Решение № 156 от 03.02.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Велико Търново, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110101539 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД – град София срещу П. М. М.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 14.10.2015 година между "Провидент Файненшъл България" ООД и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № 592866358, съгласно който дружеството й е отпуснало заем в размер на 400.00 лева, като с подписването на договора П.М. е удостоверила, че е получила дадената в заем сума. Навежда доводи, че ответницата е поела задължение да върне посочената по-горе сума, ведно с уговорените лихви и такси на 45 броя седмични погасителни вноски.

Твърди, че ответницата е преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена погасителна вноска е 18.12.2015 година, а крайният срок за погасяване на задължението по договора е 24.08.2016 година. Посочва, че на 28.07.2016 година между кредитодателя "Провидент Файненшъл България" ООД и ищеца е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който се прехвърля и вземането срещу П. М. М., за което е издадено и удостоверение от кредитодателя. Посочва, че в качеството си на пълномощник на цедента, ищецът е изпратил уведомление до ответницата в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД, които прилага и към исковата молба.

Твърди, че за вземанията си се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 853/2021г. на ВТРС, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

1

Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на П. М. М., че дължи н а "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД – град София сумата в размер на 338.87 лева главница по Договор за потребителски кредит № 592866358 от 14.10.2015 година; сумата в размер на 71.28 лева - лихва за забава, от която 68.72 лева – за периода от 15.03.2018 година до 13.03.2020 година и 2.56 лева за периода от 14.07.2020 година до 12.03.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2021 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 345 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2021 година по Ч.гр.д. № 853/2021 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развива подробни съображения, че предявените по делото искове са процесуално допустими, но по същество неоснователни. Не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по представения договор за потребителски кредит, както и размера на задължението по него. Посочва, че договорът за прехвърляне на вземанията обаче не е надлежно съобщен на ответницата, поради което не е породил действие спряно нея. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихва за забава. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от представените заверени преписи на Договор за потребителски кредит № 592866358 от 14.10.2015 година и Формуляр за кандидатстване за кредит от 14.10.2018 година /л. 5-9 от делото/ се установява, че "Провидент Файненшъл България" ООД и ответницата са сключили договор, по силата на който дружеството е предоставило на същата кредит в размер на 400.00 лева, като П.М. от своя страна се е задължила да върне посочената по-горе сума, ведно с уговорените лихви и такси на 45 броя седмични погасителни вноски. В чл. 27 от договора изрично е посочено, че с подписването му, клиентът потвърждава, че е получил от кредитора пълния размер на кредита. Така кредитополучателят се е задължил да върне сумата, ведно с уговорените лихви и такси на 45 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на 15.73 лева, като първото седмично плащане е уговорено да бъде дължимо на 21.10.2015 година, а крайният срок за издължаване на кредита е на 24.08.2016 година.

По делото е приложено и заверено копие на Декларация, рег. № 4863 от 14.10.2015 година на пом.-нотариус Б. Панчев при нотариус П. Кънчевски, рег. № 580 2 при НК на РБ /л. 10/.

От Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 година /л. 11-19/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД вземания от длъжници, произтичащи от договори за кредит, заедно с всички привилегии, начислени лихви и други принадлежности, ако има такива, които са подробно изброени и индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение № 1, което е неразделна част от договора. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 21/ цедентът е потвърдил, че вземането в общ размер на 522.62 лева, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 592866358 от 14.10.2015 година, сключен между "Провидент Файненшъл България" ООД и П. М. М. е прехвърлено на ищеца по делото. Приложени е и пълномощно във връзка с цесията /л. 20/.

Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента по договора за цесия /л.

22-26/ е изпратил до ответника уведомително писмо за извършеното прехвърляне на задълженията му по процесния договор за кредит. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, пратката е върната като непотърсена. Препис от уведомителното писмо и посоченото по-горе пълномощно са връчени на ответника, чрез назначения му по делото особен представител, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 853 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 18.03.2021 година е издадена Заповед № 345 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. М. М. за сумата в размер на 338.87 лв. – главница; за сумата в размер на 38.77 лв. - договорна лихва за периода от 18.12.2015г. до 24.08.2016г., сумата в размер 122.80 лв. - лихва за забава за периода от 25.08.2016г. до 12.03.2021г., представляващи задължения по Договор за кредит № 592866358 от 14.10.2015г., прехвърлени с Договор за цесия от 28.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в размер на 75.00 лв., представляваща направени по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.

3

Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно уведомен, по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за извършеното прехвърляне на вземанията.

В случая по делото от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че кредитодателят по договора за потребителски кредит с ответника е прехвърлил на ищцовото дружество по реда на чл. 99 ЗЗД с Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 година и Приложение № 1 към него, като цедираното право е подробно индивидуализирано по обем и обхват в приложеното Удостоверение от 26.05.2021 година, вземанията си по Договор за потребителски кредит 592866358, сключен на 14.10.2015 година с ответника П. М. М.. За да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Законодателят не е предвидил специален ред за уведомяване на длъжника, като липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от цесионера по силата на нарочно упълномощаване от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015 година/ по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/, какъвто е и настоящият случай, доколкото по делото да приложени доказателствата, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително по липсват доказателства, че ищецът да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията преди образуване както на заповедното, така и на исковото производство, но това обстоятелство е по причина, че изпратеното до последния съобщение се е върнало като непотърсено, въпреки че е изпратено на адреса, който самата ответница е посочила в нарочна декларация в тази насока /л. 10/. Към исковата молба обаче са приложени преписи както от уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, така от посоченото по-горе пълномощно. Следва да се има предвид, че с достигане на 4 същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и същата поражда действие по отношение на него, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД /Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС/. Настоящият съдебен състав приема, че е налице уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, въпреки че това връчването е извършено по реда на чл.

47 ГПК, чрез назначения на ответника особен представител. В този смисъл е и константната практика на съдилищата, включително Решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на I т.о. на ВКС. Както бе посочено по-горе, за уведомяването на длъжника законодателят не е предвидил специален ред или форма за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по правилата, предвидени в чл. 37 и сл. ГПК, включително по реда на чл. 47 ГПК. Фингираното връчване на съдебните книжа не засяга редовността на уведомяването, като следва да се вземе предвид, че в случая е налице недобросъвестно поведение от страна на самия длъжник, от което същият не може да черпи изгодни за себе си правни последици. Ето защо следва да се приеме, че ответникът сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен лично за извършеното прехвърляне на вземанията. В този смисъл ответникът не може, чрез особения си представител, да противопоставя възражения за ненадлежното си уведомяване по чл.