Определение № 1501 от 19.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1501 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500743 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба против определение №5264/23.12.2024г. по гр.д.

№2108/2023г. по описа на РС-Асеновград,II гр.с-в,с което е отхвърлена молбата за неприсъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА,при условията на евентуалност за неприсъждане на разноски за държавна такса и експертиза предвид злоупотреба с право предвид хипотезата на чл.3 от ГПК и при условията на евентуалност за изменение размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минимума.Моли се за отмяна на определението и постановяване на друго,с което да се уважи молбата.

В срока е постъпил отговор на молбата от адв.Б.,като пълномощник на ответника Г.

П.,с който счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства с оглед становището на страните,установи следното:

Производството по делото е било с правно основание чл.55 от ЗЗД,вр. с чл.22 от ЗПК против ответника „Сити Кеш“ ООД.Приключило е с уважаване на исковите претенции спрямо него,като е бил осъден ответника да заплати претендираните искови суми.Ответника е бил осъден да заплати и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 444лв. по реда на чл.38 от ЗА.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди поради следното:

На първо място делото е заведено по два обективно съединени иска.Тяхната цена е определяща при определянето размера на адвокатското възнаграждение и е съобразена с 1 чл.7,ал.2 от НМРАВ.Цената на иска определя и размера на адвокатското възнаграждение.На второ място отношенията между адвокат и клиент не могат да бъдат изследвани от съда относно факта дали клиента има или няма възможност за заплащане на адвокатско възнаграждение,още повече,че съдът не е присъдил размер на адвокатското възнаграждение по-голям от минималния,посочен в Наредбата.Пред съда е представен договор за правна защита и съдействие,който е безплатен,но на адвоката за положения труд следва да му бъде присъдено възнаграждение,което е определено от съда и това е в неговите прерогативи,тъй като законът дава възможност адвокатска защита да се окаже безплатно на лице,което не е в състояние да заплати възнаграждение на адвоката.На следващо място следва да се посочи и фактическата и правна сложност на делото,както и броят заседания по същото.Всичко това събрано заедно води до определянето размера на адвокатското възнаграждение и съдът не може да възприеме тезата на жалбоподателя,че е налице злоупотреба с право,тъй като страната е тръгнала да търси и да защитава правотата на своя интерес.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че следва да потвърди първоинстанционното определение,с което е отхвърлена молбата за изменение на разноските по делото.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5264/23.12.2024г. по гр.д.№2108/2023г. по описа на РС-Асеновград,II гр.с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2