Присъда № 63 от 05.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №63 от 05.08.2026г постановена по НОХД №920/2026 г по описа на Окръжен съд Пловдив

В Окръжен съд Пловдив е внесен обвинителен акт срещу Е. А. М. , роден на *** г. в гр. Х., живущ в с. ***, б., български гражданин, с основно образование, грамотен, безработен, неженен, неосъждан , ЕГН ********** за извършено престъпление ,а именно,че на 05.02.2026 г. в с. Бяла река, общ. П., обл. Пловдив е дал подкуп – дар – пари на сумата от 45 евро на полицейски орган – *** Т.А.Х. – *** ** степен в група „***“ към РУ – П. при ОД на МВР – Пловдив и *** И.К.В. – *** в група ***“ към РУ – П. при ОД на МВР – Пловдив, за да не извършат действия по служба, съгласно задълженията им по чл. 31, т. 1, пр. 1 от ЗМВР – „Административнонаказателната дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закона случай чрез установяване на административни нарушения“ и по чл.

189, ал. 1 от ЗДП – „Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон / ЗДвП/“, а именно да не съставят спрямо К.И.П., ЕГН ********** – водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.

№ ***, акт за установяване на административно нарушение за извършени нарушения по ЗДвП – по чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и да не съставят АУАН спрямо К.И.П., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането - за управление на МПС като лице, което не е собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ - престъпление по чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 от НК.

По искане на защитата и на подс.Е. М. производството се проведе по реда на чл.371 т.2 НПК,като подсъдимият призна изцяло обстоятелствата изложени в обвинителния акт ,като не пожела да се събират нови доказателства във връзка с тях.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно 1 година лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и глоба в размер на 10 000 лв /около 5200 евро/. Наказанието следва да бъде определено по реда на чл.58а ал.1 от НК,като се редуцира с една трета определеното първоначално от една година и шест месеца наказание лишаване от свобода.Изразява становище, че са налице множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,предвид което целите на наказанието биха се постигнали с отлагане изпълнението на наказанието. Според прокурора следва веществените доказателства,като предмет на престъплението да бъдат отнети в полза на държавата съгласно чл. 307а от НК.

Защитата изразява становище за доказаност на обвинението.Моли съда да определи наказание при отчитане на налични многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс.М.-чисто съдебно минало,съдействие за разкриване на обективната истина и самопризнания,още при разследването , искрено съжаление и разкаяние.

При упражняване правото си на защита подсъдимият поддържа казаното от защитника си.

В последната си дума подсъдимият моли съда за минимално наказание.Изразява съжаление и разкаяние.

Подсъдимият Е. А. М., е роден на *** г. в гр. Х., живущ в с. ***, б., български гражданин, с основно образование, грамотен, безработен, неженен, неосъждан , ЕГН:

**********.

1

На 05.02.2026 г. малко преди 20 часа подс. Е. А. М. заедно със свидетеля К.И.П. се намирали в с. Бяла река, обл. Пловдив в близост до магазин „Пауловмия“, където разговаряли. В хода на разговора двамата говорили, че синът на подс. М. – Т. Е. А. е в Нидерландия, а лекият му автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *** отдавна не бил каран и било възможно да му падне акумулатора. В тази връзка двамата решили да отидат до дома на подсъдимия и св. П. да покара автомобила, тъй като обвиняемият не притежавал СУМПС. Малко след 20.00 часа на 05.02.2026 г. М. и П. запалили горецитираният лек автомобил и тръгнали да се движат по улиците на с. Бяла река, обл. Пловдив. Автомобилът се управлявал от св.П., а до него се возил подс. М.. Докато се движили по ул. „11-та“ в селото, зад техния автомобил се появил полицейски лек автомобил „Шкода“, в която служебните си задължения изпълнявали полицаите Т.Х. и И.В.. Същите били в наряд като автопатрул за времето от 19.00 часа на 05.02.2026 г. до 07.00 часа на 06.02.2026 г. Двамата полицаи са полицейски органи, съобразно ЗМВР. Свидетелят Т.Х. е служител на РУ – П., който заемал длъжността *** ** степен в група „***“ към РУ – П. при ОД на МВР – Пловдив, а свидетелката И.К.В. заемала длъжността ***– *** в група „***“ към РУ – П. при ОД на МВР – Пловдив. При осъществяване на наряда двамата свидетели, докато патрулират имали правомощия по служба да извършват проверки и провеждат административнонаказателна дейност по установяване на административни нарушения, както и да съставят актове за установяване на административни нарушения - съгласно чл. 31, т. 1, пр. 1 от ЗМВР – „Административнонаказателната дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закона случай чрез установяване на административни нарушения“ и по чл.

189, ал. 1 от ЗДП – „Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон / ЗДвП/“.

Като забелязали пред себе си да се движи лекия автомобил, управляван от св. К. П., полицейските служители – Х. и В. подали звуков и светлинен сигнал, след което св. П. преустановил движението на автомобила и слязъл от него, като също така слязъл и подс. М..

Свидетелят П. отишъл до полицейския автомобил и застанал до предна лява врата, където след извършена справка полицаите установили самоличността му и му заявили, че автомобила, който управлява е със служебно прекратена регистрация, както и че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Полицаите обяснили на П., че за това нарушение се предвижда лишаване от право за управление на МПС, т.е. че следва да бъде отнето свидетелството му за управление на МПС и му казали да изчака в управлявания от него автомобил. Разговорът между полицаите и св. П. бил дочут от подс. Е. М., който отишъл до предна лява врата на полицейския автомобил, на която стъклото било спуснато до долу, обяснил че автомобилът е на сина му и че е помолил П. да покара автомобила, защото дълго време не е управляван. Свидетелят Т.Х. обяснил и на подс. М., че автомобилът няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и е със служебно прекратена регистрация, както и че следва за това нарушение да се отнеме свидетелството за управление на водача. В този момент подс. М. казал на полицаите: „Дайте да измислим нещо“, „Дайте да направим каквото трябва и да забравим за нещата“, на което св. Х. отговорил, че няма какво да се направи и следва да бъдат съставени 2 бр. актове за установяване на административни нарушения на водача. Подс.М. продължил да настоява, като заявил „Хайде, каквото кажете ще направим, само не му взимайте книжката, ще почерпим и ще забравим за случилото се“, след което бръкнал в джоба си, извадил няколко банкноти, които пуснал през отворения преден ляв прозорец в краката на св. Х.. В този момент свидетелите Х. и В. слезли от автомобила, заключили го и се обадили на оперативната дежурна част при РУ – П., за да повикат разследващ ***, който да извърши оглед, като запазили местопроизшествието до провеждане на оглед.

Видно от протокола за оглед на местопроизшествие е, че същият е извършен по отношение на лек автомобил „Шкода“ с рег.№ ***, бял на цвят с надписи „Полиция“, на *** и пред предна лява седалка, върху гумена стелка се намерили общо 4 бр. банкноти в евро, 2 които били иззети, както следва: 1 бр. банкнота с номинал 20 евро с № RS2518158912; 2 бр. банкноти с номинал 10 евро с № VA3049677992 и № WA9550064719; 1 бр. банкнота с номинал 5 евро с № ТС3636003143, всички на стойност 45 евро.

По отношение на водача на автомобила – свидетеля П. били съставени 2 бр. АУАН, от които единия със сериен № GА 4642407 за нарушение по чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а другия № GА 4642408 за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането - за управление на МПС като лице, което не е собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Подкупът-пари в размер на 45 евро, били дадени от подс. Е. М. на полицейските служители Т.Х. и И.В., в качеството им на полицейски орган, за да не извършат действия по служба, а именно – да не съставят спрямо К.И.П. – водач на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *** горецитираните актове за установяване на административни нарушения по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП и по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

Приетата фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум , АУАН, месечен график за изпълнение на служба „ППД“ в РУ - П., Заповед за преназначаване на държавен служител, Актове за встъпване в длъжност, типове длъжностни характеристики, Заповед за оправомощаване на държавни служители относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и Кодекса на застраховането, характеристична справка, справка съдимост, както и веществените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин , че от обективна и субективна страна подс.Е. А. М. е осъществил състава на престъпление по чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 от НК ,а именно на 05.02.2026 г. в с. Бяла река, общ. П., обл. Пловдив е дал подкуп – дар – пари , сумата от 45 евро на полицейски орган – *** Т.А.Х. – *** ** степен в група „***“ към РУ – П. при ОД на МВР – Пловдив и *** И.К.В. – *** в група ***“ към РУ – П. при ОД на МВР – Пловдив, за да не извършат действия по служба, съгласно задълженията им по чл. 31, т. 1, пр. 1 от ЗМВР – „Административнонаказателната дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закона случай чрез установяване на административни нарушения“ и по чл.

189, ал. 1 от ЗДП – „Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон / ЗДвП/“, а именно да не съставят спрямо К.И.П., ЕГН ********** – водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.

№ ***, акт за установяване на административно нарушение за извършени нарушения по ЗДвП – по чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и да не съставят АУАН спрямо К.И.П., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането - за управление на МПС като лице, което не е собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: К. П.,св.Т.Х. и св.Ив.В., от обясненията на подс.Е. М., от приложените протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, месечен график за изпълнение на служба „ППД“ в РУ - П., Заповед за преназначаване на държавен служител, Актове за встъпване в длъжност, типове длъжностни характеристики, Заповед за оправомощаване на държавни служители относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и Кодекса на застраховането, характеристична справка, справка съдимост, АУАН , както и от веществените доказателства – 4 бр.банкноти с номинал – един брой от 20 евро,два броя от по 10 евро и един брой с номинал от пет евро,техническа експертиза относно истинността на банкнотите.

Направеното от подс. Ем.М. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в 3 обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано от събраните в досъдебното производство доказателства. От показанията на двамата свидетели – Х. и Ив.В., които съдът кредитира като обективни, безпристрастни, взаимно допълващи се и еднопосочни, се установява поведението на подс.М. на инкриминираната дата и място.