Решение № 62 от 13.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Димитър Фикиин

Емилия Колева при участието на секретаря Ваня Ил. И. в присъствието на прокурора И. Ал. А. и като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600499 по описа за 2024 година образувано по жалба на А. В., служебен защитник на подсъдимия Д. Ц. Х. и А. Х., повереник на частния обвинител и граждански ищец Б. К. Г., срещу присъда № 18/30.01.2024 г., постановена по нохд № 4035/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваната присъда състав на Софийски градски съд/СГС/ е признал подсъдимия Д. Ц. Х. за виновен в извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.

3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б.А и б.Б НК, като му е наложил наказание от 19 години „лишаване от свобода“ и го е оправдал по обвинението да е извършил деянието по особено мъчителен за убития начин - пр. 2, на чл. 116, ал. 1, т. 6 НК.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.”А” и б.“Б“ ЗИНЗС съдът е присъдил подсъдимият да изтърпи така наложеното му наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при първоначален „СТРОГ“ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ съдът е приспаднал времето, през което Х. е бил задържан.

На основание чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил Х. да заплати сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието, на гражданския ищец Б. К. Г., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, като съдът е отхвърлил предявения от Б. К. Г. граждански иск до пълния му размер от 250 000 лева.

1

На основание чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил Х. да заплати сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева на Б. К. Г. - конституирана в правата на починалия граждански ищец М. П. М., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, като е отхвърлил предявения от М. П. М. граждански иск до пълния му размер от 250 000 лева.

Съдът се е произнесъл и досежно веществените доказателства и разноските по делото.

Присъдата е обжалвана с основна жалба и допълнение към нея в срок от адвокат В. В., защитник на подсъдимия Х., в наказателната и гражданската й част, с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия.

В основната жалба защитата на подсъдимия счита, че така наложеното му наказание е незаконосъобразно и несправедливо, тъй като съдът бил извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът частично бил уважил предявените граждански искове, без да вземе предвид определени обстоятелства по делото, без обаче защитата да ги посочва конкретно. Прави се искане присъдата да бъде отменена в наказателната и гражданската й част и постановена нова присъда или да бъде изменена, включително и в гражданската й част. При условията на алтернативност, в случай, че съдът приеме, че са събрани категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза, защитата моли да бъде намален размера на наложеното наказание.

След запознаване с мотивите на съда защитата е депозирала допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата.

На първо място защитата счита, че така наложеното наказание в размер на 19 години лишаване от свобода било явно несправедливо. При определянето му съдът не бил взел предвид виктимологичното поведение на пострадалия Г. Г., който общувал с хора с криминални прояви, повечето осъдени за тежки умишлени престъпления, както и склонността му да прекалява с употребата на алкохол, което допълнително го поставяло в риск да стане обект на посегателство срещу него. От значение било също така, че убитият преди убийството станал затворен, неконтактен, склонен на повлияване от други лица, включително в посока да подпише пълномощно, с което дава право на трето лице да се разпорежда с имота му. Оттук защитата прави извода, че пострадалият вероятно е бил подложен на сериозен психически и физически натиск от лица, различни от подсъдимия.

На второ място, защитата обръща внимание, че решаващият съд, за да приеме, че не е налице извършено убийство по особено мъчителен начин за убития, е акцентирал върху поетото от него количество алкохол, което го е поставило в състояние на алкохолно опиване от средна степен, поради което усещанията му за болка, страх, безпомощност и безнадежност били притъпени от алкохола, т.е. алкохолното опиване било довело до притъпяване на физическата болка, както и на душевните страдания, които е изпитвал пострадалият в процеса на неговото умъртвяване. От това, че самите вещи лица сочели, че смъртният изход не е настъпил непосредствено след нанасяне на травматичните увреждания, а е отнело период от порядъка 3-4 часа, защитата прави извод, че не са налице доказателства, 2 установяващи, че непрестанно, непрекъснато и в един продължителен период от време подсъдимият е осъществявал продължителни действия и то с цел да причини смъртта на пострадалия. Вещите лица приемали, че пострадалият е бил в съзнание за определени периоди, което обстоятелство не било взето предвид от първоинстанционния съд.

На трето място се прави възражението, че в мотивите си съдът никъде не приемал като смекчаващо вината обстоятелство дадените от подсъдимия обяснения и изразеното съжаление.

На следващо място, по отношение на частично уважените граждански искове, защитата счита, че същите са недоказани и прекомерно определени. Не били доказани според защитата близките отношения между пострадалия и неговата майка и сестра, както и изпитаните от тях вследствие на смъртта на Г. болки и страдания. Фактът, че същите са обитавали един административен адрес, но са жиВ. в различни къщи, също бил от значение.

Това не доказвало също така, че са настъпили щети за частния обвинител и граждански ищец, още повече че преди смъртта си пострадалият бил в затруднено материално положение, но не бил подпомогнат от близките си.

Според защитата съдът избягвал да обсъжда поведението на пострадалите лица, за което причина било поведението на пострадалия, общуването му с осъдени лица за тежки престъпления, както и склонността му към употреба на алкохол в големи количества.

В допълнението на въззивната жалба се прави искането, присъдата да се отмени в наказателната и гражданската й част и да с се постанови нова присъда. В случай, че съдът приеме, че са събрани категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза, защитата моли да бъде намален размерът на наложеното наказание, като се вземат предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства.

Присъдата е обжалвана и от А. Х., повереник на частния обвинител и граждански ищец Б.

К. Г., с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и с искане за налагане на наказание доживотен затвор без замяна. Прави се оплакване и досежно оправдаването на подсъдимия същият да е причинил смъртта на пострадалия по особено мъчителен начин и се иска признаването му за виновен и осъждането му по този квалифициращ признак.

Защитата иска въззивният съд да измени присъдата, като признае подсъдимия за виновен, че е извършил престъплението и е причинил смъртта и по особено мъчителен начин за убития и като наложи на подсъдимия най - тежкото наказание от доживотен затвор без замяна. С налагането на това наказание според защитата щяло да се постигне възпитателно и предупредително въздействие върху другите членове на обществото.

В депозираното допълнение въззивната жалба се поддържа на същите основания. Изтъква се обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и обстоятелството, че деянието било извършено по особено мъчителен начин, с проявена особена жестокост, при проява на пълно безразличие към тежкото състояние на пострадалия и неоказването на каквато и да е помощ непосредствено след извършването на деянието. Това според защитата били все многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които неправилно 3 било отказано налагането на най - тежкото наказание от доживотен затвор без замяна. СГС не се бил съобразил с целите, които преследва налагането на определено наказание, а именно - да се отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления. При така развилото се във времето наказателно производство и в настоящия случай защитата счита, че тази цел би могла да бъде постигната единствено с налагането на най - тежкото наказание от доживотен затвор без замяна, като по този начин ще се постигне и възпитателно и предупредително въздействие върху другите членове на обществото.

Защитата изразява и несъгласие с постановеното оправдаване на подсъдимия, че не бил причинил смъртта по особено мъчителен начин за убития. От мотивите към присъдата било видно, че съдът е интерпретирал неправилно, че пострадалият не е понесъл прекомерни /извънредни по обем и качество/ физически и душевни страдания. Напротив, видно от събраните по делото доказателства можел да се обоснове изводът, че убития в продължение на повече от четири часа е изпитвал значителни болки и особени страдания, страх и ужас до настъпването на смъртта му, вследствие на нанесените му от подсъдимия Х. множество тежки разкъсно - контузии рани по главата, нанасяни с голяма сила и кинетична енергия, масивни кръвонасядания по цялото тяло, счупвания на ребра и други, подробно описани в СМЕ на трупа на убития Г.. Съдът кредитирал изцяло приетата СМЕ за наличието на алкохол в кръвта на убития Г., като вещите лица заявявали в съдебно заседание, че пострадалия е бил с по-ниски нива на физически болки и страдания. Изводът на съда бил неправилен, тъй като това състояние на пострадалия вследствие на приетия алкохол било индивидуално за всеки човек, т.е. това било само предположение, а присъдата не можела да почива на предположения, което от своя страна водело до нарушение на процесуалния закон. И в допълнението се правят същите искания, които са направени и с основната жалба.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата намира така подадените жалби за неоснователни и моли съдът да ги остави без уважение.

Счита присъдата постановена след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите на съдебния акт бил даден задълбочен отговор на наведените от защитата на подсъдимия и на частния обвинител доводи относно правилната правна квалификация на деянието, както и размера на определеното наказание, което прокурорът намирам за справедливо. Касаело се за нанесени от страна на подсъдимия голям брой удари със значителна сила, с различни средства – ръце, крака, камък, дървени пръчки, като ударите са били нанасяни в немалък период от време, били са насочени към жизненоважни органи на човешкото тяло и са причинили множество травматични увреждания на пострадалия. Подсъдимият демонстрирал пълна незаинтересованост към съзнавания от него летален изход на пострадалото лице и всички тези обстоятелства изключвали според прокурора приложението на разпоредбата на чл. 124 от НК. Категорично от обективните действия на подсъдимия се налагал изводът, че същите не са били насочени единствено към причиняване на телесна повреда на Г., поради което деянието не следвало да се преквалифицира по този текст на закона. В хода на проведеното пред настоящият съдебен състав съдебно следствие се установило, че поемните лица, отразени в протоколите за оглед 4 на местопроизшествие, както и в протокола за оглед на труп, са присъствали на извършваните действия по разследването, поради което същите не са опорочени.

Неотносими намира прокурорът доводите на защитата относно склонността на пострадалия да общува с осъждани лица и склонността му към употреба на алкохол, която била обсъждана многократно в мотивите на съдебния акт. Що се касаело до доводите, че подсъдимият дал обяснения, което не било взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство, прокурорът намира, че със дадените обяснения Х. не е допринесъл за изясняване на обективната истина, поради което правилно съдът не ги е ценил като такива.