Решение № 5626 от 03.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5626 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100513069 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 5467/27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 48776/21 г. по описа на СРС, 113 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 415 ГПК искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. И.

Ш., че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 29151/21 г. по описа на СРС, 113 състав, а именно – сумата от 1900 лв., представляваща неплатена главница по договор за заем № 191659, сключен на 25.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и за сумата от 625,39 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.08.2018 г. до 25.05.2021 г., като е отхвърлен иска за обезщетение за забава за разликата над уважения до пълния предявен размер от 994,14 лв. С решението е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. И. Ш. по реда на чл. 415 ГПК иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи 1 на ищеца сумата от 225,92 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.07.2018 г. до 10.12.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 29151/21 г. по описа на СРС, 113 състав. С решението М. И. Ш. е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 90,98 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 495,68 лв. – разноски в исковото производство, а „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдена да заплати на М. И. Ш. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 339,20 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 650 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.

С влязло в сила определение № 29542/03.11.2022 г., постановено по гр. д. № 48776/21 г. по описа на СРС, 113 състав, е изменено решение № 5467/27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 48776/21 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта за разноските, като е намален размера на присъдените в полза на ответника М. И. Ш. разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство от 339,20 лв. на 64,65 лв. и в исковото производство от 650 лв. на 123,89 лв.

Подадена е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу решение № 5467/27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 48776/21 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, в която искът за договорна възнаградителна лихва в размер на 225,92 лв. за периода от 09.07.2018 г. до 10.12.2018 г. е отхвърлен. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл. 19 ЗПК /обн. ДВ, бр. 35/14 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на него е приложимо изискването на ал. 4 на чл.

19 ЗПК ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с ПМС. Твърди, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е 10 %, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0 % плюс десет пункта отгоре. Посочва, че определеният в договора размер на ГПР от 49,45 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен процент е 40,08 %, поради което договореният размер на лихвата не е нищожен поради противоречие със закона – чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Твърди, че неправилно съдът е приел, че размерът на възнаградителната 2 лихва, която надвишава трикратно размера на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Поддържа, че лихвите при небанковите институции са по – високи с оглед риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките по различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност, поради което меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не – законната лихва. Твърди, че за да защити потребителя и избегне неоснователно обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонент, който се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максималния му размер. В тази връзка поддържа, че преценката за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сбора на договорната лихва, заедно с другите разходи, не надвишава фиксирания максимален размер на ГПР. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи иска за договорна възнаградителна лихва. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – М. И. Ш. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че правилно съдът е приел, че уговореният годишен лихвен процент в размер на повече от 4 пъти /40,08 %/ от размера на законната лихва противоречи на добрите нрави. Посочва, че предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесната уговорка не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения, и равнопоставеността на съконтрахентите. Моли за потвърждване на решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

Подадена е въззивна жалба и от М. И. Ш. срещу решение № 5467/27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 48776/21 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, в която са уважени предявените искове за главница и за мораторна лихва. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Поддържа, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че между ответницата и цедента по договора за цесия „С.К.“ ООД е налице облигационно правоотношение по договор за паричен заем № 191659/25.06.2018 г., както и че ответницата е била надлежно уведомена за 3 извършената цесия. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК, поради което предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на сключен между „С.К.“ ООД и М. И. Ш. договор за паричен заем № 191659/25.06.2018 г., вземането по който е било цедирано на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и че заемната сума е била усвоена от кредитополучателя. Твърди, че процесният договор съответства на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 ЗПК. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 25.06.2018 г. е бил сключен договор за паричен заем № 191659, по силата на който „С.К.“ ООД е предоставило на М. И. Ш. потребителски кредит в размер на 1900 лв. Посочва, че съгласно уговореното договорът има характер и на разписка за получаване на заемната сума. Твърди, че общата стойност на плащанията по договора възлиза на сумата от 2125,92 лв., заедно с договорната лихва, и същата е била платима на 12 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 177,16 лв. Посочва, че падежът на първата вноска е бил на 09.07.2018 г., а на последната – на 10.12.2018 г. Твърди, че срокът на договора е изтекъл, но ответницата не е 4 погасила задълженията си по договора, а с договор за цесия от 24.09.2019 г. вземанията били прехвърлени в полза на ищеца. Посочва, че поради забава в плащането на част от погасителните вноски, в полза на кредитора била начислена и лихва за забава в размер на 994,14 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1900 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 191659/25.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2021 г. до окончателно плащане на вземанията, 225,92 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 09.07.2018 г. до 10.12.2018 г., и 994,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.07.2018 г. до 25.05.2021 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответницата М. И. Ш. оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че подписът под договора за кредит и искането за предоставянето му не е неин, както и че не е уведомена за цедирането на вземането. Прави възражение за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК. Прави и възражение за недействителност на клаузата за неустойка, уговорена в договора и фигурираща в погасителния план като част от дължимата погасителна вноска, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП – тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Прави възражение за нищожност на клаузата за договорна възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва процесната сума по договора за потребителски заем да й е била предоставена и да е усвоена от нея. Претендира разноски.

От представения като доказателство по делото договор за паричен заем № 191659/25.06.2018 г. към искане № 0267108, сключен между „С.К.“ ООД, като заемодател, и М. И. Ш., като заемател, се установява, че е постигнато съгласие за предоставяне на заем в размер на 1900 лв., който се усвоява в деня на подписване на договора, с дата на първо плащане – 09.07.2018 г., дата на последно плащане – 10.12.2018 г., фиксиран лихвен процент – 40,08 % върху 5 усвоения размер, годишен процент на разходите – 49,45 %, и задължение на заемателя да заплаща текущото си задължение, дължимо за предходния месец и включващо усвоена и непогасена главница, договорна лихва, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране през целия срок на договора.

Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за заем с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 1900 лв., съгласно параметрите, посочени в чл. 3 от договора, като се е задължил да я върне на заемодателя в сроковете и при условията, описани в погасителния план и приложимите Общи условия към договора.

От представените като доказателства по делото нотариално заверени преписи от процесния договор, погасителния план и Общите условия към него се установява, че М. И. Ш. е положила собственоръчно подписа си под всяка страница от посочените документи.

Разпечатката съдържа 28 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e69c8438-d780-41ba-9911-388f65da36ce