Решение № 2857 от 06.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2857 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330104896 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя А. Г., чрез пълномощник юрисконсулт Х. Х., е предявил против З. А. Г., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. П., ж. к. „*********“, бл. ***, ап. ****, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 18373/ 2023 г. на ПРС, V-ти гр. състав, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8773/ 13.12.2023 г., суми, както следва: главница в размер на 391, 96 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 28.02.2020 г.- 14.12.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ж. к. ************„*“, бл. *** ет.

***, ап. ***, обезщетение за забава в размер на 101, 54 лева за периода 30.04.2020 г.31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за периода 28.02.2020 г.- 14.12.2020 г. ответникът имал задължения към ищеца в размер на 391, 96 лева - за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в гр. П., ж. к.

„*************“, бл. ***, ап. ***, както и начислени лихви за периода 30.04.2020 г.31.10.2023 г. в размер 101, 54 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***********, като собственик на посочения имот, на осн.

1 нот. акт от 2008г., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Твърди се ответникът да е титуляр на партидата на основание покупко-продажба, тъй като имотът бил закупен от нея с нот. акт от 2008 г.

Начисленията по измервателното устройство са били извършвани по реда на развалено индивидуално измервателно устройство на осн. чл. 26 от ОУ, доколкото същото било с изтекла метрологична годност – било монтирано 2007г. и не било преминавало последваща метрологична проверка. Имало вписани показания за служебно начислени количества – за двама обитатели, като съгл. ОУ на дружеството имали право да завишават количествата на тримесечие с по 1 куб. м. на обитател. На два пъти през 2019г. на ответницата и съпруга й били връчвани покани за доброволно плащане. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 18373/ 2023 г. на ПРС, 5-ти гр. с-в, длъжникът депозирал възражение, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми.

Претендират се и разноските в настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. К. А.. На първо място се твърди исковете да са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като липсвало договорно правоотношение между страните. На следващо място се твърди исковата молба да е нередовна, като неотговаряща на изискванията на чл. 127 от ГПК. По същество се твърди исковете да са неоснователни.

Твърди се имотът да е бил необитаем в периода м. 11.2011г. – началото на 2022г., поради което и за този период в същия да не е била потребявана доставена питейна и отведена канална вода. След 2022г. собствениците на имота се върнали от чужбина, но заживели в друг свой имот, като процесният такъв продължил да не се ползва. В периодите, в които се връщала от чужбина, ответницата е живяла в друго жилище и процесното такова изобщо не е било ползвано, съответно вода в него изобщо не била потребявана. Твърди се, че своевременно ответницата е депозирала пред ищцовото дружество възражение за служебно начислените количества вода с вх. № *********/27.01.2021г., като след възникналите спорове с ищеца, ответницата е занесла водомера на служители на ищеца от отдел „Хидроконтрол“, осъществен е метрологичен контрол на същия и е установено, че е годно измервателно устройство. Било установено и, че от монтажа до датат на проверката преез водомера са преминали 243 куб. м. вода, като ответницата е поискала на това основание преизчисляване на дължимите суми. Това преизчисляване обаче и до момента се отлагало от служителите на ищеца, като същевременно от ответницата се претендирали служебно начислени суми за необитаемото жилище. На следващо място се прави възражение за погасяване на предявените искове с тригодишна погасителна давност. Възразява срещу начина на формиране на задължението и цената, на която са начислени процесните количества вода. Оспорват се представените с исковата молба писмени доказателства като съдържание, дата на издаване и автентичност, и се прави искане да се задължи ищеца да представи в оригинал описаните в исковата молба фактури. Прави доказателствени искания.

2

В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № № 8773/ 13.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 18373/ 2023 г. на ПРС, V-ти гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 391, 96 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 28.02.2020 г.- 14.12.2020 г. за обект, находящ се в гр. П.в, ж. к. „**********“, бл.

***, ет. ***, ап. ***, обезщетение за забава в размер на 101, 54 лева за периода 30.04.2020 г.31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство: 25 лева- за държавна такса и 50 лева- за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника, който е депозирал възражение, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.

По делото са представени справка за задълженията на абоната, справка за водомер, покани за доброволно плащане, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната, по отношение на които са направени в с.з. съпоставка с оригиналната книга и се установява съответствие.

Представени са в оригинал и процесните 11 броя фактури.

Приети са още справка от Агенция по вписванията за недвижима собственост на ответницата, както и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №***, том ***, рег. № ***, дело № ******** г. на Нотариус ****** *****, рег. № ****, с който процесният имот, находящ се в гр. П., ж. к. „***********“, бл. ***, ап. ***, е закупен от ответницата и съпругът й.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели- по един, ангажиран от всяка страна (протокол от с.з. от 13.05.2025 г.). Св. С. Н. М.- служител на ищеца и ************* на комплекса, в който се намира жилището на ответницата, посочва, че отчитал обекта през 2020 г., но водомерът бил с изтекла метрология, защото бил монтиран преди повече от 10 години, в която връзка той връчил на собствениците известие за неговата смяна. Първоначално му се осигурявал достъп да отчита, като били записани двама обитатели, които полагали подписи в карнета. Не знаел за пуснати жалби от лицата, но си спомня, че му били казали, че няма да ползват апартамента и оттогава вече нямало начисляване на консумация, но това станало, считано от месец 01.2021 г. Св. А. С. Г.*********** на ответницата, посочва, от закупуването на имота около 15 години никой не го ползвал, защото се намирали в чужбина, като се върнали малко преди Ковид пандемията и после пак заминали. Били уведомени, че трябва да сменят водомера, дори си купили нов, но той не станал, като извикали после и специализирана фирма, която да провери уреда и се установило, че същият е напълно редовен, след което го пломбирали. Водели делото, за да 3 си платят реалната консумация, а не служебно начислената. Били подали и жалба по случая, като към момента вече апартаментът им бил продаден. В България имали и друг имот- къща в село У., където оставали през лятото, като повечето време живеели там, а не в гр. П.

Прието е и писмено възражение на ответницата от 27.01.2021 г., с искане за преизчисляване на консумацията на вода, съобразно реалните показания на водомера.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извършва от оператора срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Според чл. 31 ал. 2 от същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От друга страна, в чл. 3 от цитираната вече Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Имотът е придобит от ответницата в режим на СИО със съпруга й, тя е записана като титуляр на партидата, а нейното име фигурира и в карнетите. В тази връзка лицето има качеството потребител като ползвател с открита на свое име партида, поради което съгласно посочената по- горе нормативна уредба за него възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода.

В имота е имало водомер, който обаче е бил монтиран през 2007 г., видно то вписванията в карнета и след изтичане на 10 години според нормативно установеното, уредът вече подлежи на метрологична проверка. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се констатира, че ответницата и съпругът й са били уведомени за това, че е следвало да сменят водомера си, който предвид изтичане на метрологичната му годност, вече се счита за неизправно измервателно устройство. От разпита на съпруга се установи, че именно заради това те са си купили нов водомер, който обаче не е могъл да бъде монтиран, а в последствие са извършили и техническа проверка на съществуващия си водомер, който е бил установен като изправен. Това обаче е станало след процесния период, като в рамките на същия (2020 г.) няма спор, че абонатът не е изпълнил дадените му указания да смени измервателния уред. Именно поради това в имота на основание чл. 26 ал. 2 от ОУ са начислявани служебно по 10 куб.м. вода като за двама обитатели, увеличаван на всяко 4 тримесечие с по още 1 куб.м. за всеки обитател и така е извършван отчета. След установяване на редовността на уреда, самият инкасатор вече посочва в разпита си пред съда, че са спрели да правят служебно начисляване. До този момент обаче ответникът не е изпълнявал задълженията си по ОУ като потребител на предоставяните му от ищеца услуги, поради което следва да понесе и неблагоприятните последици, свързани със служебния отчет на водомера.