Решение № 3486 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3486 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20251100510480 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №108356/19.09.2025г. по описа на СГС от Ю. С.

Н. срещу постановление за отказ от 04.08.2025г. по изпълнително дело №20128380406908, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят – Ю. С. Н. твърди, че в периода от 08.05.2013г. – когато е извършено последното плащане от длъжника по сключен ос кредитора споразумение за разсрочено плащане от 04.09.2012г. до 14.05.2018г. не са поискани от взискателя и извършвани от съдебния изпълнител никакви изпълнителни действия. Относно периода 04.05.2020г. – 04.07.2025г., когато е наложен запор върху банковата сметка на длъжника на 11.07.2025г. също не са извършвани изпълнителни действия. Предвид описаното моли да бъде отменен обжалвания акт и да бъде върнато изпълнителното дело за издаване от съдебния изпълнител на постановление за неговото прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Претендира направените по делото разноски.

Взискателят – „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал писмени възражения относно подадената частна жалба. В него се поддържа, че подадената частна жалба е неоснователна. В него се поддържа, че дори и да се 1 приеме, че е налице перемция, то взискателят е направил ново искане за извършване на изпълнителни действия, с което е постановено начало на ново процесуално правоотношение. Моли да бъде постановено решение, с което се отхвърли жалбата. В случай, че същата бъде уважена се поддържа, че взискателят не дължи разноски на длъжника за настоящото производство, тъй като същото е с предмет съдебен контрол върху акт на съдебния изпълнител и съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ при причинени вреди в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от съдебния изпълнител, отговорността е на това лице. Евентуално е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба. В него са описани подадените от взискателя молби и извършените въз основа на тях изпълнителни действия. Твърди, че липсва основание за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като дори и да има период, в който е настъпила перемция, с подаване на молбата от взискателя е пречка да бъде уважено искането на жалбоподателя.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

Производството по изпълнително дело №20128380406908 е образувано на 19.02.2012г. въз основа на подадена молба от „Топлофикация София“ ЕА, в качеството му на взискател, срещу Ю. С. Н., в качеството й на длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2012г. издаден по гр. д. №4522/2010г. по описа на СРС, 84 състав за сумите:

- 2 457, 01 лв. – представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.02.2007г. – м.04.2009г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********, ведно със законната лихва за периода от 26.03.2010г. до изплащане на вземането,

- 518, 95 лв. – представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 26.03.2007г. – 03.02.2010г. и - 197, 55 лв. – разноски в заповедното производство.

На гърба на изпълнителния лист има извършени отбелязвания от съдебния изпълнител за извършени плащания на 27.09.2012г., 11.10.2012г., 15.11.2012г., 30.11.2012г., 15.02.2013г., 23.04.2013г. и 27.05.2013г.

На л. 17 - 52 са приложени по изпълнителното дело запорни съобщения изпратени на 21.08.20129г. до двадесет и девет банки в Република България. В 2 резултат на наложения запор по банковите сметки на длъжника в „ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД са извършени преводи на суми по изпълнителното дело.

На л. 69 – 102 от делото са приложени изпратените съобщения до банките, че се вдигат наложените запори.

На л. 103 – 109 са представени платежни нареждания за извършени преводи на суми от длъжника, като последното е на 08.05.2013г.

На 16.05.2018г. са връчени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Райфайзенбанк“ АД.

На 04.05.2020г. е подадена молба от взискателя с искане за извършване на посочените в нея изпълнителни действия.

На 04.07.2025г. е подадена молба от взискателя с искане за извършване на описаните в нея изпълнителни действия.

На 11.07.2025г. е наложен запор по банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 25.07.2025г. е подадена молба от длъжника с искане за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Обжалваният акт е връмен на пълномощник на длъжника на 13.08.2025г.

Жалбата е подадена до съдебния изпълнител на 20.08.2025г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява.

В мотивите към т. 10 от Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са изброени примерно действията, прекъсващи течението на давностния срок - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също там е вписано, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на 3 изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В разглеждания случая има два периода от време над две години, в които взискателят не е подавал молби с искане за извършване на изпълнителни действия: първият 08.05.2013г. – 16.05.2018г. и вторият – 04.05.2020г. – 04.07.2025г. Преди датата на подаване на молбата от жалбоподателката с вх.

№46759/25.07.2025г. с искане за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК взискателят е подал молба с вх. №39487 от 04.07.2025г. с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и наложен на 11.07.2025г. запор по банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024г. по тълк. д. №2/2023г., ОСГТК на ВКС „Съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира само по този начин“. С оглед на тези мотиви е прието в посоченото тълкувателно решение, че „на поставения за тълкуване правен въпрос прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, ОСГТК на ВКС дава положителен отговор“.

Настоящият съдебен състав като съобрази приетото в посоченото погоре Тълкувателно решение и установеното по настоящото дело, че след настъпване на перемция на изпълнителното дело на 05.05.2022г., но преди да е издаден изричен акт за това от съдебния изпълнител, е подадена нова молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия и такива реално са извършени, то следва да се приеме, че всъщност с тази молба взискателят е сезирал отново съдебния изпълнител. В компетентността на последния е дали ще образува изпълнително дело или ще продължи действията по вече 4 образуваното /както е направено в настоящия случай/, но това не влияе върху висящността на изпълнителното производство към датата на подаване на молбата по чл. 433, ал. 1 ,т. 8 от ГПК и липсата на период от две години между тази молба и последното изпълнително действие по това производство, поради което същата не следва да бъде уважена.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №108356/19.09.2025г. по описа на СГС подадена от Ю. С. Н. срещу постановление за отказ от 04.08.2025г. по изпълнително дело №20128380406908, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5