Решение № 1487 от 20.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1487 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000500984 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 260109/ 17.01.2023г. на СГС, ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 13264/17г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за 7 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната от него част решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел за осъществен механизма на ПТП, който фактически е отключен от водача на лек автомобил „Рено“, в който е пътувала пострадалата. Независимо, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е управлявал същия с превишена скорост, ако не е била внезапната поява да другото МПС без светлинна сигнализация и в нарушение на ЗДвП, от непозволено за излизане мястото на пътното платно, необозначено като улица, ПТП не би настъпило.

Затова са направили възражение, че водачът, чиято гражданска отговорност е застрахова от дружеството, не е виновен изцяло за настъпване на ПТП, защото за него то е внезапно, независещо от волята му случайно събитие, което не е могъл да предвиди и не е бил длъжен. Жалбоподателят поддържа, 1 че виновен за инцидента изключително и преимуществено е водачът на лек автомобил „Рено“, поради което исковете срещу него се явяват неоснователни. Съдът е следвало да определи квотите, като установи преимуществена вина за водача на лек автомобил „Рено“. Оспорил е вината на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, още повече, че дори и да беше го управлявал със съобразена скорост ударът би бил непредотвратим за него. Счита, присъдената сума за обезщетение за завишена. Няма достоверни източници, които да установяват телесните увреди. Поддържа, че към момента на ПТП застраховката е била прекратена. Искът за мораторна лихва е неоснователен, защото ищецът е препятствала дружеството да осъществи плащане на застрахователно обезщетение.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или да присъди обезщетение в по- нисък размер.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител К. А. е оспорила жалбата. Твърди, че е неоснователна.

Решението е правилно и законосъобразно.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът К.

А. твърди, че на 07.12.2016г. около 18.40ч. в с. Габарево, община Павел Баня на път I-6, км.289+200 е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ********, управляван от Л. И. М. и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, управляван от К. А. Т.. За произшествието са съставени Протокол за оглед, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и фотоалбум. Образувано е досъдебно производство. В хода на разследването е установено, че вина за ПТП имат и двамата водачи. Ищецът е пътувала на предна дясна седалка в лек автомобил „Рено 19“ и при удара е получила следните увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение с данни за изпадане в безсъзнателно състояние, контузия на гръдния кош и таза в дясно. Транспортирана е била до МБАЛ „ д-р Хр. Стамболски“- гр.

Казанлък, където е престояла до 10.12.2016г. Проведено й е консервативно 2 лечение с медикаменти. От ПТП са й причинени болки и страдания от травмите, стрес, психически и физически дискомфорт. След изписването й от болницата е продължила да бъде замаяна и е спазвала постелен режим около 3 седмици. И до сега ищецът няма ясен спомен за случилото се. Гражданската отговорност на виновния водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е била регистрирана при ответника за периода от 07.09.2016г. до 24.12.2016г.

Предявила е застрахователна претенция пред застрахователя, който й е определил обезщетение от 2000лв., с което тя не е съгласна. Затова моли съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от датата на увреждането/ПТП/ до окончателното му изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва иска за неимуществени вреди. Счита го за неоснователен. Не оспорва, че има договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Голф“, сключена при него. Заявява, че ищецът е депозирала пред него застрахователна претенция на 07.07.2017г. и й е определил обезщетение. Поканили са я да представи пълномощно в оригинал за адв. Щ. или друга банкова сметка, но такива не са представени. Тя е препятствала дружеството да изпълни задължението си и предявеният иск е недопустим. Не оспорва, че ищецът е получила само леки телесни увреди от ПТП. Оспорва, че водачът, застрахован в дружеството е виновен изцяло за пътния инцидент. Той е осъществен и поради виновното поведение на водача на лек автомобил „Рено 19“. Направил е възражение за съпричиняване на вредите от ищеца поради това, че е била без обезопасителен колан. Не е спорно, че ПТП е станало при независимо съизвършителство.

Оспорва размера на иска и го счита за завишен. Не се установява пряка причинноследствена връзка на твърдените неимуществени вреди с ПТП. Поддържа, че към момента на ПТП застраховката „Гражданска отговорност“ е била прекратена поради неплащане на втората вноска от застрахователната премия с падеж 06.12.2016г.

Третото лице помагач „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД счита предявения иск за допустим, признава, че има валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ********. Счита, че неоснователно е привлечено в процеса. Оспорва иска по 3 основание и размер, както и всички твърдения, изложени в исковата молба.

Оспорва за ищеца да са настъпили описаните увреждания. Оспорва, че застрахованият при него водач е виновен изцяло за настъпилото ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца към вредите поради това, че е пътувала без поставен предпазен колан. Счита претендираното обезщетение за прекомерно.

Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на местопроизшествието е, че на 07.12.2016г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие.

Безспорно е, че при него е пострадала К. А..

Прието е за безспорно, че за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП.

Не се спори, че ищецът е предявила доброволна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 07.07.2017г.и във връзка с нея е образувана щета. Застрахователят е определил такова от 2000лв., но не го е изплатил. В тази връзка са представени и приети писмени доказателства.

Към исковата молба е представена епикриза от МБАЛ „Д-р Хр.

Стамболски“ АД- Хирургично отделение. В хода на съдебното дирене е приета История на заболяването от същото лечебно заведение.

Не се спори, а и от постановление от 04.05.2017г. на РП- гр. Казанлък се установява, че наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител е прекратено.

Към отговора на исковата молба са представени и приети писмени доказателства: писмена претенция от 07.07.2017г,. изходяща от ищеца, писмо от 07.08.2017г., адресирано до К. А. и такова от 07.12.2017г. Представена е и приета кореспонденция между дружеството и представителите на ищеца, протокол от заседание на застрахователно- експертна комисия от 03.08.2017г.

С определение от 02.08.2019г. на САС, постановено по гр.д. № 3007/19г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

В хода на съдебното дирене е допусната

4 медицинска експертиза, изготвена от вещо лице, специалист ортопедия и травматология, която е дала заключение за уврежданията, които е получила ищецът: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош, контузия на таза. Те са във връзка с катастрофата. Вещото лице е посочило какво лечение е предприето по отношение на ищеца, както и че през първите седем дни болките са били с по- голям интензитет. Мозъчното сътресение при правилно проведено лечение има нормален оздравителен и възстановителен процес от 3-4 седмици. При него няма паталогични промени в мозъчния паренхим. В допълнително заключение е посочено дали ищецът има увреждания специфични за поставен предпазен колан. Няма данни как е протекъл възстановителния процес или за настъпили усложнения. Няма данни за рехабилитационни процедури. Не е било необходимо ищецът да ползва чужда помощ. В съдебно заседание заключението е допълнено чрез обясненията на експерта като той е посочил , че при страничен удар ролята на предпазния колан е минимална.

Съдът възприема заключенията като компетентни, обосновани и обективни, основаващи се на научните правила.

По делото е допусната единична автотехническа експертиза- основна и допълнителна, която е дала заключение за мястото на настъпване на удара, за скоростта на автомобилите преди и към момента на удара, причините за настъпване на произшествието и механизма му. Той е бил предотвратим за водача на лек автомобил „ Рено 19“, тъй като е има видимост и е могъл да пропусне движещия се лек автомобил „Фолксваген “ и след това да пресече платното за движение. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген“ е 33м. при скорост от 50 км/ч. Отстоянието, на което се е намирал до мястото на удара в момента на навлизане на другия автомобил е 22,70м. За водача на лек автомобил „Фолксавен Голф“ ударът е бил технически непредотвратим с аварийно спиране и при движение с разрешената скорост.

Вещото лице е посочило предназначението на предпазния колан и неговата функция при удар. При страничен удар той е неефективен. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението.

Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза като я счита за обоснована, компетентна и изчерпателна.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

5

Свидетелят

К. А. е водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, участвал в ПТП и е очевидец на произшествието. Описва къде е станал пътния инцидент, кога е забелязал другия автомобил. Ищецът е била на предна дясна седалка и си е била ударила главата в прозореца. Не знае дали е била с колан. Извикали са линейка, която е транспортирала. Свидетелят посочва, че е карал с 60 км.ч.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищеца в размер на 7 000лв.

Приел е възражението за съпричиняване за неоснователно.

Пред настоящата инстанция нови доказателства са ангажирани във връзка с извършеното от въззивния съд разпределение на доказателствената тежест с определение от 12.04.2023г. относно възражението на застрахователя, че към момента на ПТП застрахователното правоотношение е било прекратено. Ищецът е представила справка от ГФ, която е приета по делото и от която се установява, че застрахователния договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е била прекратена на 24.12.2016г.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ и за присъждане на законната лихва върху присъдено обезщетение.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.