Решение № 142 от 17.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000109 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-517 от 27.11.2020 г. по т.д. № 133/2019 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД да заплати на ИР. М. Б. сумата от 28000 лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 12.10.2017 г. около 8,50 часа в гр. Велико Търново, на *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 28000 лв. до пълния му предявен размер от 70000 лв., ведно със законна лихва върху тази разлика, като неоснователен, както и е отхвърлена претенцията за законна лихва върху уважената главница за периода от 01.02.2018 г. до 16.04.2018 г. Със същото решение е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на ИР. М. Б. сума в размер на 3538,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1

17.04.2018 г., като предявеният иск за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер до предявения размер от 5898,13 лв., като неоснователен, ведно със законната лихва върху тази разлика, както и е отхвърлена акцесорната претенция за лихва върху уважената главница за периода от 01.02.2018 г. до 16.04.2018 г., като неоснователна и недоказана.

Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.Б. в частите му, в които е отхвърлен искът за допълнително обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 28000 лв. до пълния предявен размер от 70000 лв., отхвърлен е иска за обезщетение за имуществени вреди за горницата над уважения размер от 3538,88 лв. до пълния предявен размер от 5898,13 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлените главници, считано от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като жалбоподателят поддържа становището си, че лихвата следва да се дължи от тази дата, а не от посочената от първостепенния съд – 17.04.2018 г. В жалбата се излагат доводи за неправилна оценъчна дейност на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като следва да се отчете настъпилото усложнение от страна на металната синтеза, изразяващо се във вторична гнойна инфекция на меките тъкани на лявото коляно, което е удължило срока на лечение и възстановяване, продължителния престой в болнични заведения на ищцата, констатирания остатъчен двигателен дефицит, болките, които Б. е изпитвала, необходимостта от чужда помощ при оздравителния процес. Оспорва се приетото от съда съпричиняване, тъй като приносът на пострадалата е останал недоказан. Дори да се приеме, че И.Б. е пресичала на необозначено за това място, то това не игнорира противоправното поведение на водача на автомобила, който не е подсигурил безопасността на участниците в движението, като допуснатите от него нарушения на правилата за движение превишават по брой и тежест нарушението на увредения. С оглед на това се оспорва определеният принос на пострадалия от 40 %, като се заема становище, че той е много по-нисък.

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваните части, като неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

2

В срока за отговор насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД заема становище за неоснователност на постъпилата жалба, като развива подробни съображения.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, като същото се обжалва само в частта, в която този жалбоподател е осъден да заплати на И.Б. сумата над 10000 лв. до присъдения размер от 28000 лв. и в частта за определените разноски, съобразно този изход. В нея се излагат доводи, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лв. е силно завишено и не отговаря на обществения критерий за справедливост. Счита, че по делото не са събрани доказателства за изключителни обстоятелства, които да обосноват определения размер, тъй като травматичните увреждания не са тежки и застрашаващи живота й.

Определения размер не е съобразен със съдебната практика по аналогични случаи. Поддържа възражението за съпричиняване.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция за разликата над 10000 лв. до присъдения размер от 28000 лв. с произтичащите от това последици в частите за разноските по делото.

В срока за отговор насрещната страна не е депозирала такъв, но с допълнителна молба е заела бланкетно становище за неоснователност на въззивната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустима и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на 3 правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба ИР. М. Б. твърди, че на 12.10.2017 г., около 8,50 часа, се придвижвала в гр. Велико Търново, *******, предприела пресичане на улицата, тъй като наблизо няма пешеходна пътека и докато пресичала, била ударена от лек автомобил Опел Астра, с ДК № ВТ50****. Автомобилът бил собственост на П. Г., а е бил управляван от В. П. Х. и към момента на инцидента имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

Във връзка с произшествието било образувано АНД № 1142/2018 г. на ВТРС, като с Решение № 317/18.07.2018 г. по посоченото дело обвиняемата В. Х. била призната за невинна, като с Решение № 161/19.12.2018 г. решението на районния съд било отменено и вместо него постановено друго, с което В. Х. била призната за виновна в това, че на 12.10.2017 г. в гр. Велико Търново, при управление на моторно превозно средство – л.а. Опел Астра, с рег. № ВТ 50****, по *****, в посока ул. Мармарлийска, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, а именно: при избиране на скоростта на движение не се е съобразила с конкретните условия на видимост, ограничена с оглед движението й в кривата на десен завой и от попътно движещ се пред нея друг автомобил, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което блъсната с предната дясна част на автомобила пресичащата от ляво на дясно платното за движение пешеходка ИР. М. Б., на 64 г., от гр. В. Търново и по непредпазливост й причинила средни телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на горното и долно рамо на срамната кост вдясно и на изшиядичната кост вляво, предизвикали нарушаване анатомичната цялост на тазовия пръстен, довели до трайно затрудняване на движението на снагата за извършва активни и съгласувани действия с крайниците за срок около 10 – 12 месеца, и закрито счупване на капачката на лявата колянна става, довело до трайно затрудняване опорно двигателната функция на долния ляв крайник за срок около 4 месеца, което съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 4 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като на обвиняемата е наложено административно наказание. Освен посочените травматични увреждания в решението на наказателния съд ищцата получила разкъсно – контузна рана в главата и на върха на носа, в лява седалищна зона и на лява колянна става, субективни оплаквания от главоболие, виене на свят и нарушена координация на движенията с болки в тилната област на главата.

Счупването на таза и коляното наложили престой на ищцата първоначално в болница в гр. Велико Търново, впоследствие и в болница в гр. Плевен, където била оперирана. Възстановяването й било тежко, предвид силната болка, ищцата не можела да се обслужва сама, налагало се да има човек постоянно при нея. Болките не стихват и до момента, тя продължава лечението си чрез рехабилитационни процедури. Освен физическите травми претърпяла и душевни такива. Почувствала страх за живота си, до момента избягва да се движи по пътищата, изпитвайки страх да не бъде ударена отново. Освен неимуществените вреди претърпяла и имуществени такива, свързани с разходи по лечението, на обща стойност 5898,13 лв., с подробно описани разходни оправдателни документи. На 16.01.2018 г. подала до ответното дружество претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, като с писмо от 16.04.2018 г. била уведомена от застрахователя, че не е налице основание за удовлетворяване на претенцията, тъй като събитието и вредите не са напълно установени и са изискани допълнителни документи.

Впоследствие било определено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. и сумата била изплатена на ищцата. Същата счита определената сума за силно занижена с оглед травматичните увреждания, които е получила, изразяващи се в две средни телесни повреди, протекли с интензивни болки и дълъг възстановителен период. Освен това застрахователят отказал да й изплати обезщетение за претърпените имуществени вреди. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на допълнителното обезщетение за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 70000 лв., като претендира и имуществени вреди в размер на 5898,13 лв., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 01.02.2018 г. до окончателното им изплащане.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се предявеният размер на обезщетението, като се излага, 5 че той е силно завишен; сочи се, че заплатеното обезщетение в размер на 20000 лв. се явява достатъчно предвид вида, естеството и степента на реално получените увреди, поради което не се дължи обезщетение над вече изплатеното; оспорва се претенцията за имуществени вреди, тъй като не е доказана причинно – следствената връзка между извършените разходи и настъпилите увреждания; направено е възражение за съпричиняване, поради това, че ищцата е пресякла внезапно пътното платно, не на пешеходна пътека и с неправилното си пресичане в нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП и чл. 114, ал. 1 ЗДвП е допринесла за критичната ситуация; оспорва се началния момент на лихвата за забава.

За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди от 28000 лв. решаващият състав е приел, че с оглед травматичните увреждания на ищцата справедлив размер на обезщетението би бил 80000 лв., но с оглед доказаното съпричиняване от ищцата като пешеходец, нарушил правилото на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП, определено в размер на 40 %, размерът на обезщетението следва да се редуцира на 48000 лв., от която сума е приспадната заплатената преди датата на исковата молба сума от 20000 лв. от страна на застрахователното дружество. Изцяло е приет за основателен искът за имуществени вреди, също редуциран с оглед приетото съпричиняване до размер на уважената част от 3538,88 лв. Присъдена е законна лихва върху уважената част от претенциите, считано от 17.04.2018 г. – изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.