Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 24.11.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 452/2021
Вид
Решение № 164
Подписан
24.11.2021
Състав
Вилиян Георгиев Петров, Николина Петрова Дамянова, Георги Йовчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 43, ал.3, т. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 31, ал. 3 · Конституция на Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000452 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Н. В. Н. от гр. Шумен, подадена чрез адв. М. Д. от АК – Шумен, срещу решение № 10/24.06.2021г., постановено по т. д. № 97/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника конститутивен иск срещу СДРУЖЕНИЕ „ЛОВНО – РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „СОКОЛ - ШУМЕН“ – гр. Шумен, ЕИК 127532929, с правно основание чл. 25, ал. 4 във вр. ал. 6 от ЗЮЛНЦ, за отмяна решение на общото събрание на Сдружение „Ловно – рибарско дружество Сокол-Шумен“, проведено на 02.09.2020г., потвърждаващо решение на Дисциплинарния съд при сдружението по дисциплинарно дело № 1/2019г., с което на Н. В. Н. са наложени дисциплинарни наказания: лишаване от право да бъде избиран в ръководните органи на дружинки и сдружението за срок от една година и лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението с твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, липса на мотиви и постановяване в противоречие със ЗАНН и ЗЛОД. Излагат се 1 съображения, че с обжалваното решение на общо събрание на членовете на сдружението са потвърдени наложени от дисциплинарния съд санкции за нарушение, което жалбоподателят не е извършил, с наказание, което не е предвидено за такова нарушение. Искането е за отмяна решението на първоинстанционния съд и уважаване на иска.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Насрещната страна, представлявана по пълномощие от адв. Г.Г. от Адвокатска колегия- Шумен, представя в срок отговор, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Шуменският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на Н. В. Н. от гр. Шумен, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ, за отмяна решение на Сдружение „Ловно– рибарско дружество „Сокол - Шумен“ – гр. Шумен, ЕИК 127532929, проведено на 30.05.2015г., по т. 9 от дневния ред, с което е потвърдено наложеното на ищеца наказание по д.д. № 1/2019г. на Дисциплинарния съд на сдружението.

В исковата молба ищецът твърди материална незаконосъобразност на обжалваното решение на Общото събрание, като конкретно се сочат следните нарушения на закона и Устава: неспазване от страна на Дисциплинарния съд на срока, определен в чл. 24, ал. 32 от Устава; нарушаване презумпцията за невинност, установена с чл. 31, ал. 3 от Конституцията на РБ, в резултат на това, че в протокола по дисциплинарно дело № 1/2019г. ищецът не е посочен в качеството на обвиняем, а като „нарушител“; липсва произнасяне по възражение вх. № 25/13.02.2020г., в което има искане за отвод на членовете на УС, извършили проверката преди образуване на дисциплинарното производство; несъобразяване на административно производство от ТП на ДГС „Шумен“, приключило с акт, съгласно който не са констатирани допуснати нарушения на ЗЛОД и ЗОБВВПИ при процесния лов; неясна формулировка на нарушенията в дисциплинарното обвинение. Твърди се 2 също, че е нарушен чл. 24, ал. 3, б. „ж“ от Устава, тъй като за действия, предвиждащи налагане на наказание „изключване“ са наложени наказания, предвидени за други нарушения, както и че сроковете на наказанията са неясни и създават правна неопределеност.

Ответното сдружение, представлявано по пълномощие от адв. Г.Г. от АС - Шумен, изразява становище за неоснователност на иска, с подробно изложени в отговорите доводи и съображения по всяко едно от заявените с исковата молба основания за отмяна по чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ.

Решението на ШОС, с което конститутивният иск е отхвърлен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Правото на иск е надлежно упражнено, в преклузивния едномесечен срок по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ, от процесуалноправно легитимирано лице, които има качеството на член на ловно-рибарска дружина- с. Новосел, членуваща в СЛРД „Сокол-Шумен“ и разполага с потестативно право да иска отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на сдружението, които засягат негови права. Искът е насочен срещу процесуално легитимиран правосубектен ответник – сдружение на ловци, ловци - риболовци и риболовци, на чието общо събрание на делегатите, проведено на 02.09.2020г., е взето атакуваното решение.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Тъй като оплаквания в жалбата не са насочени конкретно срещу правилността на направените от първоинстанционния съд фактически констатации, а се твърди немотивираност на решението поради липса на „аргументи“, в смисъл на фактически и правни изводи по някой от основанията на иска, възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на 3

ГПК, се възприемат от въззивния състав, който препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд съобрази следното:

В исковата молба не се сочат нарушения, свързани с процесуална незаконосъобразност на оспорените решения на ОСС, допуснати при свикване на общо събрание на Сдружение „Ловно– рибарско дружество „Сокол - Шумен“ – гр. Шумен и провеждането му на 02.09.2020г., в сградата на комплекс „Орбита“ в гр. Шумен, в което са участвали избрани и упълномощени представители на дружинките, членуващи в сдружението – чл.

31, ал. 2 от Устава. Разглеждането на жалбата на Н. В. Н. срещу наложените му наказания по дисциплинарно дело № 1/2019г. на Дисциплинарния съд на сдружението е включено в дневния ред, предвид компетенциите на ОСС, предвидени в чл. 31, ал. 7, т. 17 от Устава, в качеството му на върховен орган, за отмяна, изменение или потвърждаване на решенията на помощния дисциплинарен орган по чл. 30, ал. 1 от Устава. Решенията по т. 9 от дневния ред за отхвърляне на искането на Н. В. Н. за отмяна на наказанията, наложени от дисциплинарния съд и за потвърждаване на решението по дисциплинарно дело № 1/2019г. са взети с необходимото обикновено мнозинство от присъстващите, съгласно чл. 32, ал. 3 от Устава.

Всички оплаквания срещу законосъобразността на решението на върховния орган на сдружението са обосновани с твърдения за процедурна и материална незаконосъобразност на проведеното дисциплинарно производство, предвидено в Устава, приключило с потвърденото от ОСС решение на Дисциплинарния съд от 27.02.2020г., в частта, отнасяща се до ищеца, с която са му наложени следните дисциплинарни наказания, на основание чл. 24, ал. 3, б. „г“ и б. „д“ от Устава: 1./ лишаване от право да бъде избиран в ръководните органи на дружинки и сдружението за срок от една година и 2./ лишаване от правото да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон.

Съгласно чл. 37, ал. 3 от Устава, на Дисциплинарния съд на сдружението са подсъдни като първа инстанция дисциплинарните дела, образувани срещу членове на сдружението. Дисциплинарната отговорност на 4 членовете е подробно регламентирана в чл. 24 от Устава. Дисциплинарното производство срещу ищеца е протекло в съответствие с правилата, предвидени в чл. 24, ал. 12 – ал. 34 от Устава. По твърдението на ищеца, че мотивите към решението на дисциплинарния съд са изготвени едва на 09.03.2020г. не е проведено доказване, но ответникът не отрича, че не е спазен седмодневния срок, предвиден в чл. 24, ал. 32, изр. 2 от Устава.

Процедурата, по която се провежда предвиденото от Устава дисциплинарно производство, са приложими процесуалните правила в Устава на сдружението, с изключение на чл. 24, т. 8, препращаща към разпоредбите на НК относно спирането и прекъсването на давността. Както правилно е приел първоинстанционния съд, юридическото лице с нестопанска цел е доброволно обединение на членовете му за реализиране на посочените в устава цели, като неговата дейност се осъществява, освен в съответствие с императивните правила на закона и с правилата, съдържащи се в приетия от учредителите му устав. Уставът олицетворява автономията на юридическото лице, а именно да организира и осъществява дейността си посредством свои, вътрешни правила, включително да регулира поведението на членовете си. За да се гарантира спазването на тези правила от членовете му и те да съобразяват поведението си с тях, сдружението разполага със самостоятелна санкционна власт, а именно само да определя правилата за наказване и да наказва членовете при наличие на виновно поведение. Санкционната власт произтича от автономията на сдружението и детайлно се урежда в неговия устав, а видовете нарушения и наказания, възможността за кумулиране, процедурата, по която те се налагат, правилата за реабилитация и др., са уредени по начин, който да съответства на целите на сдружението и да обезпечават безпроблемното осъществяване на дейността му. Именно с оглед на това, тъй като предпоставките за осъществяване на санкционната власт на сдружението се уреждат в устава му и са съобразени със спецификата на дейността му, не е налице императивно законово изискване визираните в устава нарушения да съответстват на тези, установени със закон - ЗЛОД и ЗОБВВПИ, нито да се реализират при наличие на предпоставките и в съответствие с процедурата, предвидени в административнонаказателните разпоредби на съответни специални закони.

Следователно, въведените като основания по предявения иск, твърдения за нарушения на дисциплинарния съд, извлечени от норми на 5

НПК, АПК и други специални закони - ЗЛОД и ЗОБВВПИ, изначално не са годни да обосноват изводи по предмета на спора. Отговорът на спорния въпрос дали ищецът е извършил нарушенията, за които Уставът предвижда налагане на дисциплинарно наказание, не предполага провеждане на административно– наказателно или наказателно производство. Показателно за самостоятелната санкционна власт на органите на сдружението е съдържанието на чл. 24, т. 9 от Устава, съгласно който образуването на наказателно и административнонаказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността. Липсата на влязъл в сила акт на административно – наказващ орган по чл. 96 от ЗЛОД за установяването на административно нарушение не е пречка да се приеме, че установените от Дисциплинарния съд действия на члена на сдружението покриват елементите от фактически състав на дисциплинарно нарушение, предвидено в Устава на ответника, и че решението, с което е приключило дисциплинарното производство, е валидно, допустимо и законосъобразно.

Няма приложимо правило в Устава на Сдружение „Ловно– рибарско дружество „Сокол - Шумен“, въз основа на което в протокола по дисциплинарно дело № 1/2019г. на Дисциплинарния съд ищецът да е следвало да фигурира не като „нарушител“, а като „обвиняем“, в какъвто смисъл е оплакването в исковата молба, тъй като това предполага качество на ищеца като страна в наказателно производство, в съдебна фаза.