоприятен за ищеца изход. Постановеното съдебно решение по гр.д. № 560/2020 г. по описа на Окръжен съд – град Пловдив е потвърдено с решението на Апелативен съд – град Пловдив и не е допуснато до касационно обжалване, което допълнително обосновава липсата на противоправност в действията на ответника. С трите съдебни акта са присъдени разноски в полза на „О.Р.М. Б.Г.“, което представлява израз на законово предвидено възмездяване на страната затова че спрямо нея е водено исково производство, по което исковата претенция е отхвърлена изцяло.

Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. При злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопА.н или добрия търговец) грижа. В този смисъл решение № *** от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК. Правото на защита ще е упражнено добросъвестно, когато се упражнява с убеждението, че то съществува. В този случай няма да е налице недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че същото не е извършено или не е извършено от лицето, което е посочено като извършител. НезнА.ето на тези обстоятелства, независимо дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини, изключва недобросъвестността при упражняване на правата при подаване на жалби. Освен това упражняването на правата е огрА.чено и с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси, като не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото. Използването на правото от носителя му не по предназначението му, извън така очертА.те рамки и в нарушение на установените в посочените разпоредби забрА., представлява злоупотреба с правото и води до неправомерно упражняване на същото. Тази злоупотреба с правото обуславя противоправността на действието на носителя на правото и възможността от същия да бъде търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на трети лица. Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради което и не се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а тъй като има отношение към противоправността на действието, трябва да бъде доказано, наред с причинната връзка и вредите, от лицето което 5 претендира обезщетение за претърпени вреди. В този смисъл решение № 201 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 3973/2018 г. нa 4 г. о. на ВКС.