Определение № 2866 от 15.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2866 гр. София, 15.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Частно наказателно дело № 20251100205590 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.213, ал.5 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба от адв. Л. М. Г., срещу постановление от 14.03.2025г. на Софийска Градска Прокуратура за отказ от образуване на наказателно производство по прокурорска преписка № 22176/2024 година по описа на Софийска Градска Прокуратура, потвърдено с постановление от 23.07.2025 година на Софийска Апелативна Прокуратура по прокурорска преписка № 1652/2025 година по описа на Софийска Апелативна Прокуратура.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното постановление. Сочи се, че по преписката не са били извършени необходимите действия за събиране на доказателства. Според жалбоподателя извършената от първата инстанция проверка е повърхностна, формална и незадълбочена. По същество се моли за отмяна на атакуваното постановление и извършването на нова обективна и безпристрастна проверка, съответно разследване в хода на образувано досъдебно производство.

В обобщение жалбоподателят счита, че са налице достатъчни данни за образуване на досъдебно производство, в каквато насока претендира именно за отмяна на прокурорското постановление и връщане на преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Софийски Градски Съд, след като се запозна с материалите, събрани в хода на прокурорската проверка, както и с доводите и възраженията на 1 жалбоподателя, намира за установено следното:

I. По процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата срещу постановлението от 23.07.2025г. на Софийска Апелативна Прокуратура, с което е потвърдено постановление от 14.03.2025г. на Софийска Градска Прокуратура за отказ за образуване на досъдебно производство е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, пред местно и родово компетентен съд, по смисъла на чл.213, ал.4 във вр. с ал.1 от НПК.

II. По съществото на обжалвания акт:

Въз основа на събраните материали по извършваната проверка съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Пр.пр. № 22176/2024г. по описа на СГП е образувана след подаден сигнал от адв. Л. Г., в който се твърди, че ИВСС не е извършил дължимата проверка по закон на твърденията, изложени в негов сигнал. Заявява, че е налице престъпно бездействие, изразяващо се в погазване на закона от страна на инспектора към ИВСС, на който преписката е била разпределена, а именно инспектор С.М.. Според него е налице явен конфликт на интереси, който изкисва намеса на Прокуратурата на Република България.

На 24.06.2024г. адв. Г. депозирал по електронната поща на ИВСС сигнал с вх. №13221/24.06.2024г. (peг. № РВ-15-72/25.06.2024г. по описа на ИВСС), с който отправил искане за извършване на проверка за наличие на конфликт на интереси по отношение на П.Х. - съдия в PC-Петрич, за която твърди, че е ипотекарен длъжник по силата на договор за договорна ипотека, сключен с „Юробанк ЕФ Джи България“ АД като се е ползвала с преференциални лихвени условия. Посочва още, че преди да стане съдия, Х. е била дългогодишен адвокат и е давала правни консултации на същата банка.

Въпреки това съдия Х. е разгледала и решила 7 частни граждански дела (ч.гр.д. № 1614/2023г., № 1593/2023г., № 1358/2023г., № 1317/2023г., № 1041/2023г., № 916/2024г. и № 805/2024г., всички по описа на PC-Петрич), в които иницииращата страна е била същата банка - „Юробанк ЕФ Джи България“ АД, която е подала заявление по чл.417 ГПК. Според жалбоподателя са налице основания за отвод на съдията поради наличен конфликт на интереси, какъвто обаче съдия Х. не си е направила, а е решила 2 делата по същество. Работата по преписката на ИВСС е възложена на инспектор С.М..

В Становище с изх. № СР-17-653/22.07.2024г. по описа на ИВСС инспектор М. посочва, че сигналът е регистриран в ИВСС на основание чл.175л, ал.3 ЗСВ за извършване на проверка по реда на Глава 9, раздел 16 от същия закон. В съответствие с чл.175л, ал.7, т.1 ЗСВ по сигнала е извършено предварително проучване. В хода на това проучване е изпратено запитване до посочената в сигнала банка. В постъпил на 11.07.2024г. в ИВСС отговор от банката е посочено, че съдия П.Х. има сключени договори за кредити по предлагани от Банката към момента на подписването им промоционални пакетни програми, предоставяни на всички клиенти, без индивидуални преференциални условия.

Инспекторът от ИВСС е посочил, че в сигнала не са налице конкретни данни за наличие на частен интерес при изпълнение на служебните функции на съдия Х. и за възможността да е получила конкретна материална или нематериална облага във връзка с разглеждането на делата. Разяснено е, че съгласно чл.11, ал.1 от Вътрешните правила за извършване на проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и проверки, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите от екипи на ИВСС, проверка за конфликт на интереси се извършва само при наличието на основанията по чл.175и, ал.6 ЗСВ след приключване на делата с влязъл в сила съдебен акт, отменен поради нарушение на процесуалните правила, които предвиждат основания за отвеждане от разглеждане на делата.

Останал недоволен от съдържанието на становището, адв. Г. го обжалвал пред АССГ, където било образувано адм.д. № 8009/2024г. по описа на съда, Трето отделение, 55 състав. С Определение № 14768/14.08.2024 г. съдът приел, че становището на ИВСС не представлява индивидуален административен акт и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК оставил без разглеждане жалбата на адв. Г.. С Определение № 10818/11.10.2024г. ВАС, Шесто отделение, оставил в сила Определението на АССГ.

С постановление от 27.11.2024г. СГП е възложила на Комисията за противодействие на корупцията извършването на предварителна проверка на основание чл.145, ал.1, т.3 ЗСВ като е дала и конкретни указания.

3

В хода на проверката е установен жалбоподателят адв. Л. М. Г., от който са снети сведения (л. 3-7 от проверката на КПК), в които той поддържа заявеното в сигнала. Настоява за извършването на пълна и задълбочена проверка на изнесените от него твърдения. Прилага копия от съдебни актове, при които съдия П.Х. се е отвела от разглеждането на делата по същество.

Снето е писмено сведение и от инспектор С.М. (л. 13-14), в което заявява, че сигналът е бил определен за разглеждане по реда на Глава 9, Раздел 16 ЗСВ и на случаен принцип бил разпределен на нея. Изрично е отбелязала, че никога не е чувала името на съдията, посочен в сигнала, но и след като преписката й била възложена не е установила контакт със същия съдия и нямала никакви взаимоотношения с нея. Подробно е разяснила реда, по който постъпилите в ИВСС сигнали се разглеждат. Той се състои от две фази предварително проучване и същинска проверка по реда на чл. 175м-175о ЗСВ.

В тази връзка сочи, че още на етапа на предварителното проучване, след като са били извършени съответните действия от страна на поверяващия екип, е било установено, че сигналът не съдържал данни за извършени нарушения от страна на съдията и съответно преписката била прекратена.

В хода на проверката са изискани и приложени копия от относимите съдебни актове, както и да бъдат извършени всички необходими действия, с оглед събиране на достатъчно данни по смисъла на чл.211, ал.1 от НПК.

Съдът, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорската преписка и след като провери законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление на прокурор от Софийска Градска Прокуратура, потвърдено с постановление на прокурор от Апелативна Прокуратура - София, намери за установено следното:

Относимите към предмета на произнасяне в хода на преписката данни са били правилно установени от представителя на Софийска Градска Прокуратура въз основа на достатъчни по своето съдържание и обем източници на сведения, като за целта са били приобщени сведения от посочените в сигнала лица. Въз основа на обоснована и правилна преценка на материалите по преписката, представителят на държавното обвинение е достигнал до законосъобразен правен извод за липсата на една от двете кумулативно установени предпоставки за образуване на досъдебно 4 производство по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК. В случая е бил налице законен повод, каквото се явява постъпването на процесния сигнал, представляващ съобщение до органите на досъдебното производство, но липсват достатъчно данни, събрани в хода на извършената проверка, от които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление, обосноваващо компетентност на Софийска Градска Прокуратура, на основание чл.35 от НПК, като съответна прокуратура.

От събраните в хода на преписката материали се установява, че в снетите сведения липсват данни за извършено престъпление от общ характер.

По преписката не са събрани данни за нарушаване или неизпълнение на служебни задължения, а също и превишаване на власт.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло, както фактическите констатации, направени от Софийска Градска Прокуратура и извършеният анализ на материалите по делото, така и в пълна степен правните му изводи.

Съдът изцяло подкрепя и направения от Софийска Апелативна Прокуратура анализ на данните по преписката, като не намира за нужно да го преповтаря за нуждите на настоящите мотиви. В тази връзка следва да се отбележи, че на наведените от жалбоподателя искания и акценти е отговорено изчерпателно и в двата постановени от прокуратурата акта. Освен, че анализът на събраните в хода на прокурорската проверка материали е изчерпателен, правилен и логичен, въз основа на него е установена по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която съдът също така напълно споделя.

При така изяснените в хода на проверката данни, правилен се явява изводът на прокурора, че липсват такива, които да формират основателно предположение за извършено престъпление от страна на посочените в сигнала лица. Осъщественият от страна на прокурора при Софийска Градска Прокуратура материално правен анализ на разпоредбата на чл.282 от НК е правилен и коректен. Резонно прокурорът е обособил и необходимите за съставомерността на деянието признаци от субективна страна, като е посочил, че същото следва да бъде осъществено при форма на вина пряк умисъл, а също и се изисква наличието на специална цел - да бъде набавена облага за дееца или за друго лице или да бъде причинена вреда другиму , също така е обърнато и изрично внимание, и на престъплението по чл.311 НК като също е 5 посочено, че не са налице признаците, обуславящи обективна и субективна съставомерност на деянието.

При упражняването на съдебен контрол по чл.213, ал.4 и сл. от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора, когато то е потвърдено от прокурор от погорна прокуратура, аналогично на процедурата по чл.243, ал.5 от НПК. В конкретния случай, съдът счита, че решаващият извод на представителите на прокуратурата, за наличието на законови предпоставки за отказ да се образува досъдебно производство е правилен и обоснован, като същият е направен при достатъчно изяснена фактическа обстановка при пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая.

Доказателствата са обсъдени от по-горестоящата прокуратура поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на взаимната връзка между отделните данни.

За да са налице достатъчно данни /а не доказателства/ прокурорът следва да е събрал предварителния фактически материал, който да има прогностична доказателствена стойност. Ако се образува ДП, тези данни ще преминат през механизма на процесуалното доказване. Предположението за извършено престъпление има само определена степен на вероятност и затова основанието за образуване на досъдебно производство няма да е доказано заключение, при все още липсваща съвкупност от доказателства и доказателствени средства. Това именно е и задачата на прокурора - да направи тази предварителна преценка за наличието на достатъчно данни. Като е обсъдил събраното до момента, е счел че не е необходимо да се събират повече данни за твърдяното престъпление поради което е постановил и отказ да образува наказателно производство. В тази връзка правилно е отчетено, че действията на съдебния инспектор няма как да се подведат под нормата на чл.282 НК, защото още в сигнала си до ИВСС жалбоподателят е твърдял, че са налице основания за отвод на съдията-докладчик по делото, т.е. наблюдава се оплакване от самата правораздавателна дейност на съда. Основанията за отвод по граждански дела са посочени в разпоредбата на чл.22 ГПК, а самата процедура по отвода е уредена в чл.23, ал.2 ГПК. Решението на съда за отвод е част от правораздавателната дейност по същество. Дали член на съдебния 6 състав следва да се отведе от разглеждане на делото е въпрос, който се решава от съда, разглеждащ делото или от по-горната съдебна инстанция, пред която решението се обжалва. ИВСС няма правомощията да преценява дали по конкретно дело даден съдия е следвало да се отведе или не. В конкретния случай от така установените и събрани в хода на настоящото производство материали, се установява, че от страна на Инспектор М. са предприети необходимите производствени действия, приключили с взето отношение по същество подробно обективирано в становище от 22.07.2024г. В тази връзка следва да се посочи, че ЗСВ като нормативен акт регламентиращ дейността на ИВСС, не съдържа нито една правна норма задължаваща административния орган да упражни своите правомощия като извърши проверка по реда на чл.