Определение № 9979 от 30.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9979 гр. Варна, 30.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110109832 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба с вх. № 58640/21.07.2026г. от ответника Г. Л. М., чрез адв. М.

Н., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителят не е съгласен с мотивите на съда, съгласно които е приел, че делото не представлява фактическа и правна сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание, на което страните и техните процесуални представители не са се явили. Съдът също така е посочил, че не са събирани доказателства, извън приложените към първоначалната и насрещната искови молби, респективно техните отговори.

Съобразявайки и цените на предявените искове, съдът е намерил, че следва да уважи искането за присъждане на разноски на Г. Л. М. в размер на 100 евро за подадения отговор и 200 евро за представителството по насрещния иск или общо разноски в размер на 335.55 евро за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Молителят сочи също, че искът на ищеца е уважен изцяло, следователно според молителя трябва да се присъдят разноските в цялост. Счита, че възражението за прекомерност на ответника не е мотивирано, а напротив – бланкетно.

В предоставения за отговор срок е постъпил такъв от насрещната страна, с който по същество се оспорва молбата.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да искат изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, поради което се същата се явява допустима.

По основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по 1 производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Въз основа на това и с оглед решението на съда, с което предявения насрещен иск е уважен, съдът е присъдил дължимото адв. възнаграждение в полза на ответника и насрещен ищец 100 евро за подадения отговор и 200 евро за представителството по насрещния иск. Съдът, като съобрази изложените от молителя доводи в подадената молба с пр. осн. чл. 248 ГПК за изменение на постановения по делото съдебен акт, намира че изложените от съда мотиви в решението остават непромени и към настоящият момент, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС.

Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.

В разглеждания случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност по – голяма от обичайната за дела със сходен предмет. Проведено е 2 едно единствено открито съдебно заседание, без пряко участие на страните в него, в това число и на процесуалния представител на насрещния ищец, като защитата е осъществена главно с писмени бележки и молба по хода. Отделно от посоченото се касае за дело, част от множество еднотипни дела, разглеждани както във Варненски районен съд, така и в страната, които предполагат почти идентична предварителна подготовка. Настоящият състав, като се съобрази с изложените по-горе съображения относно съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския процес с правото на Европейския съюз и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор, счита, че определеното с решението на съда възнаграждение в общ размер за отговора и предявения насрещен иск от 300 евро за настоящото производство е адекватно на посочените критерии. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че отсъства легитимно да бъде изменено решението на съда в частта за разноските в искания от молителя смисъл.

Отделно от изложеното, възражението за прекомерност на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не следва да се счита за бланкетно направено.

Същото е направено своевременно и съдът го е уважил след собствена самостоятелна преценка на всички относими обстоятелства.

Следва да се отбележи също така, че настоящото производство не се отличава с особена фактическа или правна сложност. Спорът е разгледан въз основа основно на представени писмени доказателства. Не са събирани експертизи, не са разпитвани свидетели, не са провеждани множество съдебни заседания и не е осъществявана значителна процесуална активност извън подаването на писмени становища. При тези обстоятелства присъдените от съда адвокатски възнаграждения напълно съответстват на действително положения труд и реализират целта на чл. 78, ал. 5 ГПК да не се възлагат върху загубилата страна разноски, които са прекомерни спрямо конкретния спор.

Поради изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 58640/21.07.2026г. от ответника Г. Л. М., чрез адв. М. Н., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр.

2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3