Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 180 от 17.09.2024, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 817/2023
Вид
Решение № 180
Подписан
17.09.2024
В сила
21.10.2024
Състав
Марина Трифонова Цветкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. С., 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20231870100817 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Б.Ч. 5“ ЕООД ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление– гр.П.,р-н„С.“,ул.“И.а“№3,представлявано от управителя Т.Л.С. ,чрез пълномощника адв. К. К. ,е предявил срещу ЕТ „Г.В.“ ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление –гр.С., ул. “Н.Н.“ № 22, иск с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК ,вр.чл.415 ГПК,вр.чл.55 от ЗЗД –за признаване за установено, че по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата от 10 064,23 лева ,представляваща главница ,формирана от сбора на недължимо платени суми ,както следва:съгл.преводно нареждане за кредитен превод от У.К. от 16.08.2019 год., в размер на 3 033.99 лева и недължимо платена сума съгл. преводно нареждане за кредитен превод от У.К. от 16.07.2019 год. в размер на 7030 лева., законна лихва за забава върху главницата в размер на 3 767,53 лева ,формирана от сбора на законните лихви по двете главници, а именно: относно главницата в размер на 7030 лева претендираната законна лихва към 03.04.2023 год. възлиза на 2650,01 лева ,по главницата в размер на 3033.99 лева претендираната законна лихва към 03.04.2023 год. възлиза на 1117,52 лева,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.Претендира разноски.

В исковата молба се сочи ,че в изпълнение на осъществявани договорни отношения по покупка на сурово краве мляко от ответника ЕТ „Г.В.“ ,ищцовото дружество „Б.Ч. 5“ ЕООД е извършило погрешно два превода на различни суми на обща стойност 10 064,23 лева към ответника ,които са недължимо платени и представляват неоснователно обогатяване по смисъла 1 на чл.55 от ЗЗД.Сочи се ,че първото погрешно плащане извършено от ищеца „Б.Ч. 5“ ЕООД към ЕТ „Г.В.“, е осъществено чрез банков превод на 16.08.2019 год. от У.К. за сумата в размер на 3033,99 лева ,като в преводното нареждане за кредитен превод е посочено и грешно основание : фактура № 491/31.07.2019 год.Ищцовото дружество не е получавало фактура с този номер от доставчик ЕТ „Г.В.“

Вторият погрешно извършен превод от ищеца „Б.Ч. 5“ ЕООД към ЕТ „Г.В.“ е за сумата от 7030,24 лева, който е осъществен чрез банков превод на 16.07.2019 год. от У.К.. Основанието ,което е записано в преводното нареждане за кредитен превод е фактура № 484/30.06.2019 год.,която фактура е анулирана от ЕТ „Г.В.“ с протокол № 12/02.08.2019 год.,поради грешно изчислен и вписан размер на ДДС. По тази доставка е издадена коректна фактура № 485/30.06.2019 год. на обща стойност 721,24 лева , която е платена на 23.07.2019 год. от „Б.Ч. 5“ ЕООД на ЕТ „Г.В.“ чрез преводен банков превод от У.К..

Сочи се ,че от страна на ищцовото дружество „Б.Ч. 5“ ЕООД е отправена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 2/24.08.2022 год. към ЕТ „Г.В.“,като същият не е пристъпил към връщане на недължимо платеното до момента.За претендираното вземане –главница и лихва за забава е било подадено от ищеца в РС-С. заявление вх.№ 1194 от 04.04.2023 год. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника ,по което е образувано ч.гр.д.№ 314/2023 год. и е издадена Заповед № 509 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника ЕТ „Г.В.“ ,който е осъден да заплати на кредитора /заявителя/ „Б.Ч. 5“ ЕООД сумата в размер на 10064,23 лева общ размер на получени от ЕТ „Г.В.“ и подлежащи на връщане суми по недължимо извършени от „Б.Ч. 5“ ЕООД плащания ,включващ сумата 7030,24 лева, платен с преводно нареждане за кредитен превод от У.К. от 16.07.2019 год. и сумата 3033,99 лева ,платена с преводно нареждане за кредитен превод от У.К. от 16.08.2019 год.,във връзка с осъществявани договорни отношения по покупка на сурово краве мляко ,ведно със законната лихва върху горепосочения общ размер,считано от 04.04.2023 год./датата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане , 3767,53 лева – общ размер на законна лихва за забава върху горепосочената главница , от която 2650,01 лева представляват законна лихва върху сумата 7030,24 лева за период от 17.07.2019 год. до 03.04.2023 год., 1117,52 лева представляват законна лихва върху сумата 3033,99 лева за период от 17.08.2019 год. до 03.04.2023год., както и 1251,63 лева разноски по делото ,от които 276,63 лева за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението и 975 лева за платено адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК от адв. П. М.– пълномощник на ответника ЕТ „Г.В.“ е постъпил отговор ,в който е изразил становище за допустимост ,но за частична основателност на предявения иск.Сочи се ,че ответникът ЕТ „Г.В.“ признава ,че погрешно е получил от ищеца недължима му се сума по двете фактури – фактура № 484/30.06.2019 2 год.-сума от 7030,24 лева и по фактура № 491/31.07.2019 год. –сума от 3033,99 лева.Сочи се ,че в срока на отговор на исковата молба ответникът с два банкови превода е възстановил на ищеца претендираните суми –с платежно нареждане от 04.10.2023 год. сумата от 3033,99 лева ,претендирана като погрешно платена от ищеца по фактура № 491/31.07.2019 год. и с платежно нареждане от 20.10.2023 год. сумата от 7030,24 лева претендирана като погрешно платена от ищеца по фактура № 484/30.06.2019 год.Сочи ,че към 20.10.2023 год. ответникът ЕТ „Г.В.“ доброволно е изплатил на ищцовото дружество изцяло главницата в общ размер на 10064,23 лева.Твърди ,че претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва по двете главници в общ размер на 3767,53 лева е неоснователна и недоказана.Сочи се ,че от исковата молба не става ясно за какъв период от време се претендира законна лихва ,а е посочена само крайната дата -03.04.2023 год. Развил е съображения .Претендира Разноски.Към отговора на исковата молба са приложени два броя платежни нареждания от 04.10.2023 год. за сумата от 3033,99 лева и платежно нареждане от 24.10.2023 год. за сумата от 7030,24 лева.

От адв.К. К. –пълномощник на ищеца „Б.Ч.“ ЕООД е постъпила молба по електронна поща на 29.01.2024 год. ,преди първото по делото заседание ,в която същата заявява,че поради заболяване не може да се яви в с.з., но не възразява да бъде даден ход на делото.В молбата същата е оттеглила на осн.чл.232 от ГПК предявения от „Б.Ч. 5 ЕООД срещу ЕТ „Г.В.“ главен иск за възстановяване на недължимо платени суми по нареждане за кредитен превод от У.К. от 16.08.2019 год. в размерна 3033,99 лева и недължимо платена сума съгл.преводно нареждане по кредитен превод от У.К. от 16.07.2019 год. в размер на 7030,24 лева или общо сумата в размер на 10064,23 лева.Потвърждава ,че сумите са възстановени от ответника с платежни нареждания от 04.10.2023 год. и от 24.10.2023 год.Ищецът поддържа акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху изплатените главници.В молбата е направено искане на основание чл.214, ал.1 от ГПК за изменение на иска ,като по отношение на ответника ЕТ „Г.В. бъде признато за установено ,че дължи на ищеца „Б.Ч. 5“ ЕООД мораторна лихва за забава върху главниците ,считано от датата на подаване на заявлението в съда 04.04.2023 год. до датата на датата на погасяване на дълга ,както следва 190,85 лева мораторна лихва за забава върху недължимо платената сума 3033,99 лева,за периода от 04.04.2023 год. до 04.10.2023 год. и 493,46 лева мораторна лихва за забава върху недължимо платената сума 7030,24 лева ,за периода от 04.04.2023 год. до 24.10.2023 год. или общо сумата в размер на 684,31 лева.

Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

В с.з. ищецът не се представлява.

Ответникът ЕТ „Г.В.“ се представлява от адв.П. М., който поддържа отговора на исковата молба.

Поради оттегляне на ищеца на главния иск,с протоколно определение в 3 с.з. на 30.01.2024 год. ,съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по гр.дело № 817/2023 год. на РС-С. в частта по отношение на предявения от ищеца срещу ответника главен иск за сумата в общ размер на 10064,23 лева. Производството по делото е продължило в частта по отношение на предявената от ищеца акцесорна претенция.

Поради наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, ответникът ЕТ „Г.В.“ дължи заплащане и на законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда -04.04.2023 год. до датата на погасяване на задължението, която на основание чл.162 ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор е в размер ,както следва:законна лихва в размер на 190,85 лева върху недължимо платената сума 3033,99 лева/главница/ ,за периода от 04.04.2023 год. до 04.10.2023 год. и законна лихва в размер на 493,46 лева /главница/ върху недължимо платената сума 7030,24 лева, за периода от 04.04.2023 год. до 24.10.2023 год. или общо сумата в размер на 684,31 лева.

Претенцията за законна лихва за забава върху в размер общ размер на 3 767,53 лева ,формирана от сбора на законните лихви по двете главници, към 03.04.2023 год. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските.

В представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, ищецът претендира разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производство.

В заповедното производство ищецът претендира разноски да държавна такса в размер на 280.48 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 975 лева и в настоящото производство претендира разноски за държавна такса в размер на 280,49 лева и 1000 лева адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК -Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК.Приложението на разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК изисква кумулативно наличието на две предпоставки – признание на иска от страна на ответника, и последният да не е станал повод за завеждане на делото.В конкретния случай плащането на претендираната сума е станало в хода на процеса ,след подаване на исковата молба ,т.е. ответникът е станал причина за завеждане на иска,поради което същият ще следва да понесе сторените в процеса съдебни разноски.

Пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност 4 на адвокатското възнаграждение в настоящото производство.Същото е неоснователно.

Не е прекомерен размера на адвокатското възнаграждение в настоящото исково производство в размер на 1000 лева ,с оглед разпоредбата на чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и като изхожда от действителната правна и фактическа сложност на делото.Определения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 1300 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПИЗНАВА за установено ,че ЕТ „Г.В.“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –гр.С., ул. “Н.Н.“ № 22 дължи на „Б.Ч. 5“ ЕООД ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление–гр.П.,р-н

С.“,ул.“И.а“№3, представлявано от управителя Т.Л.С. сумата в размер на 190,85 лева законна лихва върху недължимо платената сума от 3033,99 лева/главница/ ,за периода от 04.04.2023 год. до 04.10.2023 год. и сумата в размер на 493,46 лева законна лихва върху недължимо платената сума 7030,24 лева /главница/, за периода от 04.04.2023 год. до 24.10.2023 год. или общо сумата в размер на 684,31 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Ч. 5“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление–гр.П.,р-н С.“,ул.“И.а“№3, представлявано от управителя Т.Л.С. срещу ЕТ „Г.В.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление –гр.С., ул. “Н.Н.“ № 22 иск за признаване за установено,че дължи на „Б.Ч. 5“ ЕООД ЕИК: ********* законна лихва за забава в размер общ размер на 3 767,53 лева ,формирана от сбора на законните лихви по двете главници, към 03.04.2023 год..

ОСЪЖДА ЕТ „Г.В.“ ,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –гр.С., ул. “Н.Н.“ № 22 да заплати на „Б.Ч. 5“ ЕООД ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление–гр.П.,р-н С.“ ,ул.“И.а“№3 направените по делото разноски,както следва: разноски да държавна такса в размер на 280.48 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 975 лева,сторени в заповедното производство и разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 280,49 лева и 1000 лева адвокатско възнаграждение.