Решение № 381 от 10.03.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1664/2024
- Вид
- Решение № 381
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 20.10.2025
- Състав
- Николай Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 ал.2 т.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл.21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 381 гр. Русе, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Ст. С.ов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. С.ов Гражданско дело № 20244520101664 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с процесуално-правно основание чл.422 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Девил Синема Груп ЕООД твърди, че на 31.01.2021г. бил сключен договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу между ищеца и ответницата И. В. С. с ЕГН:********** за обучение, като ответницата се задължила лично по този договор да заплати сумите, посочени в чл.5.4 от него. Договора бил сключен при следните условия: Агенцията да предостави на Персонажа обучение в 5 модула, като продължителността на всеки модул бил 2 месеца, организирани в 4 посещения на месец. Място за провеждане на обучението било предвидено да се осъществява първоначално в гр. Русе, ул. „Васил Друмев“, СОУ „Йордан Йовков", в залата на училището, като ползването на залата ставало по силата на Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.02.2021 г. със Спортен клуб по Муай Тай „Торус", стопанистващ обекта, а в последствие по силата на Протокол от 18.09.2021 г. – в гр. Русе, бул. „Липник" № 121 Д, в обект № 3.002, находящ се на втори надпартерен етаж в „МОЛ Русе", стопанисван от „М.О. Русе" ЕАД и по силата на Договор за наем на недвижим имот от 03.12.2021 г. със СНЦ „Арт Русчук" 1 по отношение на имот ТК „Данц“, находящ се на адрес: гр. Русе ул.
„Чипровци" № 21.
Твърди се в исковата молба, че със собствени кадри и по силата на Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.12.2020 г. с „ЛИ" ЕООД, ищецът осигурил и наел квалифицирани преподаватели, които да водели заниманията – М. Д. П., Ц. Ц.; Л. П.; Н. Б.; Н. Д., С. Б. И. Х. Л. В..
Ищецът твърди, че предвид усложнената епидемиологична обстановка в страната, на някои от предварително определените дати не били проведени занимания по независещи от ищеца причини, както следва: на 20 и 27.03.2021г., предвид наложените от МЗ ограничения във връзка с усложняване на епидемиологичната обстановка; на 08.05.2021г. във връзка с промени в обученията в цялата страна и издадените заповеди от министъра на здравеопазването; на 10.07.2021 г. във връзка с провеждането на парламентарните избори. Ищецът след консултации с множество обучаващи се и с родители, взел решение, за да се намали риска от заразяване, обученията вместо всяка седмица да бъдат провеждани по еквивалент – през една седмица в посочените часове и дни от уикенда в продължение на общо 20 посещения, всяко с продължителност от 120 до 180 минути, вместо с продължителност от 60 до 90 минути като по този начин били наваксани пропуснатите занимания.
Съгласно договорът срока на обучението бил определен на 10 месеца, но предвид непредвидените обстоятелства обучението продължи до края на м.февруари 2022г. Било уговорено ответницата да заплати на Агенцията такса от 1020 лева за участие си в „Изиграй го" и проведения курс на обучение. Била й е предоставена възможност относно начина на плащане, а именно: плащайки еднократно таксата или на 12 равни вноски от по 85 лева в срок от 12 месеца след подписването на договора, като ответницата избрала втория начин на плащане. Уговорено било, че първата вноска в размер на 85 лева щяла да бъде заплатена в срок от 7 дни от подписване на договора. Част от същата била заплатена на 31.01.2021 г. Съгласно чл. 5, т. 19 от договора, обучаващият следвало да посещава редовно курса на обучение съгласно график като присъствал на минимум 80% от всички занятия, но не сторил това.
Съгласно чл. 7, т. 4 от договора, той можел да бъде прекратен едностранно от Персонажа, респективно родителят при подаване на двумесечно писмено предизвестие. В този случай от договора при 2 едностранно прекратяване на този договор от Персонажа, респективно родителя, то последния дължал да заплати на Агенцията всички месечни вноски, дължими до изтичане на срока на предизвестието, а обучаващият се разполагал с възможността да продължи да посещава курса на обучение в този период. Тези разходи за обучение били направени за целия период на договора, т. е. обучаващия бил създал необходимата организация за провеждане нa обучението, като независимо, дали обучаващия се явявал или не, разходите вече били направени до края на срока на договора, и затова неустойката обхващала целия срок на договора. Целта на неустойката била, не неоснователно да се обогати обучаващия, а да бъде компенсиран за направените от него разходи.
Съгласно чл.7, т.3 от договора, същият можел да бъде прекратен едностранно от Агенцията при системно нарушаване на правилата от Персонажа, респективно законния представител /родител/. В този случай, съгласно чл. 8.1 от договора при едностранно прекратяване на договора, поради виновно поведение на Персонажа възпрепятствал провеждането на обучението или отсъства на повече от 20% от занятията, или не заплати в срок дължимите вноски. Това водело до разваляне на Договора от страна на Агенцията, като се дължала неустойка в размер на незаплатените вноски от стойността обучението, което било в общ размер на 1020 лева. Ответницата била заплатила частично една такса в размер на 50 лева.
Във връзка със системните нарушенията на договора от страна на длъжника била изпратена Покана за доброволно изпълнение, с която ответницата била уведомена, че ищеца считал процесния договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу за прекратен, считано от 02.08.2021 г. Поканата-уведомление била изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД и била върната с резолюция „Непотърсена“. Поканата била изпратена и на личния имейл на длъжника. Отговор не последвал от страна на ответницата.
Договорът бил прекратен от страна на ищеца за това, че към 02.08.2021г. длъжникът бил нарушил поетите задължения по чл. 5, ал. 1, т. 4 за заплащане на стойността на обучението, предмет на договора, тъй като не заплатил към този момент, както следва:
1) остатък от първа по ред вноска в размер на 35,00 лева, дължими в 3 срок от 7 дни отподписване на Договор за предоставяне на обучение и участие в реал шоу от 31.01.2021 г., т.е. в брой до 07.02.2021 г.;
2) втората по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.03.2021 г. до 05.03.2021 г.;
3) трета по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.04.2021 г. до 05.04.2021 г.;
4) четвърта по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.05.2021 г. до 05.05.2021 г.;
5) пета по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.06.2021 г. до 05.06.2021 г.;
6) шеста по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.07.2021 г. до 05.07.2021 г.;
С едностранното прекратяване на договора от страна на ищеца, длъжникът следвало да заплати освен незаплатените месечни вноски в общ размер на 460,00 лева за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 31.01.2021 г., дължими до датата на неговото прекратяване 11.08.2021 г., както и неустойка в размер на незаплатените вноски за стойността обучението в размер 510,00 лева незаплатени суми – неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 31.01.2021г.
Било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 5810/2023 г. по описа на РРС. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2869/07.11.2023г., с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 970,00 лева, представляваща главница, от които 460,00 лева – незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, 510,00 лева – неустойка за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 239,34 лева – лихва за периода от 08.08.2021г. до 07.11.2023г., както и държавна такса в размер на 25,0 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, но ответника подал възражение в срок, поради което бил предявен настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 970,00 4 лева, представляваща главница, от коят о 460,00 лева – незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, 510,00 лева – неустойка за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, сумата от 239,34 лева – лихва за периода от 08.08.2021г. до 07.11.2023г., както и държавна такса в размер на 25,0 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2023г. до изплащане на вземането.
В срока по чл.131 о т ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който развива съображения за неоснователност на предявените искове.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми в размер на 970,00 лева, представляваща главница, от която 460,00 лева – незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, 510,00 лева – неустойка за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, сумата от 239,34 лева – лихва за периода от 08.08.2021г. до 07.11.2023г., както и държавна такса в размер на 25,0 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2023г. до изплащане на вземането по Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, сключен на 31.01.2021г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която длъжникът е подал възражение.
Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че през ноември 2020г. ищцовото дружество провело кастинг за набиране на участници в риалити формат в МОЛ гр.Русе, по време на който явилите се лица били уведомени, че одобрените ще бъдат поканени на допълнителна 5 среща. Такава се състояла на 31.01.2021г. в хотел „Космополитън“ гр.Русе. На нея присъствала ответницата, както и всички разпитани по делото свидетели.
Видно от представения в о.с.з. на 12.02.2025г. проект на договор, ищцовото дружество предварително осигурило бланки на договори, които предоставяло на присъстващите лица. Съгласно показанията на св.Димитрова, представителите на ищеца изисквали да се плати депозит в размер на 50,00 лева и незабавно подписване на договора, чрез който било обяснено, че участникът давал съгласието си да бъде сниман в риалити формата, за който е избран. По делото се установи по безспорен начин, че н е е било време, респективно възможност от страна на участниците за запознаване и прочитане на текста на договора. Впоследствие, след предявяване на иска от страна на ищеца „Девил Синема Груп“ ЕООД, както ответницата, така и св.Димитрова узнали, че договорът включвал освен участие в риалити формат и обучение.
Установената фактическа обстановака дава основание на съда да формулира извод, че ответницата е подписала договора, след като изначално е била въведена в заблуждение от страна на ищеца.
Видно от приетия, като писмено доказателство договор, подписан от ответницата, ищецът се задължил да „организира и предостави качествено обучение“ на С. в пет модула (модул 1 - Креативно мислене и сценарна структура; модул 2 - Импровизация; модул 3 - Ритмика и Вокал, модул 4 Пластика и модул 5 - Актьорско майсторство за кино), с продължителност на всеки два месеца, част от които да използва за създаване на риалити формата „Изиграй го“, като по делото не се спори, че ответницата не е посещавала нито един от часовете на обучение.