Решение № 3329 от 12.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3329 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯВНД при участието на секретаря ДВН като разгледа докладваното от ЯВНД Административно наказателно дело № 20221110214600 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е въз основа на постъпила жалба от „*******“ ООД, ЕИК:

*********, представлявано от управителя ВС , срещу наказателно постановление № СО-ЗУО-Ю-22-25КС-453 от 20.10.2022 г., издадено от Кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и 1л. 157, ал. 4, вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.

Жалбоподателят оспорва извършеното нарушение и иска отмяна на издаденото наказателно постановление. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Изрично уточнява, че всякакви видове отпадъци се изхвърлят на самия строителен обект, на сепарирани в него за тази цел места, непосредствено до изграждащата се сграда, доколкото на посоченото място няма реализирана улична мрежа.

1

Алтернативно твърди, че случаят е маловажен и се позовава на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Кмета на Столична община, се представлява от юрк. К. Същата оспорва депозираната жалба и иска от съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Заявява, че нарушението било доказано по категоричен начин и нямало допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Счита, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.06.2022 г. около 12:00 часа служители на Столичен инспекторат към Столична община, сред които и свидетелят Г. С., извършили проверка в град София, район „Подуяне“, ******* на обект Високоетажна жилищна сграда с магазини, гаражи и ПГ в УПИ I- 1140,1141,1221,1263, кв. 9, м. Хаджи Димитър. При проверката било констатирано, че дружеството жалбоподател като строител е „изхвърляло неопасни отпадъци /строителни отпадъци – тухли, остатъчен бетон, стиропор, дървени палета и др. / на неразрешени за това места /извън границите на обекта/. Приложен е снимков материал и е съставен констативен протокол № КП-22-0023322/03.06.2022 г. Обектът не бил ограден, но в същото време били изхвърляни строителни материали извън границите му. Посочва, че техническият ръководител на присъствал на място и протоколът бил съставен по тази причина в негово отсъствие. Други документи във връзка със собствеността и границите на имота не били представени, но на проверителите същите били известни от други случай на проверка. Проверяващите не възприели лично и непосредствено, както и никой не ги е уведомил да е видял, че отпадъците са изхвърлени или се изхвърлят от работници на строителния обект, а предположили, че било така, понеже същите се намирал в непосредствена близост до обекта.

Предвид на това срещу строителя „******* *******“ ООД, ЕИК *********, чиито данни били взети от информационната табела на обекта, 2 бил съставен АУАН № 22-25КС-453 от 22.06.2022 г. за извършено нарушение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушението. След това, същият бил връчен и подписан при съставянето му от пълномощник – В. Г. К., ЕГН **********, съгласно договор за правна защита и съдействие № 048521/20.06.2022 г. като е същия не били посочени възражения в него.

Административнонаказващият орган приел, че изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното наказателно постановление № СО-ЗУО-Ю-22-25КС-453 от 20.10.2022 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и 1л. 157, ал. 4, вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.

Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г. С., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелят подробно описва извършената проверка и констатираното нарушение, като изрично отбеляза, че отпадъците са намирали извън границите на строителния обект, но в непосредствена близост до него. Макар да било работен ден, към момента на проверката техническият ръководител отсъствал. Той и колегите му не възприели лично и непосредствено, както и никой не ги е уведомил да е видял, че отпадъците са изхвърлени или се изхвърлят от работници на строителния обект.

Показанията на свидетеля са последователни и правдиви като намира опора и в приложения по делото писмен доказателствен материал, включително и в снимковия такъв. В случая обаче и от събраните доказателства не може да се направи категоричен и недвусмислен извод, че именно строителят „******* *******“ ООД, ЕИК ********* е отговорен за изхвърлянето на остатъчния бетон на процесното място.

Писмените доказателства са еднозначни и не си противоречат, поради което и съдът не намира за необходимо да ги обсъжда поотделно.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

3

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред Софийски районен съд, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лева едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места. Времето, мястото, начинът на извършване на нарушението и самоличността на нарушителя са съществени елементи както на наказателното, така и на административнонаказателното обвинение, като всеки един от тях трябва да бъде доказан по несъмнен и категоричен начин, за да бъде ангажирана отговорността на „******* *******“ ООД, ЕИК ********* за извършено нарушение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.

Такъв не е настоящият случай, доколкото от събраните в хода на производството доказателства се установи, че отпадъците са се намирали извън границите на строителния обект, т. е. на общодостъпно място и е било възможно да бъдат изхвърлени на посоченото място от всяко едно лице.

Установи се също, че проверяващите не са възприели непосредствено изхвърлянето на строителните отпадъци.

В тази връзка обвинението се основава единствено на предположения, че строителят „******* *******“ ООД, ЕИК ********* е отговорен за деянието, тъй като бетонът бил в близост до строителния обект. Всяко съмнение се тълкува в полза на нарушителя, като той може да бъде признат за виновен, само ако обвинението е доказано по несъмнен начин и не почива на предположения. От събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и недвусмислен извод, че наказаното лице „******* *******“ ООД е отговорно за изхвърлянето на строителните отпадъци на процесното място. С оглед посоченото, съдът приема, че не се доказва по изискуемия категоричен начин повдигнатото обвинение, поради недоказаност на извършителя на нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран.

На посоченото основание обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на спора, жалбоподателят има правно на разноски на 4 основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Такива не се установяват направени обаче, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд, НО, 100 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ЗУО-Ю-22-25КС-453 от 20.10.2022 г., издадено от Кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и 1л. 157, ал. 4, вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, на „*******“ ООД, ЕИК: ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5