Определение № 2611 от 10.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2611 гр. София, 10.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20258002900831 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мобил експрес“ ЕООД срещу решение №7 0 9 от 30.12.2024г. по в.гр.д. №355/2024г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение №1385 от 06.10.2023 г. по гр.д.

№1432/2023г. на Районен съд – Плевен и: е прието за установено, че касаторът дължи на Н. П. Н. следите суми: 12 326,78 лв. – главница, представляваща заплатени от Н. П. Н. вместо „Мобил експрес“ ЕООД сума от 2 000 лв. - частична сума по фактура №********** от 27.09.2012 г., издадена от „Стройпродукт“ ЕООД и 5 280 евро с левова равностойност от 10 326,78 лв.

- месечна вноска, дължима от „Мобил експрес“ ЕООД по договор за кредит, сключен с „Пощенска банка“ (понастоящем „Юробанк България“ АД); както и 6 255,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 12 326,78 лв. за периода от 20.12.2017г. до 20.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда (20.12.2022г.) до окончателното изплащане на сумата, предмет на издадена Заповед по чл.410 от ГПК №3711 от 21.12.2022г. по ч.гр.д.

№6718/2022г. на Районен съд – Плевен, е отхвърлено предявеното от „Мобил експрес“ ЕООД, евентуално възражение за прихващане на ищцовото вземане за главница от 12 326,78лв. с насрещно парично вземане по чл.284 ал.2 ЗЗД на „Мобил експрес“ ЕООД против Н. П. Н. за сумата от 32 000 лв. - платена в брой от разплащателна сметка на „Мобил експрес“ ЕООД, открита в „Юробанк България“ АД, на ищеца Н. П. Н. с основание – връщане на временна финансова помощ, и за сумата от 850 евро - наредена от разплащателна сметка на „Мобил експрес“ ЕООД, открита в „Юробанк 1

България“ АД, по банкова сметка на Н. П. Н., открита в „Юробанк България“ АД, клон Плевен с основание – вноска по кредит, като неоснователно и недоказано; е отхвърлено предявеното от „Мобил експрес“ ЕООД, гр.Плевен, евентуално възражение за прихващане на ищцовото вземане за главница от 12 326,78лв. с насрещно парично вземане по чл.284 ал.2 ЗЗД на „Мобил експрес“ ЕООД против Н. П. Н., за предаване на всичко, което Н. П.

Н. е получил в изпълнение на договор за поръчка в общ размер на сумата 119 226,90 лв. /представляваща сбор от 74 810 лева и 22 710 евро с левова равностойност от 44 416,90лв./, от които: платени от разплащателната сметка на „Мобил експрес“ ЕООД, открита в „Юробанк България“ АД, на Н. П. Н. на 26.08.2016г. 30 110 лева за захранване на сметка, на 12.04.2017г. сума от 15 000 лева – прехвърляне на средства, както изтеглени в брой от Н. П. Н. от разплащателната сметка на „Мобил експрес“ ЕООД, открита в „Юробанк България“ АД, суми, както следва: на 04.05.2017г. на сумата от 1200 лева, на 15.05.2017г. на сумата от 2000 лева, на 16.05.2017г. на сумата от 3000 лева, на 18.05.2017г. на сумата от 9500 лева, на 18.05.2017г. на сумата от 1500 лева, на 22.05.2017г. сумата от 5000 лева, на 02.06.2017г. сумата от 1500 лева, на 08.06.2017г. сумата от 2000 лева, на 16.06.2017г. сумата от 2000 лева, на 14.08.2017г. сумата от 2000 лева, на 02.02.2017г. сумата от 20 000 евро, на 12.05.2017г. сумата от 1000 евро, на 18.10.2017г. сумата от 1710 евро, като погасено по давност.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и вероятно недопустимо. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд в противоречие с чл. 103, ал.2 от ЗЗД и Тълкувателно решение №2 от 18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г., ОСГТК на ВКС е приел, че не може да се прихваща с погасено по давност вземане (вземането на прихващащия ответник), когато пасивното вземане (вземането на ищеца) е възникнало преди да изтече давностният срок за вземането на прихващащия ответник. Твърди, че изводът на решаващия съд, че на 20.12.2017 г. ищецът Н.

Н. е платил сочените от него суми в общ размер от 12 326,78 лв. със собствени парични средства, а не с парични средства собственост на ответника по делото „Мобил експрес“ ЕООД, е неправилен и необоснован. Аргументира, че с отговора на исковата молба от 24.04.2023 г. ответното дружество е направило изявление за прихващане в условията на евентуалност ако съдът приеме, че Н. Н. е платил задължението със собствени средства, да компенсира с насрещните задължения на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата от 119 226,90 лв., станали изискуеми в периода 26.08.2016 г. до 18.10.2017г. Счита, че горепосоченото възражение за прихващане е основателно и следва да бъде уважено, защото са установени двете насрещни парични вземания, техния размер, датите, на които са възникнали и станали изискуеми, като първият момент, в който прихващането е било възможно да се осъществи е 20.12.2017г., когато е възникнало пасивното вземане, ако същото се приеме за доказано. Навежда доводи, че от една страна въззивният 2 съд е приел, че към 20.12.2017 г. ищецът Н. П. Н. е бил съдружник в ответното дружество „Мобил експрес“ ЕООД с дял от 70 % от капитала, поради което правният му интерес да изпълни задължение на дружеството произтича от вероятното намаление върху имущественото му право по чл.133 ал.1 ТЗ на част от печалбата, но от друга страна не е взел предвид, че към тази дата ищецът е имал задължение по чл. 284, ал.2 от ЗЗД към ответното дружество в размер на 119 226,90 лв., което не е погасил и не е оспорил. Изтъква, че по този начин ищецът е засегнал негативно имуществото на дружеството, съответно е засегнал собственото си имуществено право на част от печалбата.

С оглед на това счита, че за Н. Н. нито е съществувал правен интерес да изпълни, нито е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на такъв, за да настъпи законната суброгация по чл. 74 от ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. При своевременно направено с отговора на исковата молба възражение за прихващане от кой момент се смятат погасени двете насрещни вземания, когато едно от тях или и двете са спорни/неликвидни? 2. От кой момент поражда действие направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане? 3. Допуска ли се прихващането и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да се бъде извършено преди изтичането на давността?

4. Има ли значение кога е настъпила ликвидността? 5. От кой момент следва да се смятат за погасени двете насрещни вземания? 6. При произнасяне на с ъ д а (с уважаване, съответно отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска и поражда ли решението сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите факти на активното вземане? 7. Когато възражението за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, е основателно, може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес? В раздел ІІ от изложението поставя следните въпроси: 1. В хипотеза на предявен по чл.74 от ЗЗД иск от съдружник в дружество с ограничена отговорност против дружеството в което е съдружник, винаги ли е налице правен интерес за съдружника да изпълни паричното задължение на дружеството, за да встъпи в правата на кредитора? 2. Правният интерес на съдружника зависи ли от размера на дяловото му участие в капитала на дружеството или не зависи? 3. Всеки съдружник в дружество с ограничена отговорност ли има правен интерес да изпълни парично задължение вместо дружеството, в което членува, за да встъпи в правата на кредитора? 4.

Оборимо ли е предположението, че всеки съдружник в дружество с ограничена отговорност има правен интерес да изпълни парично задължение вместо дружеството, в което членува, за да встъпи в правата на кредитора и 3 чия е доказателствената тежест за това? Твърди, че въпросите по т.1-7 са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. дело № 2/2020 г., ОСГТК на ВКС. По въпросите от т.8-т.11 поддържа наличието на допълнителното основание по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като съществуващата съдебна практика не дава изчерпателен отговор на тези въпроси.

Ответникът по касация Н. П. Н., гр. Плевен, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 20.12.2017 г., ищецът Н. П. Н., в качеството на трето лице, е изпълнил с лични средства от банковата си сметка чужд дълг - изискуемо и ликвидно към датата на плащането парично задължение на ответното търговско дружество „Мобил експрес“ ЕООД частично в размер на 2 000 лв. по фактура № ********** от 27.09.2012г., издадена от „Стройпродукт“ ЕООД, за стойност на СМР съгласно протокол обр.19 по сключен между „Мобил Експрес“ ООД и „Стройпродукт“ ЕООД и договор от 14.05.2012 г., както и че на същата дата е изпълнил още едно задължение на ответното търговско дружество спрямо „Пощенска банка“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/, представляващо месечна вноска по договор за кредит в размер на 5 280 евро, с левова равностойност от 10 326,78 лв. Въз основа на справка от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е констатирал, че към датата на погасяване на чуждите задължения (20.12.2017 г.) ищецът Н. е бил съдружник в ответното търговско дружество с 70 % дял от капитала.

Решаващият съд е приел, че Н. П. Н. е имал правен интерес от изпълнението на чуждите задължения, доколкото неизпълнението на задълженията на дружеството би накърнило имуществената му сфера - правото му на част от печалбата от дейността на дружеството, в случай на предприемане на действия по събиране на вземанията на кредиторите. Изложил е аргументи, че изпълненото задължение в размер на 2 000 лв. по фактура №**********/27.09.2012 г. не е било погасено по давност, тъй като за същото е било подадено заявление по чл.410 от ГПК депозирано на 27.09.2017г., чрез лицензиран пощенски оператор, в рамките на 5-годишния давностен срок от изискуемостта на вземането. Решаващият съд е приел за неоснователно и недоказано и правоизключващото възражение на ответника, релевирано с отговора на исковата молба, относно погасяването на задълженията със средства на дружеството. Във връзка с този довод, въззивният съд е изложил мотиви, че Н. Н. е бил упълномощен от управителя на „Мобил експрес“ ЕООД да извършва всякакви действия на разпореждане с откритите на името на „Мобил експрес“ ЕООД банкови сметки, за което свидетелства и пълномощно 4 от 12.10.2015г. с нотариална заверка на подписа, както и че на посочените в отговора на исковата молба дати ищецът е теглил средства от банковата сметка на ответника в „Юробанк България“ АД и също така е извършил три превода от сметката на дружеството по собствените си сметки. Приел е, че ответното дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че ищецът Н. е превел изтеглените парични средства от банковите сметки на дружеството по свои лични сметки преди 20.12.2017 г., нито че с преведените от сметка на дружеството по сметка на ищеца на 26.08.2016 г. сума в размер на 30 110 лв. и на 12.04.2017 г. сума в размер на 15 000 лв. от сметка на дружеството е извършено процесното погасяване на чуждо задължение.

Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e69d5970-febf-4a1d-9cb6-bf373b63fdf1