Решение № 840 от 05.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Русе, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520106697 по описа за 2025 година

Б. Т. – юрисконсулт на „*********“ ЕООД, заявява, че на 27.09.2022г. между „*******“ ЕАД и К. Л. Ж. е сключен Договор за потребителски кредит №******, по силата на който ответникът получил в заем 2715.57 лева, които следвало да възстанови в срок до 05.10.2024г., на 24 вноски, всяка по 140.30 лева, съгласно погасителен план инкорпориран в Договора. Контрагентите постигнали съгласие, относно основните параметри на договора: фиксиран лихвен процент – 21.57% и ГПР – 23.23%.

Пояснява, че съобразно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, контрактът е сключен по ясен и разбираем начин, всички негови елементи са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт (не по-малък от 12), в два екземпляра – по един за всяка от страните.

Според клаузата на чл.9.4, потребителят се съгласил при просрочие да заплати лихва в размер на законната, върху просрочената сума за периода на просрочие.

Твърди, че К. Ж. не изпълнила в срок задълженията си, произтичащи от контракта.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 31.10.2024г. „*******“ ЕАД цедирало на „*********“ ЕООД вземането по процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за извършената цесия.

Молителят излага правни доводи, досежно последиците от уведомяването за извършената цесия.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се 1 снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №******/2025г. по описа на Районен съд – Кубрат срещу К. Л. Ж. с ЕГН: ********** за сумите: 1935.00 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №******/27.09.2022г., сключен между *******“ ЕАД и К. Л. Ж., ведно със законна лихва, считано от *********г. до изплащане на вземането; 308.57 лева - договорна лихва за периода 27.09.2022г. - 05.10.2024г.; 595.29 лева - лихва за забава за периода 06.10.2024г. - 15.09.2025г.; разноски по делото в размер на: 48.28 лева – държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Предвид дадените от заповедния съд указания, Б. Т. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К. Л. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. Русе, ****** дължи на „*********“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ******, представлявано от управителите П. В. и Х. М. сумите: 1935.00 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №******/27.09.2022г., сключен между *******“ ЕАД и К. Л. Ж., ведно със законна лихва, считано от *********г. до изплащане на вземането; 308.57 лева - договорна лихва за периода 27.09.2022г. - 05.10.2024г.;

595.29 лева - лихва за забава за периода 06.10.2024г. - 15.09.2025г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №****/*********г., издадена по ЧГД №******/2025г. по описа на Районен съд - Кубрат.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.А. С. – особен представител на ответника К. Л. Ж. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Счита, че претендираните вземания се основават на нищожен договор, противоречащ на императивните разпоредби на действащото законодателство.

Сочи, че според исковата молба, вземането се основава на Договор за паричен заем №*********г. и на това основание е издадена заповедта за изпълнение, но ищецът е представил Договор за паричен заем №******/27.09.2022г. Приема, че е налице съществено несъответствие между твърдяното основание на иска и представените писмени доказателства, непозволяващо да се установи по кое облигационно правоотношение се претендира вземането.

Заявява, че ищецът, легитимиращ се като цесионер, не е ангажирал доказателства, установяващи движението по кредита – усвояване, извършени плащания и остатък от задължението, т.е. съществуването и размера на претендираното вземане.

Излага съображения относно недействителността на Договора, като противоречащ на императивни изисквания, визирани в ЗПК. В тази връзка сочи, че по своята същност застрахователните премии представляват разход, свързан с кредита, доколкото са уговорени с цел да се обезпечат вземанията на банката по договора и следва да се включат в ГПР, което не е сторено. Поддържа, че с включването им, ГПР би надвишил максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът 2 прие за установено от фактическа страна, следното:

На 27.09.2022г. между „*******“ ЕАД и К. Л. Ж. е сключен Договор за потребителски кредит №****** (лист 10 – 19), по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 2715.57 лева за закупуване на стоки при следните условия: срок на договора – 05.10.2024г.; лихвен процент – 21.57; ГПР – 23.23; обща сума, дължима от потребителя – 3367.20 лева.

Кредитополучателят декларирал, че е получил информация, касаеща договора и сключил застраховка, по застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока, предоставени от „*******“ ЕАД.

С Договор за продажба на вземания (цесия) от 31.10.2024г. „*******“ ЕАД цедирало на „*********“ ЕООД вземането си, произтичащо от процесния договор за кредит.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед №****/*********г., издадена по ЧГД №******/2025г. по описа на Районен съд – Кубрат срещу К. Л. Ж. с ЕГН: ********** за сумите: 1935.00 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №******/27.09.2022г., сключен между *******“ ЕАД и К. Л. Ж., ведно със законна лихва, считано от *********г. до изплащане на вземането; 308.57 лева - договорна лихва за периода 27.09.2022г. - 05.10.2024г.; 595.29 лева лихва за забава за периода 06.10.2024г. - 15.09.2025г.; разноски по делото в размер на: 48.28 лева – държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд, указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при непредявяване на иска.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1935.00 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №******/27.09.2022г., сключен между „*******“ ЕАД и К. Л. Ж., ведно със законна лихва, считано от *********г. до изплащане на вземането; 308.57 лева - договорна лихва за периода 27.09.2022г. 05.10.2024г.; 595.29 лева - лихва за забава за периода 06.10.2024г. - 15.09.2025г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №****/*********г., издадена по ЧГД №******/2025г. по описа на Районен съд - Кубрат.

От приобщеното към настоящото производство ЧГД №******/2025г. по описа на Районен съд – Кубрат е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като са му указани последиците при непредявяване на иска. Претенцията е допустима, предявена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

3

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Основателността на претенцията се обуславя от осъществен фактически състав, включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от цедирано вземане по договор за потребителски кредит сключен на 27.09.2022г., елемент от съдържанието на което е задължение за връщане на предоставена за ползване парична сума, ведно с уговорена лихва; изпълнение задължението на първия кредитор да предостави временно и възмездно паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника, за което се твърди, че не е изпълнено.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по своето естество е отрицателен факт, поради което в тежест на задълженото лице е да установи точно изпълнение.

Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че между „*******“ ЕАД и К. Л.

Ж. е сключен договор за потребителски кредит №******/27.09.2022г. за сумата 2715.57 лева.

В чл.7 от контракта са посочени условията за усвояване на заемната сума 2299 лева, предоставена за закупуване на избрана от потребителя стока – климатик. Страните постигнали съгласие, кредиторът да заплати на търговеца цената на стоката, факт, установен с приложен към исковата молба фискален бон (лист 50). Остатъкът от главницата -416.57 лева съставлява застрахователна премия по повод сключена застраховка по застрахователна програма „Защита на кредита“, съгласно застрахователен сертификат №1******2022 на застрахователите ******** чрез „********, клон България“ и ********** чрез „*******“, като „*******“ ЕАД е посочена като застрахователен агент.

Клаузата на чл.25.5 от договора указва възможността на кредитора да прехвърли по всяко време вземането си по договора за кредит на трето лице. Вземането е цедирано на „*********“ ЕООД. Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането. Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което вече не е носител на вземането.

Задължението за престиране на цесионера ще възникне след получаване съобщението от предишния кредитор. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съобразно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действия за длъжника. Същото, на основание чл.235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. Не са ангажирани доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по договора на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът – защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. Изложеното налага извод, че цесията е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като надлежен 4 кредитор, който има право да претендира търсените суми в качеството на цесионер.

Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, а ответникът – физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност т.е. ответникът има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид характера на договора, за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК. Задължителната практика на ВКС изисква съдът винаги да извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основание, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за неравноправни клаузи във вреда на потребителя и за нарушение императивни правни норми.