Решение № 7 от 14.01.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Сливница, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20241890100277 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Б. С. и Р. С. С., лично и в качеството си на родители и законни представители на малолетното дете – Б. Р. С. срещу М. К. Т., с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на малолетното им дете сумата в размер на 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от ухапвана на 11.07.2023 г. от собственото на ответницата куче, а за всеки един от родителите сума в размер на по 1000 лева – неимуществени вреди за претърпени болки и страдания във връзка с ухапването на детето им от куче, ведно със законната лихва върху вземанията от датата на увреждането 11.07.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба и в молба от 26.04.2024 г. се излагат твърдения, че на 11.07.2023 г. около 20.20 ч. в гр. Божурище малолетния Б. Р. С. бил нападнат и нахапан от куче по левия крак под коляното в присъствието на своята майка. Кучето било на цвят черно с бяло, средно на ръст, приличало на порода „коли“, водено с повод, но без наморник от жена на видима възраст около 60 г. Ищците не познавали жената, но често я виждали да разхожда същото това куче. Нападението станало много бързо и майката на детето не могла да реагира. При ухапването детето изпищяло силно, след което кучето отпуснало захапката си.

Стопанката на животното е продължила движението си без да спре. Майката силно притеснена за детето си го вдигнала и го качила в автомобила си, като се запътила към Спешна медицинска помощ в гр. Божурище. През целия път до там детето плакало. От Спешна помощ, след преглед, им дали направление за посещение в Пирогов, тъй като било необходимо раната да се зашие. При посещението присъствал и бащата на детето. Там на детето била поставена ваксина против тетанус и раната била зашита, след което ищците се прибрали. Кучето разкъсало външната повърхност на кожата в долния край на лявото бедро, в резултат на което се е получила рана вретеновидна форма и дължина 1 см и ширина в средната й част 3 мм. На детето били поставени няколко ваксини, доколкото било неизвестно дали кучете е ваксинирано. Ищците посетили няколко пъти болнично заведение за промИ.не 1 на раната и подмяна на превръзките, което допълнително травмирало детето. Ищците подали жалба за случилото се, както до кмета на общ. Божурище, така и до РП – Костинброд. След инцидента детето се затворило в себе си и отказвало да излиза навън.

Допълнително се травмирало, че не посещавало тренировки по футбол за период от около 45 дни, заради ухапването. Допълнително травмиращо за детето било и това, че ухапването съвпадало с планирана от семейството почивка на морето, доколкото, по указания на лекаря раната не трябвало да се мокри. През целия период на престой на морето детето не влизало във водата. Къпането на детето също било затруднено, доколкото раната не трябвало да се мокри. Плашело се от кучета, доколкото при разминаването с такИ. на улицата силно се притискал до родителите си. Сънят му станал неспокоен. Дълго време не искал да излиза от вкъщи, треперел и се страхувал да не бъде нападнат отново. Близо месец след инцидента майката на детето срещнала случайно жената, чието куче е нападнало и ухапало детето, да излиза от дома си, като подала допълнителна жалба до РП – Костинброд с посочване на това обстоятелство за установяване на нейната самоличност. Самоличността била установена по прокурорската преписка, като имената на жената са М. К. Т.. Прокуратурата отказала да образува досъдебно производство срещу нея.

Горното мотивирало ищците да предявят искове за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди в резултат от нападението и ухапването от кучето на ответницата.

Неимуществените вреди, претендирани от родителите се обосновават със силното им притеснение по детето, от ухапването, от потеклата кръв по крака на детето, от опасенията какво може да се случи с детето им и от притесненията по време на прегледите от плача на детето. С оглед горното предявяват исковете си.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който на първо място оспорва исковата молба като нередовна. По същество счита, че исковете са неоснователни. Оспорва се механизма на увреждането. Оспорва кучето й да е ухапало малолетното дете. Твърди, че дори и да е имало ухапване, то се дължи изцяло на поведението на малолетното дете, което е активирало защитните реакции на кучето, доближавайки се твърде близо до него. Оспорва вредите да са настъпили от ухапването на кучето. Оспорва се размерът на вредите.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че на 11.07.2023 г. Б. Р. С. е нападнат и ухапан от куче, намиращо се под надзора на ответника, настъпването на твърдените вреди за ищците, така както са описани в ИМ, причинно - следствена връзка между ухапването и вредите, размер на вредите.

Ответникът носи насрещно доказване. При установяване на горното от ищците следва да докаже възражението си за съпричиняване, че с поведението си детето е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

От представения по делото Фиш за спешна медицинска помощ /л.10/ се установява, че на дата 11.07.2023 г. в 20.30 ч. е потърсена спешна медицинска помощ за детето Б. Р. С., поради ухапване от куче /по данни на пациента/, като е поставена работна диагноза „ухапан от куче“ и лицето е насочено към болница „Пирогов“ – детско отделение.

2

Видно от представено по делото медицинско направление /л.9/ се установява, че детето Б.

Р. С. е постъпило за преглед в УМБАЛСМ Н. „Пирогов“ ЕАД на дата 11.07.2023 г. в 22.20 ч., като в резултат на прегледа му е поставена диагноза „открита рана на бедрото“.

От лист за преглед на пациент /л.64/ се установява, че при извършения преглед на детето в УМБАЛСМ Н. „Пирогов“ на 11.07.2023 г. в 22.11 ч. е установена открита рана на ляво бедро от ухапване от куче, направен е хирургически шев на раната /сутура/ и пациента е изписан на 11.07.2023 г. в 22.41 ч.

От представено по делото съдебномедицинско удостоверение /л.8/ се установява, че при извършен преглед при специалист по съдебна медицина на 27.07.2023 г., са се установили следните травматични увреждания на пациента Б. Р. С. – разкъсно-контузна рана в долния край на лявото бедро в състояние на напреднало зарастване. Дадено е заключение, че раната се дължи на действието на твърд тъп предмет, притежаващ в контактуващия си участък изразено ограничен изпъкнал пробИ.щ елемент, каквито характеристики може да има кучешкото съзъбие и по- специално някой от четирите кучешки зъба. Раната е получена по механизма на притискане, разкъсване и проникване в дълбочина на тъканите и може да се получи при ухапване от куче по време и начин както се съобщава в предварителните сведения – ухапване от куче на 11.07.2023 г. около 20.20 ч. – 20.30 ч.

От разпита на свидетелката В.А.Б. /протокол от о.с.з. от 10.12.2024 г./, доведена от ищците, се установява, че е запозната с инцидента, доколкото в деня на същия била на територията на игрищата в гр. Божурище, където синът й тренира футбол. След като приключила тренировката свидетелката заедно със сина си си тръгвали от игрището. До игрищата свидетелката възприела едно дете, което си играело с топка. По същото време и същото място имало жена, която разхождала куче с каишка, подобно на коли, но по-малко, като свидетелката, заяви, че тази жена се намира в залата и посочи ответницата.

Ответницата минала покрай свидетелката, като в същото време детето, играещо с топка, останало леко зад гърба на свидетелката. Непосредствено след това разминаване детето с топката, изтичало при майка си, вдигнало едното си краче и тя започнала да го пита какво е станало. Майката веднага се забързала и се качила с детето в кола. След тези събития свидетелката си тръгнала. Късно вечерта я потърсил Р. С. и я попитал дали е видяла какво се е случило и как детето му е било ухапано от куче. Свидетелката не видяла самото ухапване.

От показанията на свидетеля Е.В.Д. /протокол от о.с.з. от 10.12.2024 г./ се установява, че е съсед на ищците и има дете на годините на Б. Р. С., като двете деца са приятели.

Свидетелят разбрал за инцидента, настъпил през лятото на 2023 г., ухапването на съседското дете от куче, на следващия ден. Видял, че детето има превръзка на крака. Десетина дни след инцидента свидетелят не е виждал детето да излиза и след това рядко излизал на детската площадка пред блока. Направило му впечатление, веднъж, след инцидента, когато той и Р. С. водили децата към училище, срещу тях вървяла жена с куче и Б. помолил баща си да минат на другия тротоар. Когато синът на свидетелят викал Б. да карат колела, той отказвал когато се минавало по маршрути, по които имало кучета.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви както помежду си така и със събраните по делото доказателства.

Свидетелите дават показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели. Същите нямат приятелска или друга връзка с ищците, която да обоснове заинтересованост на същите в полза на ищците.

От така събраните и обсъдени от съда доказателства може да бъде направен единственият възможен извод, че ищецът Б. Р. С. на дата 11.07.2023 г. е ухапан от куче, в резултат на което на същият е причинено травматично увреждане - открита рана на лявото 3 бедро, довела до причиняване на болки и страдания.

Макар и по делото да липсват преки доказателства, които да установяват, че именно кучето на ответница е ухапала ищеца, то от показанията на свидетелката В.Б. и от медицинската документация се установява, че именно след разминаването на свидетелката с ответницата и нейното куче, към който момент детето е било зад гърба на свидетелката, същото е изтичало при майка си, показвайки крака си и след това бързо са тръгнали към автомобила. Медицинската документация установява, че причината за тази реакция на детето и на майката е било открита рана на лявото бедро, причинена от ухапване от куче.

Не се установява към момента на инцидента и на същото място да е имало друго куче.

В практиката на ВКС се приема, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник на косвено или на пряко доказване, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими в сравнение с други. Всички те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК. В този смисъл Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., ІV г. о.; Решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/ 2015 г., ІV г.о.; Решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/ 2017 г., ІV г. о.; Решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/23020 г., ІV г. о., Решение 125/ 23.06.2022 г. по гр. д. № 3899/2021 г., III г.о., Решение № 75/13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г., IV г.о.

В тази връзка следва да се обоснове, че съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други не са се осъществили в обективната действителност.