Решение № 171 от 05.10.2026, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Радомир, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100160 по описа за 2025 година

Предявеня иск е с правна квалификация чл. 108 ЗС.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са бивши съпрузи и с влязло в сила решение № . от 07.01.2025 година на Радомирския районен съд, гражданска колегия, IV състав, постановено по гр.д.№./2024 година по описа на същия съд бракът им е бил прекратен.

В ИМ ищцата твърди, че е изключителен собственик на следните движими вещи, а именно: 1. Златен пръстен с цветя от 2 грама на стойност 100 лева, 2. Златен пръстен с цветя от 2,5 грама на стойност 100 лева, 3. Златен пръстен с цветя от 1,5 грама на стойност 100 лева, 4. Златна гривна/синджир/ от 3 грама на стойност 200 лева, 5. Златна верижка от 4 грама на стойност 200 лева,б.Златна верижка от 6 грама на стойност 300 лева, 7. 3латни обици/халки/ от бяло злато от 4 грама на стойност 200 лева, 8. Златни обици/халки/от 4 грама на стойност 200 лева, 9. 3латна верижка от 14 грама на стойност 500 лева, на обща стойност предвид изменението на иска по реда на чл.214 ГПК в о.с.з. на 16.09.2026г. е в размер на 3 603 евро като твърди, че тези вещи след развода са останали в семейното ни жилище и ответникът ги е задържал и не и ги дава, като поражда правният й интерес от предявяване на иска за собственост.

Моли се от съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника А. Г. И., с ЕГН: ********** от гр.С., ж.к.”Л. .” бл.., вх.”.”, ет.., ап.., че ищцата е изключителен собственик на процесиите движими вещи и да го, осъди да й предаде владението върху същите .Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника А. Г. И., с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск .Твърди се от ответника, че с лед напускането на семейното жилище от ищцата, е предал на майката на ищцата А. С. Х., с ЕГН ********** всички семейни ценности, включващи и подарените на дъщерите им златни накити, поради което претендираните златни бижута от май месец 2024 г. не се намират в негово владение. Ответникът сочи, че е счел за редно да бъдат предадени на съхранение на А. Х., тъй като дъщерите им А. А. И.а, родена на 20.06.2008 г. и Е. А. И.а, родена на 19.05.2010 г. са непълнолетни и баба им е редно да прецени и къде и как да съхранява и на кого да предава семейните бижута. Претендират се разноски.

Радомирският районен съд ,след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата твърди, че е изключителен собственик на следните движими вещи, а именно:

1. Златен пръстен с цветя от 2 грама на стойност 100 лева, 2. Златен пръстен с цветя от 2,5 грама на стойност 100 лева, 3. Златен пръстен с цветя от 1,5 грама на стойност 100 лева, 4.

Златна гривна/синджир/ от 3 грама на стойност 200 лева, 5. Златна верижка от 4 грама на стойност 200 лева, 6. Златна верижка от 6 грама на стойност 300 лева, 7. 3латни обици/халки/ от бяло злато от 4 грама на стойност 200 лева, 8. Златни обици/халки/от 4 грама на стойност 200 лева, 9. 3латна верижка от 14 грама на стойност 500 лева, на обща стойност 3 603 евро като твърди, че тези вещи след развода са останали в семейното им жилище и ответникът ги е задържал и не и ги дава .

По делото е разпитана свидетелката А. Х.-майка на ищцата, която потвърждава изложеното на отговора на исковата молба, а именно, че след развода процесните бижута са й били предадени от ответника и от тогава и до настоящият момент се намират в нейно владение,с изключение на посочената в ИМ златна верижка 14 грама на стойност 500 лева, която заявява ,че не я е виждала и не се намира при нея.Същите показания дава и свидетелката А. А. И.а, дъщеря на страните по делото , която заявява ,че е присъствала при предаването на златните бижута на баба им А. от баща им А. и ,че не виждала никога златна верижка 14 грама с кръстче, която да носи майка й .

Изслушани и приети по делото са основана и допълнителна ССчетЕ, които съдът възприема като компетентно дадени в.лице дава заключение, че пазарната стойност на дамските бижута, представляващи – пръстени, верижки, гривни и обици от жълто или бяло злато са общо в размер на 3603,00 евро.

Предвид на така установеното от фактическа страна и ангажираните от ищцовата страна доказателства настоящият състав намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен. В тежест на ищцата в настоящото производство е да докаже ,че е собственик на процесните движими вещи, че същите се владеят от ответника и 2 то без правно основание, което не е сторено по делото предвид ангажираните от ищцовата страна доказателства.

Показанията на разпитания по делото свидетел А. А. К. сочен от ищцата , който се намира във фактическо съжителство с нея не променят горните изводи на съда и не доказват твърдяните от ищцата обстоятелства, че процесната верижка от 14 грама е взета и се намира във владение на ответника. Свидетелят К. заявява единствено, че я е подарил на ищцата, като не е присъствал и не е видял дали ответника е взел верижката, а по отношение на останалите златни бижута предмет на иска същият свидетел не дава показания в подкрепа на исковата претенция на ищцата.

При ревандикационния иск е необходимо ищецът да докаже: 1- че е собственик на веща –предмет на иска,2- че ответника го владее и 3- че това владение е лишено от правно основание.Не е ли налице една от тези предпоставки искът не може да бъде уважен.В настоящият случай ищцата не е доказала, нито с гласни докоазателства, нито с писмени такива, че е собственик на процесните вещи, подробно описани в исковата молба. Не е доказала, че същите се владеят от ответника и то без правно основание, напротив в процеса бе доказано ,че същите са във владение на свидетелката А. Х.. Всичко това налага извода, че предявеният собственически иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 102,26 евро предвид представено по делото Договор за правна защита и съдействие №43109 от 21.10.2025г. сключен между ответника и адв.Д. П. от ПАК.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Радомирският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск от М. Р. А., с ЕГН:

********** от гр.С., ж.к. „Л. .“, бл., вх. „.“, ет.., ап.. против А. Г. И., с ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „Л. .“, бл.., вх. „.“, ет.., ап., с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следните движими вещи: 1. Златен пръстен с цветя от 2 грама на стойност 51,13 евро, 2. Златен пръстен с цветя от 2,5 грама на стойност 51,13 евро, 3. Златен пръстен с цветя от 1,5 грама на стойност 51,13 евро, 4. Златна гривна/синджир/ от 3 грама на стойност 102,26 евро, 5. Златна верижка от 4 грама на стойност 102,26 евро,6.Златна верижка от 6 грама на стойност 153,39 евро , 7. 3латни обици/халки/ от бяло злато от 4 грама на стойност 102,26 евро, 8. Златни обици/халки/от 4 грама на стойност 102,26 евро, 9. 3латна верижка от 14 грама на стойност 255,65 евро, като 3 ответника бъде осъден да й предаде владението на вещите.

ОСЪЖДА М. Р. А., с ЕГН: ********** от гр.С., ж.к. „Л..“, бл.., вх. „.“, ет.., ап.. да заплати на А. Г. И., с ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „Л. .“, бл.., вх. „.“, ет.., ап.., сумата в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща направени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4