Решение № 73 от 21.03.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр**., 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД **., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20231810100748 по описа за 2023 година

С исковата молба от П. П. Н. срещу Г. З. С. и Ц. В. С. е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищцата твърди, че е собственик на основание дарение от родителите си на следния недвижим имот: НИВА в местността „***“, с площ от 1,530 дка (един декар и петстотин и тридесет кв. м.), съставляващ имот № ** (**) по картата на землището на с. Р., общ. П., Софийска област, при граници и съседи: парцел ** масив ** съставляващ имот № ** на наследниците на П.Ц.Б., кад. № ** – местен път, кад. № ** – полски път, съгл. НА № **, том ** рег. № **, дело № **/** г. на З.А. – нотариус № ** по РНК. От придобИ.ето на имота чрез дарение до подаване на исковата молба ищцата необезпокоявано владеела и ползвала имота повече от 20 години, считайки го за свой собствен. Оградила го от двете страни, възлагала на различни лица да го косят, в съседство притежавала и вилна сграда. Около две седмици преди образуване на настоящото производство ищцата заварила ответниците в процесния имот. При разговор с тях, те й отговорили, че са закупили имота от К. М. П. в режим на СИО (семейна имуществена общност). По титула за собственост на ответниците имотъ**ил описан като поземлен имот с идентификатор:

** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. П., Софийска област, одобрени със Заповед № ** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот – няма данни за изменение, с адрес на ПИ: с. Р., местност „***“, с площ от 1436 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята – шеста, предишен идентификатор – няма, номер по 1 предходен план: **, при съседи: **, **. Ищцата твърди, че праводателят на ответниците К. М. П. никога не е демонстрирала, че се счита собственик на имота, никога не го е владяла или ползвала. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния имот.

Претендират се и сторените съдебно – деловодни разноски.

Ответниците са получили препис от исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирали оговор. Оспорват иска като неоснователен.

Твърдят, че са придобили имота от действителния му собственик. Праводателят К. М.

П**ила придобила имота по силата на земеделска реституция и наследство от сво**аща М.П.П.. Правото на собственост по отношение на имот**ило възстановено с Решение № ** г. на ОСЗ – П., влязло в сила на 31.12.2000 г. През 2008 г. праводателят на ответниците К. М. П. се снабдила и с констативен нотариален акт за собственост. В условията на евентуалност се твърди, че К. М. П. е придобила правото на собственост чрез придобивна давност, като повече от двадесет години упражнявала фактическата власт върху същия. Сочи се, че от реституирането на имота до продажбата му през 2023 г. праводателят К. М. П. владяла имота необезпокоявано, несмущавано и непрекъснато, отдавала го под наем на трети лица, като договорите за наем и аренд**или вписани в регистъра при ОСЗ –П.. На следващо място се възразява, че имотът, описан в исковата молба и в титула за собственост на ищцата, не е идентичен с този по титула за собственост на ответниците. Ответниците считат, че праводателят на ищцата към датата на дарението не **ил собственик на имота, респ. сделката не е произвела вещно – прехвърлителен ефект. Отрича се ищцата да е владяла имота през процесния период и в този смисъл да го е придобила по давност. По същество се иска отхвърляне на иска. Претендират се сторените в производството разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответниците К. М. П. също е депозирала отговор на исковата молба. Намира предявения иск за неоснователен. Имотът по титула за собственост на ищцата се различавал по площ и по граници с имота, продаден на ответниците от третото лице – помагач. Родителите на ищцата н**или собственици на имота, поради което не можели да прехвърлят права, повече от притежаваните. Ищцата никога н**ила влизала във владение на имота – нито лично, нито чрез други лица. Процесният имо**ил собственост на М.П.П. - баща на третото лице – помагач. След смъртта на М.П.П. по силата на земеделска реституция имотъ**ил възстановен на третото лице – помагач като единствен наследник.

Впоследствие третото лице – помагач К. М. П. се сдобила с констативен нотариален акт за собственост върху имота. Твърди, че от реституирането на имота до продажбата му през 2023 г. единствено тя е владяла имота, като за последните няколко години дори го е отдавала под наем на трети лица, а договорите за нае**или вписани в ОСЗ – гр. П..

По същество иска отхвърляне на предявения иск.

В откритото съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуалния си 2 представител, заявява, че поддържа изначално заявените си доводи и искания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. Решение № ** г. на Поземлена комисия – гр. П., влязло в сила на 12.08.1999 г, на П.И.П. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1,530 дка, шеста категория, местност „***“, имот № ** по картата на землището, при граници: № ** – нива на наследниците на П.Ц.Б., № ** – полски път, № ** – местен път на община.

Съгл. Решение № ** г. на Общинска служба по земеделие и гори – гр. П., на наследниците на М.П.П. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1,436 дка, шеста категория, местност „***“, имот № ** по картата на землището, при граници: № ** – нива на наследниците на П.Ц.Б., № ** – др. селищна територия на мах. „***“, № ** – местен път на Община П..

Две години по – късно, с НА № **.** г., том II** дело № **/** г. за собственост на недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползването на земеделските земи П.И.П. е признат за собственик на НИВА в местността „***“, с площ от 1,530 дка (един декар и петстотин и тридесет кв. м.), съставляващ имот № ** (**) по картата на землището на с. Р., общ. П., Софийска област, при граници и съседи: парцел ** масив ** съставляващ имот № ** на наследниците на П.Ц.Б., кад № ** – местен път, кад. № ** – полски път. Така описаният имот е онагледен в Скица № **.** г.

През същата година (** г.) с НА № **, том ** рег. № **, дело № **/** г. на З.А.

– нотариус № ** по РНК родителите на ищцата, а именно П.И.П. и М.П. П., й даряват НИВА в местността „***“, с площ от 1,530 дка (един декар и петстотин и тридесет кв. м.), съставляваща имот № ** (**) по картата на землището на с. Р., общ. П., Софийска област, при граници и съседи: парцел ** масив ** съставляващ имот № ** на наследниците на П.Ц.Б., кад № ** – местен път, кад. № ** – полски път.

През 2008 г. с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание ЗСПЗЗ и наследство № **г., том I** рег. № **, дело № ** г. К.

М. П. е призната за собственик на няколко недвижими имота, сред които в позиция № 4 фигурира и процесният – нива с площ от 1436 кв. м., шеста категория, местност „***“, представляваща имот № ** по картата на землището на с. Р., при съседи: № ** – нива на наследниците на П.Ц.Б., № ** – др. селищна територия на мах. „***“, № ** – местен път на Община П.. За така описания имот са приложени Скица № ******/** г. и Скица № ******/** г.

Видно от Удостоверение за наследници № ** г. и Удостоверение за наследници 3

№ ** г., изд. от Община П., единствен наследник на М.П.П. е третото лице – помагач К. М. П..

С НА № ** г., том ** рег. № **, дело № ** г. за покупко – продажба на недвижим имот К. М. П. продава на отв. Г. З. С. поземлен имот с идентификатор: ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. П., Софийска област, одобрени със Заповед № ** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот – няма данни за изменение, с адрес на ПИ: с. Р., местност „***“, с площ от 1436 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята – шеста, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: **, при съседи: **, **. По същия начин имотът е отразен и в Скица на ПИ № **-** г. от СГКК – Софийска област.

Видно от Удостоверение за сключен гражданск**рак № ** г., въз основа на Акт за сключен гражданск**рак № ** г., изд. от Общин**., ответниците Г. З. С. и Ц. В. С. са съпрузи, считано от ** г.

По делото са приобщени като писмени доказателства документите, налични в преписката на Общинска служба по земеделие – гр. П., относно възстановяване правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор: ** по КККР на с. Р.:

В пълната история на имота според регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ е отразено, че имотната партида е открита на 26.01.2001 г., собственик на имота е Г. З. С. по силата на покупко – продажба**ивш собственик е К. М. П. по констативен нотариален акт, като преди това имотът **ил възстановен в стари реални граници на наследниците на М.П.П..

В Заявление вх. № ** г. и Заявление или допълнително искане под същия номер и дата третото лице – помагач К. М. П. е поискала от общинската поземлена комисия да й се възстанови собствеността върху земеделски земи, сред които процесната нива не попада. Въпросните имоти са посочени от К. М. П. и в Декларация по чл. 1** ал. 3 от ЗСПЗЗ ОТ 03.08.1992 г.

С Решение № ** г. на Общинска служба по земеделие – гр. П. е изменено Решение № ** г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, като е признато и възстановено в стари реални граници правото на собственост на наследниците на М.П.П. върху няколко недвижими имота, сред които процесният не фигурира изобщо.

Видно от договори за наем за земеделска земя от 02.04.2022 г., 14.04.2024г., 10.04.2019 г. и 28.03.2018 г., представени от Общинска служба по земеделие – гр. П., К. М. П. е отдавала под наем на Д.В.Б. процесния имот № **, с площ от 1,435 дка, парцел 16, в землището на с. Р. за стопанските години 2022/2023 г., 2021/2022 г., 4

2019/2020 г. и 2018/2019г.

Съдът е изискал от ОСлЗ – гр. П. и преписка № ** г., касаеща реституирането на земеделски земи на П.И.П., но съдържащите се в нея писмени доказателства не се обсъждат, тъй като касаят имоти, различни от процесния, намиращи се в съвсем други местности.

Задължена по реда на чл. 192 от ГПК като трето неучастващо в делото лице, Общинска служба по земеделие – П. с Писмо изх. № РД-12-02-7-1/10.01.2024 г. изразява становище, че процесният имот с № ** и идентификатор: ** е възстановен на наследниците на М.П.П. с площ от 1,530 дка, която площ след „преработка“ е редуцирана на 1,436 дка. Сочи се, че реституирането на имота на наследниците на М.П.П. е извършено с Решение № **., за което считат, че е влязло в сила „около 20.11.1996 г.“ Няма данни решението да е отменяно, обезсилвано или изменяно.

В изпълнение на задължението си по чл. 192 от ГПК ОСлЗ - П. отново е представила в заверен препис Решение № **., както и документи, касаещи земеделска реституция в полза на П.И.П. (Заявление от 12.09.1991 г., Препис – извлечение от партидна книга на кметство с. Р., партида № ** г., Декларация от П.И.П. от 12.09.1991 г., Заявление или допълнително искане и Протокол № *** на ПК – гр. П. от ** г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с. Р.), като нито един от документите за П.И.П. не касае процесния имот.

Свидетелят Т.С.Л. заявява, че добре познава имотите на ищцата. Посочва, че в с.

Р. ищцата има вила и точно срещу нея – ливада или нива с площ около 1,400 дка. В този имот свидетелят, заедно със съпруга на ищцата през 1997 – ** г. поставили частично ограда и засадили няколко овощни дървета. За имота знае, че е наследствен на ищцата о**аща й. Спомня си, че приживе наследодателят на ищцата П.И.П. разорал имота и го засадил с царевица, а впоследствие го ползвал като ливада, където пасял козите си, косял и събирал сено. След смъртта на наследодателя ищцата ангажирала свидетеля И.Д.Б. да коси и поддържа имота, а плодовете от овощните дървета обирала тя. Свидетелят Т.С.Л. не знае някой да е предявявал претенции относно имота през годините и не е виждал други лица в имота при посещенията на същия.