Определение № 4247 от 20.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4247 гр. София, 20.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607441 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22 от НПК, вр. чл. 250, ал.4, изр.2 от НПК /изм. ДВ бр. 48 от 2023г./

Образувано по частна жалба от М. И. Ц. срещу разпореждане на съдията-докладчик № 12518/07.11.2022г. по НЧХД №3260/2022г. по описа на СРС, НО, 110 състав, с което наказателното производство по делото е прекратено

В частната жалба сe излагат съображения, че в тъжбата е описано агресивното поведение на Л.М., в опитите му да го прегази на два пъти с л.а., което според тъжителя е било планирано предварително. Изразява се несъгласие с приетото от СРП и СГП в постановленията, с които е отказано да се образува наказателно производство. Прави се искане за отмяна на атакуваното разпореждане и лицето срещу което е подадена тъжбата да бъде подведено под отговорност за извършени престъпления по чл. 130, ал.1, и чл.144,ал.1 и ал.3 от НК.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери правилността и законосъобразността на атакуваното разпореждане, намира за установено следното:

Пред СРС е била подадена тъжба от М. И. Ц., срещу Л.М., поради следните действия и заплахи на въпросното лице : На 09.11.2021г., около 16.30 часа/подробностите Ц. не излага, тъй като сочи, че ги е описал в жалбите срещу това лице до 01 РУ – СДВР/, до контейнера на бл.6, видял, че Л.М. е изхвърлил вещи от мазето му. На въпрос „Защо е направил това и с какво право ?" М. го нарекъл „боклук“ и че ще го оправи той него. Отправил и други обидни думи. След това М. с управлявания от него л.а. е тръгнал срещу тъжителя, като е заковал спирачки на сантиметри от него и отново натиснал газта. Ц. се втурнал към контейнера за боклук, за втори път М. спрял на сантиметри от контейнера. Ц. потърсил помощ чрез тел. 112. Твърди, че на място дошла патрулна кола и служителите съставили протокол. Описва емоционалното си състояние и лицата, които могат да свидетелстват за 1 описаното от него. Отбелязва, че М. е продължил да заплашва него и сина му, като доказателство сочи изпратено му съобщение на 05.01.2022г. Отделно от това М. започнал да пуска писма в пощенските кутии, с което злепоставял доброто име на тъжителя.

Сочи, че в следствие на случилото се на 09.11.2021г., както и продължаващия след това психически тормоз, е получил изтръпване на периферията на пръстите на двете ръце, отслабнал с 14 килограма. В заключение е отправил искане на основание чл.161,ал.1 от НК да бъде възбудено наказателно преследване срещу Л.М., както и да му бъде изплатено обезщетение по справедливост, за нанесените му неимуществени вреди / л.2-3 от нчхд/.

По повод на тази тъжба е било образувано НЧХД №3260/2022г. по описа на СРС, НО,110 състав.

Съдията-докладчик с разпореждане от 30.03.2022 г., е оставил без движение тъжбата, като е указал на тъжителя в 7-дневен срок от получаване на разпореждането, да приложи документ за внесена държавна такса, да индивидуализира обвиняемото лице с посочване на трите му имена, както и да представи писмени доказателства за образувани, водени и спрени наказателни производства за същата деятелност от същото лице, по повод твърденията в тъжбата за подадени жалби до 01 РУ-СДВР и СРП. Други указания не са били давани.

ЧТ е представил доказателства за платена ДТ. и е предоставил писмени доказателства. По делото са били изискани и представени постановления на СРП и СГП.

С разпореждане № 12518 от 07.11. 2022г. съдията –докладчик е приел, че в подадената тъжба от М. И. Ц., срещу Л.Л. М., се излагат обстоятелства за извършени две престъпления от общ характер — закана за убийство по смисъла на чл.144, ал.3 от НК и самоуправство по смисъла на чл.323, ал.1 от НК, за които вече е сезирал прокуратурата и са налице постановления на СРП и СГП, за отказ да се образува наказателно производство, но тъжителя може да обжалва постановлението на СГП пред по-горестоящата прокуратура.

Съобразно изложеното и на основание чл.250, ал.1, т.1, пр.2, вр.ал.4, вр. чл.81,ал.1,вр. чл. 24,ал.5,т.2 от НПК съдията –докладчик от СРС е прекратил образуваното по тъжбата наказателно производство.

Въззивният съдебен състав констатира, че в оспореното разпореждане съдията –докладчик не е аргументирал по никакъв начин, защо счита, че изложеното в тъжбата обуславя извод за наличието на извършено престъпление по чл. 323, ал.1 от НК и такова по чл. 144, ал.3 от НК, които се преследват по общия ред, като само декларативно е посочил, че това е така.

В производството по дела от частен характер, тъжбата има характер на обвинителен акт, поради което законът предоставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но задължителни. Те са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Тази норма постановява, че тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Без съмнение изискванията визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК, касаещи реквизитите на тъжбата, представляват гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така и за правото на защита на подсъдимия, поради което имат императивен характер.

2

Въззивният съдебен състав констатира, че първата инстанция не е изпълнила задължението си да даде указания на тъжителя ясно да опише случилото се и да формулира претенцията си срещу посоченото лице М., дали същата касае само датата 09.11.2021г., или и последващите, с оглед описаната от него деятелност на М., претендира ли да му е нанесена телесна повреда и ако да, кога и каква, в какво точно се изразяват заканите срещу него лично и/или срещу близките му и кога са били осъществени. И едва след това да прецени има ли основания за прекратяване на наказателното производство при това изцяло или частично.

На този етап от съдържанието на тъжбата не може да се направи извод, че тъжителя претендира за извършено пр. по чл. 323,ал.1 от НК, както е приел СРС. А по отношение евентуално наличието на чл.144 от НК, обстоятелствата не са изложени ясно и точно и не позволяват еднозначна преценка, каквато прибързано и не мотивирано е сторил СРС. По отношение евентуално пр. по чл. 130, ал.1 от НК, също не са изложени с достатъчна яснота и пълнота обстоятелства от тъжителя и указания за отстраняване на тези недостатъци на тъжбата следва да бъдат дадени от СРС.

Поради изложеното, въззивният съд, намира подадената частна жалба за основателна, а атакуваният съдебен акт за неправилен и незаконосъобарзен.

Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС, за разглеждане от друг състав, тъй като конкретния съдия-докладчик е формирал преценка по същество въз основа на която е прекратил наказателното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 12518 от 07.11.2022г. на съдията-докладчик по НЧХД № 3260/2022г. по описа на СРС, НО, 110 –ти състав.

Връща делото на СРС за разглеждане от друг състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3