Разпореждане № 1390 от 24.11.2025, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1390 гр. Перник, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251700100102 по описа за 2025 година

С протоколно определение от 09.05.2024 г. РС-Перник е прекратил на основание чл. 118, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК производството по гр.д.№5305/2021 г. по описа на съда след предприето от К. В. Г. ЕГН ********** и Г. В. Г. ЕГН ********** изменение на предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили за ищците вследствие на смъртта на техния баща В. Г. Г. ЕГН ********** срещу „Автотрейд 99“ ЕООД ЕИК 113061463 по реда на чл.214 ал.1 изр. 1 от ГПК от такива, предявени на основание чл.200 КТ в такива, предявени на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. С определение № 502/09.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 408/2024 г. на Окръжен съд – Перник, потвърдено с определение № 629/10.02.2025 г. на ВКС по ч.к.гр.д.№ 330/2025 г., II г.о., е оставена без уважение жалбата на ответното дружество срещу така постановеното определение, като е прието, че в производството по обжалване на определението по чл. 121 ГПК не подлежи на проверка преценката на районния съд за допустимост и основателност на искането на ищците за изменение на първоначално предявените искове чрез въвеждане на ново или добавяне на допълнително основание, която е обективирана с постановяване на определение по реда на чл. 214 ГПК. Прието е, че изменените обстоятелства определят спора като граждански, а не като трудов и обосновават квалификация на исковете по чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, а не по чл. 200 КТ, което на основание чл.104 т. 4 ГПК обуславя изпращането на делото на родово компетентния съд – Окръжен съд – Перник.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ответното дружество „Автотрейд 99“ ЕООД и бащата на ищците В. Г. Г. ЕГН ********** бил сключен трудов договор, по силата на който последният изпълнявал длъжността „***“.

Поддържа се, че в изпълнение на трудовите си задължения, на 27.06.2021 г. срещу 1

28.06.2021 г., същият отпътувал за гр.***, ***, където следвало да натовари нови автомобили от завод на „Форд“, които да бъдат извозени до Р Италия, откъдето да бъдат натоварени употребявани автомобили, които да бъдат превозени до Р България.

Твърди се, че на 28.06.2021 г. в гр. ***, ***, придвижвайки се като пасажер с лек автомобил от мястото на товарене до мястото на автомобилите, претърпял ПТП, при което получил множество травматични увреждания. Поддържа се, че на 23.08.2021 г. бащата на ищците В. Г. Г. ЕГН ********** починал вследствие на трудова злополука.

С уточняваща молба от 09.08.2022 г. след дадени от РС-Перник указания по реда на чл.129 ал.2 ГПК се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищците на основание чл.200 КТ сумата от по 200 000 лв., представляваща обезщетение от смъртта на техния баща В. Г., починал на 23.08.2021 г. вследствие на трудова злополука, настъпила на 28.06.2021 г.

В първото открито съдебно заседание пред РС-Перник ищците чрез пълномощника си са посочили, че след подаване на исковата молба са настъпили нови обстоятелства, а именно - с влязъл в сила административен акт е постановен отказ злополуката, довела до смъртта на баща им, да бъде призната като трудова. Уточнили са, че лицето, което е управлявало лекия автомобил, в който се е возил баща им, е работило по трудов договор с ответника и ПТП е причинено при изпълнение на възложената му работа, но при неспазване на утвърдения ред за придвижване на територията, на която тя е извършвана. Противоправното поведение е довело до реализиране на ПТП, следствие от което са травматичните увреждания на бащата на ищците, станали причина за неговата смърт. Поискали са да бъде допуснато изменение на предявените искове досежно основанията им, като исканията към съда са останали за осъждане на ответника да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди в размери от по 200 000 лв. С уточняваща молба от 30.04.2024 г., докладвана в открито съдебно заседание на 09.05.2024 г., ищците са преповторили вече изложените факти. След указания от ПОС с уточняваща молба от 19.09.2025 г. ищците чрез пълномощника поддържат, че за същите е налице правен интерес от предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, като навеждат, че със заявеното в първото по делото открито съдебно заседание пред РСПерник изменение на исковете е извършена замяна на основанието, но не е изменено искането към съда, поради което и същото е допустимо. В депозирано становище в предоставения му от съда срок ответното дружество поддържа, че предприетото изменение на иска е недопустимо.

За допустимостта на предявения иск съдът следи служебно по всяко време на процеса, като в случай, че констатира, че предявеният иск е недопустим, следва да прекрати производството по делото.

Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на 2 делото се въвежда от ищеца – поначало с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Когато с петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение, в обстоятелствената част на исковата молба той следва да изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпял, и как те са му причинени от страна на ответника. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът следва да изложи и обстоятелствата, които според него са причинили всяка от вредите (човешко поведение – действия или бездействия, поведение на животно или въздействие от друга вещ и пр.), както и връзката им с ответника (деяния на самия ответник – физическо лице, дейност на ответника – юридическо лице или конкретни действия или бездействия на негови служители и т. н.). Основанието на иска представлява съвкупност от факти, включени в хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда материалното субективно право; фактите, обуславящи легитимацията на страните. Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг юридически факт, респективно различна правна норма в сравнение с този, посочен в исковата молба, и извежда от него претендираното право.

Петитумът се предопределя от съдържанието на спорното право и вида на търсената защита (например осъдителен иск за принудително реализиране на вземане за определена парична сума; осъдителен иск за изпълнение на конкретно действие).

Съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът може да измени или основанието на иска или неговия петитум, но не и двете едновременно, тъй като ще се стигне до въвеждане на спорен предмет, който няма нищо общо с първоначално заявения; извършените процесуални действия до изменението на иска биха били изцяло неизползваеми (липсва възможност за проявление на принципа на процесуална икономия – новата претенция следва да се разгледа в отделен исков процес).

При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран.

Процесуалният закон позволява на ищеца да извърши промяна в първоначално очертаните с исковата молба обективни предели на спора, като измени основанието на иска или искането си при спазване на уредените в чл. 214 ГПК съдопроизводствени правила. Промяната е допустима само при условие, че не се нарушава произтичащата от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум.

Едновременното изменение на основанието и на петитума е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на процеса и не е позволено от закона, защото има за последица цялостна подмяна на предмета на делото. В конкретния случай предприетото от ищците изменение на иска е обосновано с нови факти, реализирани 3 след подаване на исковата молба, а именно- с влязъл в сила административен акт бил постановен отказ злополуката, довела до смъртта на В. Г., да бъде призната като трудова. Константно се приема в съдебната практика, че имуществената отговорност на предприятието при смърт или увреждане здравето на работник по чл. 200 КТ е самостоятелна и в своето приложно поле изключва отговорността по ЗЗД.

Гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя на работата за вреди, причинени от изпълнителя на работата, се ангажира по реда на чл. 49 ЗЗД в хипотези извън кръга на очертаните в чл. 200 КТ, т. е. когато работата не е възложена по трудово правоотношение. В конкретния случай ищците са заместили първоначално посочените в исковата молба правопораждащи факти с други такива, като предприетата промяна в основанието на иска е недопустима и поради това, че промяната във фактическите твърдения предполага и промяна в петитума на исковата молба, който съдържа искане за изплащане на претендираните суми като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на бащата на ищците вследствие на трудова злополука, а такава промяна е недопустима с оглед забраната на чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК, доколкото съставлява по същество предявяване на нов иск /в т.см.и решение № 174 от 4.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 798/2012 г., II т. о., ТК/. Не се касае за детайлизиране на иска посредством релевиране на конкретни фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора, нито за отстраняване на вътрешни противоречия между изложените фактически твърдения.

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба вх.№8261/12.10.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №102/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски Апелативен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4